Решение № 142 от 07.04.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Перник, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20231720200299 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 4514183 на ОД на МВР Перник, с който на А. Л. М., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 400лв (четиристотин лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 19.02.2021г. в 11:03 часа, в гр. Перник, ПП І-6, км 83+500, надлез Клон Мир, тъй като в населено място при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч, е управлявал лек автомобил „Ситроен Ц 5“ с рег. № *** със скорост от 91 км/ч, при което превишението е 31 км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0.

С изложени в жалбата доводи А. Л. М. моли ЕФ да бъде отменен, като като неправилен и незаконосъобразен. Счита, че с връчването на ЕФ в срок по-дълъг от една година от датата на нарушението е допуснато съществено процесуално нарушение. Твърди, че отменително основание е обстоятелството, че в ЕФ не е посочена датата на която е издаден.

Жалбоподателят А. Л. М. лично участва в хода на съдебното производство, като поддържа искането си за отмяна на обжалвания ЕФ по изложените в жалбата съображения.

Административнонаказващия орган ОД на МВР Перник – редовно призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство.

1

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, в законоустановения срок и пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

От фактическа страна:

На 19.02.2021г. в 11:03 часа на ПП І-6, в участъка на км 83+500, надлез Клон Мир, намиращ се в рамките на гр. Перник преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743 d0 заснела лек автомобил „Ситроен Ц 5“ с рег. № *** със скорост от 94 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител И.Иванов изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, издадена от министъра на вътрешните работи (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.), който е регистриран на 22.02.2021г. с № 1158р-1752.

При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, към датата на заснемането е собственост на А. Л. М., ЕГН **********. В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ, с който за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 400 лв, предвид приспадане на толеранса от минус 3 км/ч, релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скорост до 100 км/ч и установената скорост от 91 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение е с 31 км/ч.

Жалбоподателят не се възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.

От правна страна:

Приложената справка от регистрация на пътни превозни средства доказва, че към момента на заснемане на нарушението А. Л. М., ЕГН ********** е собственик на автомобила, чиято скорост е била фиксирана от автоматизираното техническо средство, което кореспондира и с вещественото доказателствено средство - разпечатката от показанията на последното, 2 съдържаща снимка, документираща именно индивидуализирания с регистрационен номер автомобил. Предвид на тези доказателства съдът прие за безспорно доказано, че жалбоподателят е субект на извършеното нарушение по силата на чл. 188, ал.1, предл.1-во от ЗДвП, тъй като към датата на нарушението е бил легитимен собственик на превозното средство, с което нарушението е извършено.

В изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е индивидуализирано по ясен и категоричен начин мястото на което е бил извършван контрола, респективно мястото на извършване на нарушението – ПП І-6, км 83+500, надлез Клон Мир, намиращ се в района на гр. Перник, като са посочени режимът на измерване, който е бил стационарен, както и че контролът се е извършил за времето от 10:30 часа до 12:30 часа.

Конкретизираният по недвусмислен начин времеви отрязък през който системата е работила налага извод, че непосочването на конкретните номера на първото и на последното изображение, които са били заснети, не съставлява достатъчно основание да се приеме, че процедурата по издаване на ЕФ е опорочена или материалният закон е приложен неправилно, след като възпроизведения час на заснемане на автомобила на жалбоподателя – 11:03 часа е именно в периода през който системата е била експлоатирана.

Посочено е, че посоката на движение на контролираните моторни превозни средства е от гр. Радомир към гр. София, като задействането на автоматизираното техническо средство е било насочено в посока приближаващия се трафик. Вписано е, че ограничението на скоростта в участъка на км 83+500 е въведено с пътен знак В26 с цифрово означение 60 км/ч, променящо общото ограничение от 50 км/ч, валидно за населено място, което категорично се доказва и от приетото по делото писмо изх. № 11-00-80 от 07.03.2023г. на Областно пътно управление Перник, ведно с приложената към него извадка от схема за организация на движението в процесния участък.

Отразените в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от 29.07.2015г. данни следва да се приемат за доказани, тъй като това е официален удостоверителен документ, който е съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му. Същият е попълнен ръкописно и съдържа данни за физическото лице, което е попълнило отразените в него факти, като същото е вписало на определеното място името и фамилията си, подписало се е, след което документът е регистриран с рег. № 1158р-1752 от 22.02.2021г.

Същевременно с оглед кредитираните по делото писмени доказателства не е спорно, че полицейският служител И.Иванов е преминал обучение за работа със стационарната преносима система за контрол на скоростта, с която е извършено заснемането и е включен в списъка на служителите от ОД на МВР Перник, които са определени със Заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на директора на ОД на МВР Перник да осъществяват дейност по заснемане на нарушения с процесната система, последващ преглед, валидизиране и генериране на ЕФ в АИС „АНД”, поради което и не може да се постави под 3 съмнение осъществения от него контрол по отношение на установеното нарушение именно съгласно нормативните предписания и при посочените в протокола обстоятелства.

Предвид изложеното съдът намира, че отразените в протокола по чл.

10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. данни следва да се приемат за доказани. В случая, освен този свидетелстващ документ, по административнонаказателната преписка е предоставено и отпечатано статично изображение във вид на снимков материал, което е с уникален идентификационен номер и съдържа всички данни за процесното нарушениедата, час, място, ясно заснета табела с регистрационен номер на лек автомобил, индексиращ конкретната засечена превишена скорост, които изцяло се припокриват с тези в съставения протокол, като същите кореспондират и с приложената по делото дигитална снимка на временно монтираната система за контрол, която също ясно визуализира мястото, на което е била разположена.

По делото се установи, че процесното нарушението е фиксирано с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с автоматизирано техническо средство № 11743 d0, като същото е посочено както в издадения ЕФ, така и в изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., при което е било изготвеното статичното изображение с № 11743D0/0332194 на което е заснет процесния автомобил.

Безспорно приложеното по административнонаказателната преписка удостоверение № 17.09.5126 от Българския институт по метрология установява, че преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ е одобрен тип средство за измерване, която е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 и е със срок на валидност от 07.09.2017г. до 07.09.2027г. Същата работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител, който само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на МПС-то. В приложението, което е неразделна част от удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки фактор. Същевременно контролният орган е изпълнил в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., тъй като контролът освен, че е осъществен с АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване, същото е било и технически годно съгласно чл. 38 от 4

Закона за измерванията, тъй като е преминало последваща проверка за съответствие с техническите изисквания, предвид приложения към административнонаказателната преписка протокол за проверка № 01-СИСИС от 05.02.2021г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Българския институт по метрология. При наличието на тези доказателства административнонаказващият орган е доказал по недвусмислен начин установяването и заснемането на нарушението с годно за използване техническо средство. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

За пълнота на изложеното съдът отбелязва, че в разпоредбата на чл.

189, ал.4 от ЗДвП законодателят не прави разграничение във вида на техническото средство, т.е. дали същото е мобилно или стационарно по смисъла на § 6, т. 65, б. „а” или б. „б” от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, като в случая се касае за техническо средство, което е било стационарно разположено временно на пътния участък.

Приобщеният снимков материал от записа, извършен със автоматизирано техническо средство, удостоверява с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на ЕФ обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон. Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, поради което и посочената в статичното изображение с № 11743D0/0332194 скорост от 94 км/ч, с която се е движел автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на нарушението, е точно измерената от автоматизираното техническо средство. В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е редуцирана на 91 км/ч, като е конкретизирана и разликата между установената и разрешената скорост - 31 км/ч.