Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2 от 09.01.2025, Районен съд - Самоков

Съд
Районен съд - Самоков
Дело
Гражданско дело 1064/2021
Вид
Решение № 2
Подписан
09.01.2025
В сила
25.02.2025
Състав
Кирил Давидов Павлов

Цитирани разпоредби

  • чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ №1

№2 гр. С., 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Гражданско дело № 20211870101064 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното: делбата.

Производството е за делба на недвижим имот и е във втора фаза по извършване на С искова молба от С. Д. Д., ЕГН **********, с поС.ен адрес в гр.с., ж.к."Б.Б.", бл.

№, ет., ап. е предявен срещу Р. Н. Б., ЕГН **********, лично и като майка на малолетното си дете А. А. Б., ЕГН ********** и С. А. Б., ЕГН **********, със съгласието на тяхната майка Р. Н. Б., ЕГН ********** иск за делба на недвижим имот, находящ се в местността „Циментово кладенче", в землището на с.З., община С., С. област, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен № 32 по неодобрения план на местността с площ по скица 457 кв.м., а съгласно предходен нотариален акт с площ от 400 кв.м. при граници и съседи по скица: от три страни - път и поземлен имот с планоснимачен № 33, а по предходен нотариален акт граници и съседи: от три страни - път, Г.С., ведно е построената в същия имот ВИЛНА СГРАДА на един етаж, със застроена площ от 93 кв.м. и разгъната застроена площ 105,50 кв.м.

С влязло в сила решение № 72 постановено на 05. 05. 2023 година, постановено от С.Р.С. по настоящото Гражданско дело № 20211870101064 по описа за 2021 година съдът допуска делба между С. Д. Д. ЕГН **********, Р. Н. Б. с ЕГН **********, А. А. Б. с ЕГН ********** и С. А. Б. с ЕГН ********** на недвижим имот, находящ се в местността „Циментово кладенче", в землището на с.З., община С., С. област, представляващ застроен с вилна сграда ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен № 32 по плана на местността, с площ по скица 457 кв.м., а съгласно предходен нотариален акт с площ от 400 кв.м. при граници и съседи по скица: от три страни - път и поземлен имот с планоснимачен № 33, а по предходен нотариален акт № 145, том VI, дело №1999/1993г. на РС-С. граници и съседи: от три страни път, Г.С., ведно е построената в същия имот ВИЛНА СГРАДА на един етаж, със застроена площ от 93 кв.м. и разгъната застроена площ 105,50 кв.м., при квоти: 1/6 или 3/18 идеални части за С. Д. Д. и 5/6 или 15/18 идеални части общо за ответниците Р. Н. Б., ЕГН ********** и ненавършилите пълнолетие нейни деца А. Б. ЕГН ********** и С. А. Б. ЕГН **********, действащи със съгласието на майка си Р. Н. Б. ЕГН ********** с квоти за всеки 1 от тях по 5/18 идеални части.

Видно от заключението на вещото лице С. С., кредитирано изцяло от съда делбеният имот вилна сграда и дворно място е неподеляем и е на стойност 100000 (сто хиляди), от които 75 000 /седемдесет и пет хиляди/ лева за вилната сграда и 25 000 лева за поземления имот в който вилата е построена. Съдът като съобрази че вилата е на един етаж, състоящ се преходен коридор с малка кухня, три отделни стаи, обща баня с тоалетна и веранда, както и че е един входа за вилната сграда, кредитира заключението на съдебнотехническата експертиза за неподеляемост на делбения имот и приема че тази неподеляемост се отнася както за вилата, така и за поземления имот в който вилата е построена.

Съдът, на основание чл. 348 от ГПК следва да постанови делбения имот да бъде изнесен на публична продан. Същият е неподеляем и не може да бъде поставен в дял нито на ищцата, нито на ответниците. При делбата на недвижими имоти действат двата основни принципа – реален дял и равенство на страните. В случая неподеляемият делбен имот както вила, така и дворно място не може да се постави в дял на никой от съделителите, поради което неподеляемият имот следва на основание чл. 348 от ГПК да да бъде изнесен на публична продан. Независимо от по-големия дял на ответниците в процесния недвижим имот, същият не може да се постави и в техен общ дял, защото за съделителката ищца С. Д. в нарушение на закона ще се накърнят всеки от двата принципа на делбата – равенство на съделителите и право на реален дял. Това следва и от разпоредбите на чл. 348 ГПК, както и по аргумент от изключенията за възлагане на недвижим жилищен имот, допустимо само в изрично посочени от закона хипотези, установени в разпоредбите на чл. 349 ГПК. В случая не е приложима никоя от разпоредбите на чл. 349 ГПК и безусловно приложима се явява разпоредбата на чл. 348 ГПК съгласно която Когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан, като всяка от страните в делбата може да участва при наддаването в публичната продан

По иска с правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС съдът прие следното:

Л. Д. Д. ползва изцяло имота, но, в тежест на ищцата е на доказване, а не установява ответниците или който и да било от тях да са лишили ищцата С. Д. от реално ползване на процесния съсобствен недвижим имот съобразно притежаваната от нея 1/6 идеална част от съсобствения делбен имот.

Видно от кредитираното от съда заключение на съдебно-техническата експертиза с вещо лице С. С. пазарният наем за делбения недвижим имот е 250 лева месечно. 1/6 от тази сума е дължимото на ищцата обезщетение за лишаването и от ползване на процесния имот съобразно квотата й. Това прави по 41,66 лева месечно, но не са установени предпоставките на чл. 31 ал. 2 от ЗС по отношение на ответниците или който и да било от тях, за да се приеме че именно те дължат обезщетение за лишаването на ищцата от ползване на имота съобразно нейната идеална част от имота.

Съображенията за това са следните:

В тежест на ищцата С. Д. е на доказване, че ответниците или който и да било от тях е имал фактическа власт на делбения имот или на каквато и да било реална част от него.

Тъй като имотът се ползва от третото лице Л. Д., която с нотариален акт за дарение № 123, том ІА, рег. № 1441, дело № 110 от 06. 06. 2016 година си е запазила правото на ползване върху дарените на А. П. Б., наследодател на ответниците 4/6 идеални части, съдът приема че за тези идеални части ответниците са получили само голата собственост, но не и държане и владение на недвижимия имот. Въз основа на вещно право на ползване, ограничаващо за посочените идеални части собствеността на ответниците третото лице Л. Д. владее и ползва недвижимия имот предмет на делбата, но не само в рамките на тези 4/6 идеални части за които си е запазила вещното право на ползване, а за целия имот. Въпреки това, доколкото никой от ответниците Р. Н. Б., ЕГН ********** и ненавършилите пълнолетие нейни деца А.

Б. ЕГН ********** и С. А. Б. ЕГН ********** не е имал фактическа власт върху имота или част от него, не може да се приеме че някой от тях е лишил ищцата от ползване на имота съобразно правата й. По отношение на ответниците, както и на който и да било от тях не са налице предпоставките на чл. 31 ал. 2 от ЗС, за да им се търси обезщетение за лишаването на 2 ищцата от ползване на процесния имот съобразно правата й.

Поради изложеното съдът следва да отхвърли изцяло иска с право основание чл.

31 ал. 2 от Закон за собствеността, предявен от С. Д. Д. ЕГН ********** срещу Р. Н. Б., ЕГН ********** и ненавършилите пълнолетие нейни деца А. Б. ЕГН ********** и С. А. Б. ЕГН **********, действащи със съгласието на майка си Р. Н. Б. ЕГН ********** за осъждане на тези ответници общо да заплатят на С. Д. Д. ЕГН ********** обезщетение по 100 лева месечно претендирани за лишаването й от ползването на делбения недвижим имот съответно на притежаваната от С. Д. Д. 1/6 идеална част от съсобствения имот предмет на делбата за времето от 27. 09. 2023 год. до прекратяване на собствеността, като неоснователен. Цитираната от пълномощника на ищцата съдебна практика, а именно Тълкувателно решение ТР на ВКС № 7 от 02. 12. 2012 год, по тълкувателно дело № 7 от 2012 год. няма приложение, защото не от ответниците Л. Д. е получила владение и държане на имота. Тя има фактическата власт върху делбения имот по повод вещното й право на ползване, което е запазила за себе си когато е дарявала на А. П. Б., наследовател на ответниците своите 4/6 идеални части от делбения имот. Чл. 31 ал. 2 от ЗС и посочената задължителна практика на ВКС имат приложение, доколкото е установено с нужното пълно доказване, че ответникът по такъв иск е предоставил владение или държане на трето лице. В случая това не е установено от ищцата с нужното пълно доказване и съдът като прилага правилата на доказателствената тежест приема че щом не е доказано, в никакъв момент ответниците или който и да било от тях не са имали имали фактическа власт върху имота, поради което не от тях ищцата следва да търси обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС.

За дължимата държавна такса съдът следва да осъди С. Д. Д. ЕГН ********** с квота 1/6 идеална част в собствеността на делбения имот да заплати на С.Р.С. сумата 666, 67 лева за държавна такса за делбеното производство.

Съдът следва да осъди ответниците Р. Н. Б., ЕГН ********** и ненавършилите пълнолетие нейни деца А. Б. ЕГН ********** и С. А. Б. ЕГН **********, действащи със съгласието на майка си Р. Н. Б. ЕГН ********** с квоти за всеки от тях по 5/18 идеални части да заплатят общо на С.Р.С. сумата 3 333, 33 лева /три хиляди, триста тридесет и три лева и 33 стотинки/, представляващи държавна такса съобразно квотата им в съсобствеността на делбения имот.

Мотивиран от изложените съображения, на основание чл. 348 от ГПК съдът, РЕШИ:

ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН недвижим имот, находящ се в местността „Циментово кладенче", в землището на с.З., община С., С. област, представляващ застроен с вилна сграда ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен № 32 по плана на местността, с площ по скица 457 кв.м., а съгласно предходен нотариален акт с площ от 400 кв.м. при граници и съседи по скица: от три страни - път и поземлен имот с планоснимачен № 33, а по предходен нотариален акт № 145, том VI, дело №1999/1993г. на РС-С. граници и съседи: от три страни - път, Г.С., ведно е построената в същия имот ВИЛНА СГРАДА на един етаж, със застроена площ от 93 кв.м. и разгъната застроена площ 105,50 кв.метра на стойност 100 000 (сто хиляди лева).

ОСЪЖДА С. Д. Д. ЕГН ********** с квота 1/6 идеална част в собствеността на делбения имот да заплати на С.Р.С. сумата 666, 67 лева за държавна такса за делбеното производство.

ОСЪЖДА ответниците Р. Н. Б., ЕГН ********** и ненавършилите пълнолетие нейни деца А. Б. ЕГН ********** и С. А. Б. ЕГН **********, действащи със съгласието на майка си Р. Н. Б. ЕГН ********** с квоти за всеки от тях по 5/18 идеални части да заплатят общо на С.Р.С. сумата 3 333, 33 лева /три хиляди, триста тридесет и три лева и 33 стотинки/, представляващи държавна такса съобразно квотата им в съсобствеността на делбения имот.

ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно основание чл. 31 ал. 2 от Закон за собствеността, предявен от С. Д. Д. ЕГН ********** срещу Р. Н. Б., ЕГН ********** и ненавършилите пълнолетие нейни деца А. Б. ЕГН ********** и С. А. Б. ЕГН **********, действащи със 3 съгласието на майка си Р. Н. Б. ЕГН ********** за осъждане на тези ответници общо да заплатят на С. Д. Д. ЕГН ********** обезщетение по 100 лева месечно претендирани за лишаването й от ползването на делбения недвижим имот съответно на притежаваната от С.

Д. Д. 1/6 идеална част от съсобствения имот предмет на делбата за времето от 27. 09. 2023 год. до прекратяване на собствеността, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчване преписа на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

4