Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6675 от 05.11.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1073/2025
Вид
Решение № 6675
Подписан
05.11.2025
В сила
05.11.2025
Състав
Иванина Иванова Пъстракова, Донка Янкова Русинова, Димитър Куртев Демирев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6675 гр. София, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: ИванИ. Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Донка Янк. Русинова Въззивно гражданско дело № 20251100501073 по описа за 2025 годИ.

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 18345 от 11.10.2024 г., постановено по гр. дело № 65053/2023 г. по описа на СРС, 113 състав, „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД на основание чл. 411 КЗ сумата от 1580,60 лева, главница – представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 10.04.2023 г. в междуградието Дойренци-Левски по вИ. на водача на застрахования при ответника лек автомобил “Опел“, модел „Виваро“ с рег. № ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.09.2023 г. до окончателното плащане, съгласно заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 49549/2023 г. по описа на СРС, 113 състав, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата в размер на 307,61 лева разноски по заповедното производство и 943,61 лева разноски в исковото производство.

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. Във въззивната жалба са изложени доводи за недопустимост на обжалваното съдебно решение, тъй като ищецът не е предявил извънсъдебно претенция пред застрахователя по „Гражданска отговорност“, поради което се моли същото да бъде обезсилено. Поддържа се също така, че съдебният акт е неправилен поради нарушение на материалния 1 закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост.

Счита, че процесният инцидент е случайно деяние, както и че застрахованият при жалбоподателя водач няма изключителна вИ. за настъпване на произшествието. Поддържа възражение за съпричиняване от страна на локомотивния машинист. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск – да бъде отхвърлен, а в условията на евентуалност да бъде намален размерът на обезщетението. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено, като счита, че мотивите на въззивника за недопустимост на съдебното решение са неоснователни.

Поддържа, че механизмът на процесното ПТП бил установен въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото, като възражението на ответника за съпричиняване се явявало неоснователно. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен за разглеждане е иск с правно основание по чл. 411, ал. 1 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента – чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1. наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2. възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т. е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение и 3. наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка "гражданска отговорност" между деликвента и ответника.

Установено е по делото, а и не се спори, че между "БДЖ – Пътнически 2 превози" ЕООД и ЗАД "ОЗК - Застраховане " АД е сключен договор за застраховане на релсови превозни средства, като видно от представената застрахователна полица № 0800-130-2023-00001 в полза на "БДЖ – Пътнически превози" ЕООД е сключена имуществена застраховка на релсови превозни средства съгласно приложен списък, включително на процесната влакова композиция, обслужвана от локомотив № 55196/2018, посочен под пореден № 101 в списъка на застрахованите. От съдържанието застрахователна полица е видно, че страните са договорили застрахователно покритие при сблъсък с друго транспортно средство. Срокът на застраховката е от 00. 00 часа на 23.01.2023 г. до 24. 00 часа на 22.01.2024 г.

Доказано е също така, че в срока на действие на договора за имуществено застраховане – на 10.04.2023 г. около 16:10 часа, е настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие. При движението на лек автомобил “Опел“, модел „Виваро“ с рег. № **** с ремарке с рег. № **** по път III-301 в гр. Летница на ж.п. прелез, регулиран със светофарна уредба и пътен знак Б-2 („Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“) водачът не спира и премИ.ва на червен сигнал, вследствие на което реализира ПТП с движещата се по релсовия път влакова композиция №24224, обслужвана (теглена) от локомотив №55-196 с посока на движение от с. Дойренци към гр. Левски. За процесното застрахователно събитие по силата на сключената застрахователна полица № 0800-130-2023-00001 в полза на "БДЖ – Пътнически превози" ЕООД е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1580,60 лева, като фактът на осъщественото от ищеца заплащане на застрахователно обезщетение не е бил спорен между страните.

Безспорно е между страните, че към 10.04.2023 г. пътно средствоавтомобил “Опел“, модел „Виваро“ с рег. № **** има валидна застраховка "Гражданска отговорност" при въззивника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.

Спорните между страните въпроси по същество във въззивното производство са свързани с механизма на настъпването на процесното ПТП, в т. ч. чия е вИ.та за неговото настъпване, респ. наличието на съпричиняване /което своевременно релевирано от ответника възражение се поддържа и във въззивното производство/.

Настоящият съдебен състав приема, че събраните писмени доказателства – протокол за ПТП /който по своето естество представлява официален свидетелстващ документ – чл. 179, ал. 1 ГПК/, гласните доказателства чрез разпита на свидетелите Ц.С.Н. и Д.Й.Я., чиито показания следва да бъдат ценени като ясни, последователни и житейски логични и заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебна автотехническа експертиза, които при преценката им по реда на чл. 202 ГПК следва да бъдат кредитирани, обсъдени в съвкупност, установяват деликта и причинната връзка с вредите.

3

Процесното произшествие е настъпило на ж.п. прелез, регулиран със светофарна уредба и пътен знак Б-2 („Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“) водачът не спира и премИ.ва на червен сигнал, вследствие на което реализира ПТП с движещата се по релсовия път влакова композиция №24224, обслужвана (теглена) от локомотив №55-196 с посока на движение от с. Дойренци към гр. Левски.

В този смисъл СГС приема, че по делото е доказано, че действията на водача на лек автомобил “Опел“, модел „Виваро“ с рег. № ****, съставляват граждански деликт. Той е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно на правилото, установено в разпоредбата на чл. 52, т. 2 ЗДвП, която установява забрана за премИ.ване през железопътен прелез при мигаща червена светлИ. на светофара или включена звукова сигнализация, независимо от положението на бариерите. Деянието на посочения водач е противоправно и в пряка причинна връзка от него са настъпили уврежданията на застрахованата при ищеца влакова композиция. ВИ.та се предполага – чл.

45, ал. 2 ЗЗД. Следователно увреденият има срещу виновния водач вземане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е платил обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу деликвента, респ. срещу неговия застраховател по застраховка "гражданска отговорност".

По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, въззивният съд приема, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. В съдебното производство дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" се остойностява с размера на действителната стойност на вредата към деня на настъпване на събитието. Също така обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качеството, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ и съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора – чл. 386, ал. 1 КЗ.

От неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по съдебната автотехническа експертиза се установява, че стойността на ремонта, необходим възстановяване на влаковата композиция по средни пазарни цени възлиза на 1580,60 лева.

По горните съображения съдът намира, че доказаните вреди на застрахованата при въззиваемото дружество влакова композиция, обслужвана от локомотив №55-196, възлизат на сумата 1580,60 лева, съгласно приетото 4 заключение на съдебната автотехническа експертиза.

Възражението на ответника за съпричиняване се явява неоснователно.

Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има вИ.ги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/. В частност по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, а доказателствената тежест е била на ответника, че водачът на увредената влакова композиция е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, поради което при приложението на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, СГС е длъжен да приеме, че няма съпричиняване на вредоносния резултат.

По възражението за недопустимост на производството, предвид липсата на извън съдебна претенция пред дружеството жалбоподател по смисъла на чл. 412 от КЗ, според настоящият състав на съда, съгласно сега действащия Кодекс за застраховането при предявяването на регресен иск изпращането на покана за доброволно уреждане на отношенията по претенцията не е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Напротив – съобразно разпоредбата на чл. 498, ал. 1 от КЗ „увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.

380 освен в случаите, когато застрахователят по имуществена застраховка на увреденото лице е встъпил в неговите права и той предявява претенция на основание на чл. 411 КЗ“. Следователно регресът на застрахователя по чл. 411 КЗ попада в обхвата именно на изключението, предвид на което отправянето на писмена застрахователна претенция не е предпоставка за допустимост на иска по чл. 411 КЗ, поради което възражението на жалбоподателя е неоснователно.