Решение № 497 от 15.12.2021, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 497 гр. Велико Търново, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Ирена Колева

Владимир Страхилов при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело № 20214100500440 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба на М. М. Н., ЕГН **********, с адрес град Г.О ул."Ц.о." №.. чрез пълномощник - адвокат М.П., против Решение № 453/06.01.2021г. по гр.дело № 1888/2019г. по описа на Районен съд – Г.О. в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от жалбоподателката срещу Н.Д.Г. и Н.

СТ. П. иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че М. М. Н. е собственик, при права ½ ид.части от собствеността, на недвижим имот, представляващ земя и сграда с идентификатор ***, находящ се в землището на град Г.О., местност "Н г", на основание изтекла в полза на Е.Д.П. и наследниците й придобивна давност – в продължение на повече от десет години, считано от 1984г. Жалбоподателят счита, че постанованият съдебен акт, в частта, в която е отхвърлена тази искова претенция, е направилен поради нарушение на материалния и процесуален закон и е необоснован. Излага, че в разрез с правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, с оглед характера на предявения иск, съдът е формирал извод за неоснователност на същия без да изложи съждения с какви доказателства ответната страна е удостоверила правото си на собственост върху имота. Релевира оплакване, че съдът е постановил решението си без да обсъди събраните по делото доказателства, включително гласните такива, касаещи твърдяното от нея придобивно основание. Прави искане за отмяна на решението в обжалваната му част и вместо него постановяване на друго, с което предявеният в условията на авентуалност положителен установителен иск за собственост бъде уважен. В законоустановения срок е подадена и частна жалба от Н. срещу 1 първоинстанционното решение в частта му, имаща характер на определение, с която е оставен без разглеждане предявеният от нея положителен установителен иск за защита правата на Д.М.П. – че същата е собственик на ½ ид.част от процесния имот на основание покупка на земята по реда на §4 от ПЗР към ЗСПЗЗ и при условията на евентуалност – на основание изтекла в полза на Е.Д.П. и наследниците й придобивна давност, с оплакване за неправилност изводите на съда за процесуално недопустимост поради ограничението на чл.26 ал.2 ГПК. Моли се за отмяната му и връщането му на първоинстанционния съд за произнасяне по същество на предявения иск. Претендира разноски за първоинстанционното и въззивното производство.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещните страни, чрез техния пълномощник – адвокат К.М., в който се излагат подробни съображения в насока, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а подадените срещу него жалби неоснователни. Претендират се разноски за въззивното производсво.

В хода на проведеното съдебно заседание страните, чрез своите пълномощници, поддържат изразените във въззивната жалба, съответно отговора й, позиции по спора, както и претенциите си за разноски съгласно представени списъци по чл.80 ГПК. Представят писмени защити в определен от съда срок с подробни фактически и правни доводи.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред Районен съд – Г.О. е било образувано по искова молба на М. М.

Н. срещу Н.Д.Г. и Н. СТ. П. с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, с която е направено искане за приемане за установено, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ земя и сграда с идентификатор ***, находящ се в землището на град Г.О., на основание покупка на земята по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и в условията на евентуалност, на основание изтекла в полза на Е.П. и нейните наследници придобивна давност. Ищцата е изложила твърдения, че е собственик на ½ ид.част от процесния имот на основание наследствено правоприемство от своя наследодател Е.Д.П.. Посочила е, че последната е придобила същия през 1984г., като е била собственик на сградата и ползвател на земята, последната впоследствие закупена от нея по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Излага, че по-късно през 1998г. наследодателят й Е.П. подала декларация в община Г.О. и демонстрирала волята си пред властите да завледее имота. Твърди, че до смъртта си през 2013г. тя е упражнявала необезпокоявано правото си на собственост и е владяла имота като свой, поддържала го е, обработвала го е и е събирала плодовете от него. След смъртта й тя и сестра й Д.М.П., в качеството си на нейни наследници по закон, продължили явно и необезпокоявано да владеят имота като свой, което владение продължавало и понастоящем, като заплащали ежегодно и данъка върху същия, но поради затрудненията им да го посещават и опазят, предоставили ползването на сградата в него на собственика на съседния имот - да се грижи за него и го пази от кражби. Посочила е, че при опит да се снабди с данъчна оценка и скица на имота установила, че в Агенция по геодезия, картография и кадастър имотът е записан с титуляр наследниците на С.А.Г.. Твърди, че през изминалите близо 35 години никой от наследниците на посоченото лице не се е интересувал и заявявал собственически права върху имота, нито е оспорвал или се е противопоставял на упражняваното от техния наследодател и от тях самите владение, както и че никой от тях не е придобил право на собственост върху имота поради това, че праводателят им не е собственик.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците Н.Д.Г. и Н. СТ. П. са подали писмен отговор на ИМ, в който са заели становище за неоснователност на предявените искове. Оспорват твърденията в ИМ, че правото на собственост върху процесния имот в заявения от ищцата обем й принадлежи. Твърдят, че те са собственици на същия на основание наследство, получено от наследодателя им С.А.Г.. Изложили са твърдения, че имотът е възстановен на наследниците на последния въз основа на подадено заявление № 899/27.02.1992г. по чл.11 2

ЗСПЗЗ, Решение № 267/10.03.1998г. по чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ на ОС „ЗГ”-Г.О. и Заповед №... на Кмета на община Г.О., издадена въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти в местност "А б" /Лх/ в землището на град Г.О., одобрен със Заповед № СА-02-02203/07.03.2020г. на областния управител на област Велико Търново. Посочили са, че след възстановяване на имота първата от тях е била въведена във владение на същия с протокол от 17.07.2003г. на община Г.О., а с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 801, том IV, рег. № 3263, дело № 535/2005г. на нотариус И М с район на действие ГОРС, те са били признати за собственици на имота.

С постановеното по спора решение Районен съд-Г.О. е отхвърлил предявения установителен иск на ищцата за приемане за установено, че тя е собственик на ½ ид.част от процесния недвижим имот на основание покупка на земята по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като неоснователен и недоказан и в тази част решението му е добило законна сила. За да отхвърли предявеният в условията на евентуалност иск на соченото друго придобивно основание, районният съд е приел, че събраните по делото доказателства не установяват владение на имота от наследниците на Е.П. след 29.03.2005г., когато е издадена заповедта по чл.4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е приключила реституционната процедура.

Ищцата е представила по делото декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 20001345/20.03.1998г., подадена от Е.Д.П. до Община Г.О., в която същата е декларирала придобиването на имот – земеделска земя и сграда, находящи се в землището на града, в местност "Н г", чрез покупка от ОбНС-Г.О.. За дата на придобиване на имота е посочена 28.05.1984г., а за година на изграждане на сградата в него – 1979г. Видно от удостоверение за наследници на Е.П., същата е починала на 29.12.2013г. и е оставила свои наследници по закон М. М. Н. и Д.М.П. /низходящи/. Ищцата е представила приходна квитанция от 09.04.2019г. за заплатени за периода 2016г.- 2019г. данък НИ и ТБО за същия имот.

Пред Районен съд-Г.О. е представено заявление-декларация от 23.02.1958г. от П.Н.Й., ведно с опис към нея, с което е заявено желанието й да бъде приета за член на ТКЗС в град Г.О., внасяйки всичката обработвана от домакинството й земя в землището на същия град – Нива с площ от 3 дка в местността "Г.." и Л. с площ от 2 дка в местността "К..". Видно от приложеното удостоверение за наследници на същото лице, С.А.Г. е неин син и е починал 1992г., като е оставил свои наследници по закон двете ответници. Със заявление с вх. № 899/27.02.1992г. до ОбПК-Г.О. ответницата Н.Г. в качеството си на наследник на С.А.Г., е заявила желанието си да бъде възстановена собствеността върху земеделски земи в землището на град Г.О. - Нива с площ от 3 дка в местността "Г.." и Л. с площ от 2 дка в местността "К..". С решение № 267/10.03.1998г. на Поземлена комисия-Г.О., на основание чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ, е възстановено правото на собственост на наследниците на С.А.Г. на посочените имоти, находящи се в землището на град Г.О. и в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. От експертното заключение на повторната съдебно-техническа експертиза по делото се установява, че със Заповед № СА-02-03-203/07.03.2002г. на Областния управител на Област Велико Търново, издадена на основание §4к ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е бил одобрен Плана на новообразуваните имоти на земеделските земи, предоставени за ползване въз основа на актовете по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в местността "П А б...."/Л х / в землището на град Г.О.. Със Заповед № 940/29.03.2005г. на Кмета на община Г.О., издадена на основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА и §4к ал.7 вр. §4б ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влезлия в сила план за новообразуваните имоти в местността "П А б...."/Л х / в землището на град Г.О., одобрен с цитираната по-горе заповед, въз основа на Решение № 267/10.03.1998г. на ОС „ЗГ”-Г.О. и заявление № 899/27.02.1992г., е наредено възстановяване на правото на собственост на наследниците на С.А.Г. /ответниците по делото/ върху новообразуван имот извън строителните граници на града с пл. № 1721 в масив № 71 с площ от 543 кв.м в местността "Л х", начин на трайно ползване – земеделска земя, при граници – на север: имот № 710922, на изток: имоти № 711720 и № 710806, на юг: имот № 07614 път и на запад: имот № 710819. С Нотариален акт № 801, том IV, рег. № 3265, дело № 535/09.08.2005. по описа на 3 нотариус И М с рег. № 284 в регистъра на НК, с район на действие ГОРС, ответниците били признати за собственици на основание наследство от С.А.Г. на недвижими имоти – земеделски земи, между които и имот № 1721 от кадастрален район 71 по плана на новообразуваните имоти, местност "Л х", с площ от 543 кв.м.

Съгласно приетото от съда експертно заключение на комплексната повторна съдебнотехническа експертиза, процесният имот съвпада с границите на имота, възстановен със заповедта на Кмета на Община Г.О. в местността "Л х" /"П А б/", в която попада местност със старо наименование "Г.." или "Н г". Новообразуваният имот с пл. № 1721 в масив 71 и площ 543 кв.м, възстановен на ответниците, е идентичен с имот № 40 по стария Кадастрален план на местността "Л х". Експертите са установили, че в Списък за стари собственици – местност "Л х" и "П А б", неразделна част от Помощен план към плана на новообразуваните имоти, по преписка № 899 за стар собственик на имот № 711721 с площ 543 кв.м е посочен С.А.Г.. В Списъка на имотите, предоставени за ползване за град Г.О., експертите са установили, че не е включен имот, предоставен за ползване на Е.Д.П., както и имот № 711721 по Плана на новообразуваните имоти. В Скица за новообразуван имот № 711721 и Плана на новообразуваните имоти на земеделски земи, предоставени за ползване въз основа на актовете по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, процесният имот е записан на наследниците на С.А.Г.. В ПИ с идентификатор *** по КККР на град Г.О., одобрени със Заповед № РД-181539/31.08.2018г. на изп.директор на АГКК, идентичен с новообразуван имот № 711721 по Плана на новообразуваните имоти, е изградена Сграда с идентификатор *** по КККР с функционално предназначение – друг вид сграда със застроена площ от 30 кв.м. За същата не са налице строителни книжа и няма данни кога е изградена, като същата представлява търпим строеж съгласно нормативната уредба.