Определение № 121 от 29.02.2024, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 121 гр. Враца, 29.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20241400500097 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 и сл. ГПК вр. чл.95, ал.5 ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. Е. Д. с ЕГН ********** от ***, против Определение № 1808/15.11.2023г., постановено по гр. дело № 3657/2022г. по описа на Районен съд – Враца, с което е отхвърлена молбата му за допускане на правна помощ под формата на процесуално представителство.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното о пределение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че единствените му доходи са от трудово възнаграждение, като от същото следва да изплаща и издръжка на малолетното си дете, поради което не му достигат за заплащане на възнаграждение на адвокат за представителство по делото. Посочва, че не може да се съгласи с изразеното от съда становище, че предвид стадия на делото били направени възможните искания и оспорвания, тъй като до момента ход на делото не е даван и предстои да се проведе съдебно дирене и да бъдат изслушани/разпитани свидетели. С оглед защита на интересите му жалбоподателят счита, че е наложително да бъде представляван по делото от адвокат, а не разполага със средства за заплащане на адвокатско 1 възнаграждение на такъв, предвид размера на доходите и имуществото му.

Моли съда, да отмени изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, обжалваното определение на PC-Враца, с което е отхвърлена молбата му за допускане на правна помощ под формата на процесуално представителство.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения едноседмичен срок и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред Районен съд - Враца е образувано по искова молба вх. № 18098/ 15.12.2022 г., подадена от З. П. П. с ЕГН ********** от ***, против С. Е. Д. с ЕГН ********** от ***, с която са предявени искове с правно основание чл.59, ал.9 от СК.

По твърденията в исковата молба, страните са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с решение по гр. дело № 6265/2022 г. на РС Плевен, с което родителските права по отношение на роденото от брака дете Б. С. Д. са предоставени на ищцата, а на ответника е бил определен режим на лични отношения с детето. Поради упражняван от ответника спрямо ищцата психически и физически тормоз, продължил и след развода, както и поради нежеланието на детето да вижда ответника, ищцата иска изменение на определения режим на лични отношения с детето, както и увеличаване размера на определената издръжка.

С отговора на исковата молба, ответникът С. Е. Д., чрез упълномощен от него адвокат, е оспорил част от твърденията на ищцата, вкл. за упражняван върху нея тормоз, продължил и след развода, както и че детето не желаело да го вижда. Под формата на насрещен иск, ответникът е поискал упражняването на родителските права да се подели поравно между страните, както и да му бъде предоставена възможност допълнително да осъществява контакти с детето.

С определението по чл.140 ГПК съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.09.2023 г., но по молба на адвоката на ответника с приложен към нея болничен лист заседанието е отложено за 19.10.2023 г.; по молби на ищцата и на адвоката на ответника с приложени болнични листове заседанието било отложено за 16.11.2023 г.

2

На 14.11.2023 г. от ответника по делото е постъпило уведомление за оттегляне на пълномощното на упълномощения от него адвокат и молба за допускане на правна помощ под формата на процесуално представителство, поради липса на средства за ангажиране на адвокат. Към молбата ответникът е представил декларация за семейно, материално и имотно състояние по чл.23, ал.3 от ЗПП, в която под страх от наказателна отговорност е декларирал, че има доходи в размер 1 800 лв. месечно от трудово възнаграждение, като работещ в „Топлофикация Плевен” ЕАД и разходи от 230 лв. месечно за издръжка на детето Б. Д..

За да отхвърлил молбата на ответника за допускане на правна помощ под формата на процесуално представителство, в обжалваното определение районният съд е приел, че заплатата на ответника /предвид и приложеното по делото удостоверение от работодателя му – стр. 214/ е близо до средната работна заплата за страната по данни на НСИ /2072 лв. за м.09.2023 г./ и че позволява ангажиране на адвокат /предвид разпоредбите в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер би бил 750 лв./. Съдът е съобразил и стадия на развитие на делото, а именно, че са направени възможните оспорвания и искания, както и доказателствените искания в подкрепа на твърденията на страните, не са изслушани свидетели и вещо лице.

При така изведеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав приема следното:

Безплатна правна помощ за процесуално представителство по Закона за правната помощ се предоставя в два случая. Първо, когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита, и второ, по преценка на съда. По преценка на съда безплатната правна помощ, в това число и за процесуално представителство по чл. 21, т. 2 ЗПП, се предоставя когато въз основа на представените доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.

В случая ответникът иска правна помощ във вид на процесуално представителство – чл. 21, т. 2 от ЗПП. Производството по искове с правно основание чл.59, ал.9 СК е такова, че по закон не предвижда задължителна адвокатска защита, поради което следва да се установи налице ли са 3 условията на чл. 23, ал. 2 от ЗПП, според която системата за правна помощ обхваща и случаите, при които страната по гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. В този случай преценката за наличието на средства за заплащане адвокатско възнаграждение се извършва от съда съгласно критериите по чл. 23, ал.3 от ЗПП, а именно въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи и предвид доходите на лицето или на неговото семейство, имуществено състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и други констатирани обстоятелства. Независимо от горното, безплатна правна помощ според чл. 24, т. 1 и т.2 от ЗПП, в това число и за процесуално представителство, не се предоставя когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.

Съдът като прецени представените по делото доказателства намира, че не са налице предпоставките по чл. 23, ал. 3 ЗПП за предоставяне на безплатна правна помощ на ответника.

Молителят понастоящем е на 38 години в трудоспособна възраст и в добро здравословно състояние. Видно е от представеното по делото удостоверение за брутния му доход от 11.10.2023г. (л.214 по делото), че същият работи по трудово/служебно правоотношение в „Топлофикация Плевен” ЕАД и че последното отразено в удостоверението брутно трудово възнаграждение – за м. юли 2023г. е в размер 1863, 18 лева. От представената с молбата за правна помощ декларация (л.226) се установява, че молителят заплаща месечна издръжка на детето си Б. Д. в размер 230,00 лева месечно.

По данни на НСИ средната брутна месечна работна заплата за месец юли 2023 г. е била 1973 лв. Установява се също, че ответникът е ангажирал адвокат по делото, който е подал отговор на исковата молба и е изготвил насрещна искова молба, като впоследствие ответникът е оттеглил пълномощното си на упълномощения от него адвокат.

При така представените доказателства следва да се приеме, че молителят не е от категорията лица, които са в тежко финансово състояние.

Посочените обстоятелства не установяват молителят да няма средства да 4 заплати адвокатско възнаграждение, поради което да има необходимост от предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по делото на районния съд.

След като страната, която е поискала предоставянето на правна помощ, не е доказала наличието на предпоставките по чл. 23, ал. 2 ЗПП искането по чл. 95 ГПК е неоснователно.

Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Поради съвпадане на крайните изводи на районния и окръжния съд обжалваното определение следва да бъда потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1808/15.11.2023г., постановено по гр. дело № 3657/2022г. по описа на Районен съд – Враца, с което е отхвърлена молбата на С. Е. Д. с ЕГН ********** от ***, за допускане на правна помощ под формата на процесуално представителство.

Определението е окончателно съгласно чл. 95, ал.6 от ГПК и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5