Решение № 1354 от 27.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1354 гр. София, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Ралица Димитрова

Нина С.а при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231000500212 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивни жалби на УМБАЛ „ Св.

Анна-София“ АД срещу решение № 262887/ 05.09.2022г. на СГС, ГО, 20 състав, постановено по гр.д. № 3904/21г. в частта, в която срещу нея е уважен предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди.

Жалбоподателят твърди, че в обжалваната част съдебният акт е неправилен и необоснован, постановен е при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решаващите правни изводи на съда относно противоправно поведение на екип на болничното заведение и причинноследствена връзка между него и уврежданията са неправилни и противоречат на практиката на ВКС. Съдът не е извършил съвкупна преценка и не е обсъдил всички доказателства. За да уважи предявеният иск е взето предвид заявеното от вещото лице П. в съдебно заседание за наличието на причинна връзка между липсата на изследване, последващата ампутация и последвалата смърт. Това противоречи на събраните писмени доказателства. В История на заболяването № 18193/20г. се съдържа лабораторно изследване „коагулограма“ на пациента Н. с резултати относно кръвосъсирването и 1 фибринолизата. Горното изявление на вещото лице противоречи на приетото от него в писменото му заключение. Първоинстанционният съд не е изпълнил задължението да направи оценка на изявлението на вещото лице и неговото заключение и да ги обсъди заедно с другите писмени доказателства.

Счита, че медицинският екип на лечебното заведение е осъществил поведение съответно на медицинските стандарти и съобразно конкретните клинични данни на пациента. Още на следващия ден след приемането й са отчетени промените в исхимията на дясното ходило и е предприето адекватно лечение. Поради това не отговарят на събраните по делото доказателства изводите за игнориране на проблема и липса на предприето лечение.

Решението на първоинстанционния съд е постановено в нарушение на чл.235, ал.2 от ГПК. Ищецът не е провел пълно и главно доказване за настъпил вредоносен резултат от смъртта на Р. Н.. Жалбоподателят поддържа, че не са налице предпоставките на чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, за да се ангажира отговорността му.

Затова жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск.

И. М. в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба.

ЗК „Лев Инс“ АД , конституирано като трето лице помагач на страната на ответника, неоспорва подадената въззивна жалба.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск по чл.49 от ЗЗД. В исковата молба ищецът И. М. твърди, че на 22.08.2020г. неговата майка Р. Н. е постъпила в ответната болница заради болка, отоци, зачервяване и були по хода на дясната подбедрица и ходилото, слабост в левите крайници и затруднен говор. Тя е била трудно подвижна с умствена изостаналост. Направени са й изследвания и е изписана на 26.08.2020г. без да е обърнато внимание на трудно подвижните крайници и червените петна на десния крак. На 12.10.2020г. поради влошаване на здравословното й състояние майка му отново е постъпила в същото лечебно заведение. Била е с по- силни болки, отоци, 2 зачервяване и були по хода на дясната подбедрица, била трудно подвижна и не е могла да говори нормално. Анамнезата била е снета от лекар от ЦСМП, според който тя е имала тежки болки в гърдите и затова е била транспортирана в университетската болница. Според лекуващият екип Р. Н. е била в увредено общо състояние, контактна, неадекватна, без отоци в крайниците, отслабени периферни съдови пулсации. Назначени са й кръвни изследвания като не е обърнато внимание на турдноподвижното й състояние и отока в долните крайници.

Само инфекционистът е обърнал внимание върху лилавите петна по десния долен крайник, но не е предприето лечение. В епикризата е описано, че има клинични данни за исхемия на дясно ходило, осъществена е доплерсонография на десен крайник, от която се верифицира кръвотока в политеалната артерия. Лекуващият екип е преценил, че на този етап не следва да се инициира лечение с антикуаголант. Р. Н. е изписана на 18.10.2020г. След проведеното лечение не се е забелязало подобрение в състоянието й, а то е било влошено. Оплакала се е , че има силни болки в дясната подбедрица и ходило като отокът се е забелязвал с просто око. Три дни след изписването й отново е потърсила помощ в ответната болница, но са отказали да я приемат. Напътили са я към „Пирогов“. Тук отново е имало отказ да я приемат и ищецът я е завел в МБАЛ „Света София“. От там са ги изпратили в Трета градска болница за консултация с хирург. Той е издал документ, в който се констатират допуснатите греши при лечението на Р. Н. в ответната болница. Мнението му е да бъде приета по спешност за ампутация на крайника. Р. Н. е приета в МБАЛ „Св. София“, където е поставена диагноза: „Емболия и тромбоза на артерии на долните крайници“.

Извършена е операция за ампутация над коляното. На 27.10.2020г. тя е изписана с влошено състояние и няколко часа след това е починала. Ищецът поддържа, че смъртта на майка му не е била неизбежна и е в пряка причинноследствена връзка с дейността на ответното лечебно заведение, и по -точно на медицинският екип, който е действал в противоречие с правилата на добра медицинска практика. Лекарите, въпреки, че са установили трудната подвижност на майка му, подутините и червените петна по дясната подбедрица и ходилото, не са предприели лечение с антикоагулант, не са назначили допълнителни изследвания, от които да се установи причината за това състояние, а е била изписана. Счита, че е изпълнен фактическият състав на непозволеното увреждане. Смъртта на майка му е била в резултат на 3 действията и бездействията на служители на ответника, които са имали задължение по закон да направят обстоен и задълбочен преглед на пациентката, която е имала умствена изостаналост и да констатират състоянието й. Ищецът е загубил майка си след като нищо не е предполагало такъв изход. Тя е била единственото му семейство и след смъртта й се е сринал психически, започнал е да търси помощ от психолози, преживява епизоди от случилото се. Той винаги е бил до майка си и е поемал всички разходи за лечението на психическото й заболяване. Затова моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 130 000 лв. в едно със законната лихва, считано от 27.10.2020г. до окончателното й изплащане Претендира разноски.

В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът УМБАЛ „Св. Анна“ АД оспорва иска. Поддържа, че липсват елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Няма причинна връзка между поведение на лекари на болницата и смъртта на Р. Н.. Няма техни противоправни действия или бездействия на служители на дружеството.

Майката на ищеца е получила адекватно лечение от лекарския екип на болницата, като при хоспитализацията й на 22.08.2020г., така и при тази на 12.10.2020г. Оспорва се твърдението, че нейната смърт е настъпила в резултат и като последица на бездействието на медицински екип на лечебното заведение и поради неглижиране на състоянието й. Оспорват се твърденията в исковата молба, както и че вредите са в причинна връзка с противоправно и виновно поведение от страна на лекари на ответника. Оспорва се размера на обезщетението. Прави се искане за конституиране на трето лице помагач- ЗК „Лев Инс“ АД. Представена е молба по чл.219 от ГПК.

С определение от 25.07.2021г. застрахователя е конституиран като трето лице помагач на страната на ответника. От него не е постъпил отговор на исковата молба.

В подкрепа на твърденията си ищецът е представил и са приети по делото като писмени доказателства: препис- извлечение от акт за смърт на Р.

Н., от който се установява, че тя е починала на 27.10.2020г. От удостоверението за наследници от 25.01.2021г. се установява, че след смъртта си тя е оставила като законен наследник ищецът- неин син.

Представено е удостоверение за раждане на И. М., копие от 4 здравноосигурителна книжка на Р. Н., епикризи на последната за престоя й в ответното лечебно заведение и в МБАЛ „Света София“.

По делото са приети като доказателства История на заболяването на Р.

Н. от: МБАЛ „ Света София“ ЕООД, История на заболяването „Света Анна“ АД за периода 22.08.2020г. до 26.08.2020г., История на заболяването за периода 12.10.2020г. до 18.10.2020г., амбулаторен лист от УМБАЛ „Света Екатерина“ от 21.10.2020г., епикриза от МБАЛНП „Свети Наум“ от която се установява, че Р. Н. е имала лека умствена изостаналост.

В хода на процеса са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Д. е братовчедка на ищеца и изявява желание да свидетелства. Р. Н. е сестра на бащата на свидетеля. Тя заявява, че през месец август 2020г. леля й е била приета в Окръжна болница. Тя е имала психично заболяване е и била по болнични заведения. Обадили са й се по телефона и са й казали, че я карат в болница. Видяла я е при приемането при ответника на количка. Десният й крак е бил подут и е имал петна. При изписването отново са я извели на количка и краката й са били пак с оток и тъмни, лилави петна.

На десния са били повече. Ищецът се е грижел за майка си, плащал е всички разходи за лечението й.

Свидетелят Коцева заявява, че познава ищеца, а Р. Н. е неговата майка.

С И. М. са приятели. Тя е била придружител при ходенето на Р. Н. по болници и свидетелства за състоянието й при приемането й в ответната болница през месец октомври 2020г., както и за посещението в „Пирогов“ и МБАЛ „Света София“. Описва състоянието на краката й- посинели, особено десния крак.

Свидетелят Постаджиян е лекар в МБАЛ „Св. Анна“. Работи като началник отделение по Кардиология от 2012г. Спомня си пациентката Р. Н. съвсем бегло. Виждал я е два пъти физически. Описва с какви оплаквания е била приета в болницата, че е била в увредено общо състояние, не е можела да ходи, както и какви действия са предприети по отношение на нея.

Проведено е доплерография и е приемала атникоагуланти.

Свидетелят Р. работи в ответната болница от 1989г. в инфекциозно отделение. Няма спомен за пациентка Р. Н., но се е запознала с документацията. Завява, че я е консултирала, когато е била настанена за 5 лечение. Били са извикани заради съмнение за Ковид. Видяла е в епикризата, че й е направено доплерография и й е приложено лечение с антикоагулант.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Прецени тези на свидетеля Д. при условията на чл.172 от ГПК поради близката родствена връзка с ищеца, но ги счита за убедителни и достоверни с изключение на частта, в която описва, че десният крак е бил с петна, през месец август 2020г., тъй като противоречат на останалите събрани доказателства.

По делото е допусната медицинска експертиза, изготвена от вещо лице- хирург д-р П.. Той е отговорил на поставените въпроси като е посочил какво лечение е проведено на Р. Н., какви медикаменти е приемала, каква консултация е била извършена в УМБАЛ „Св. Екатерина“, каква операция е претърпяла. Вещото лице посочва, че заболяването се е развило бавно и вероятно се е зародило при първичния преглед на ЦСМП където е отбелязано, че крайниците са без отоци с отслабени периферно- съдови пулсации. Вещото лице е установило с какви оплаквания е постъпила в ответната болница Р. Н. на 20.08.2020г., както и какво лечение й е назначено при приемането й на 12.10.2020г. Според вещото лице ампутацията на долния десен крайник е била неизбежна и няма друго лечение. В заключението е посочено, че при наличие на аутопсионен протокол, доказващ наличието на белодробна емболия, може да се направи извод за причинна връзка между смъртта на Р.