Акт от 03.01.2018, Окръжен съд - Ямбол

Р Е

Ш Е Н И Е

№ 03.01.2018г. гр.Ямбол

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд ­І -ви граждански състав

На 11 декември

2017 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

Секретар Л.Р.

Като разгледа докладваното от съдия

Н.Иванов търг.дело №52 по описа на 2017 година, за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Т.К. от Р.Гърция, чрез пълномощника си адв. М. Й. Г. - САК, със съдебен адрес:*** против "ПАПАС

ОЛИО"АД гр.Ямбол, с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, Обходен път Запад №61. В исковата молба и доп. уточняваща молба и ДИМ, ищцата сочи, че на 30.05.2017г. е било проведено Общо събрание на акционерите на ответното дружество, на което е било взето решение по т.6 от дневния ред: „Да не се разпределят дивиденти между акционерите, като реализираната печалба да се натрупва във фонд „Резервен", което решение ищцата счита за незаконосъобразно и претендира отмяната му. В о.с.з. на 13.11.2017г. ищцата е направила, а съдът е приел уточнение на петитума на ИМ, в частта касаеща съдържанието на атакуваното решение на ОСА, а именно, че се касае за решение, взето на Общото събрание на акционерите, проведено на 30.05.2017г., по т.6 от дневния ред: „Печалбата на "ПАПАС-ОЛИО"АД за 2016 г. в размер на 815751,25лв., да се отнесе в група „Резерви на собствения капитал", раздел „Целеви резерви", т.2 - „Общи резерви" на дружеството, без да се разпределя дивидент".

Твърди се, че ищцата има качеството акционер в ответното дружество. Твърди се, че на посочената дата- 30.05.2017г. е било проведено Общо събрание на акционерите на "ПАПАС ОЛИО"АД гр.Ямбол, като по т.6 от дневния ред е било взето решението предмет на предявения иск. Сочи се, че решението по т.6 било прието от мнозинството, въпреки аргументираното гласуване против от страна на ищцата.Твърди се, че решението по т.6 от дневния ред, за неразпределение на диведентите между акционерите е прието в нарушение на материалния закон. Сочи се, че на проведеното ОС се установило, че към датата на събранието наличността във Фонд резервен е близо 60 милиона лева, както и че от учередяване на юридическото лице никога - повече от 20 години не са разпределяни дивиденти, като според ищцата по този начин се ощетяват и обедняват акционерите с минимален акционерен дял, за сметка на акционерите с по-голям дял. Според ищцата, не съответства на смисъла на закона, не е необходимо и финансово оправдано, цялата печалба да се внася във фонда и никога да не се изплащат дивиденти, и такова решение обезсмисля съществуването на търговското дружество. Посочено е, че "ПАПАС ОЛИО"АД е юридическо лице по смисъла на търговския закон, и като такъв вид правен субект, дейността му е свързана с осъществяването на търговски сделки, чрез които реализира печалби, не е фондация или сдружения с нестопанска цел, където учередителите или дарители действат безвъзмездно за да постигнат предвидените в учередителния акт цели.

Твърди се, че действително в устава е предвидено, че ОС на акционерите може да реши да не се разпределят дивиденти, но също така се сочи, че тълкувайки устава по силата на чл. 68 от ТЗ, не може да се приеме, че волята на страните е била да не получават 20 години дивиденти. Според ищцата, такова тълкуване на устава не може да има и взетото решение противоречи и на самия устав.

Сочи се също, че писмените материали, отразяващи печалбите и загубите за 2016г., както и общото финансово състояние на „ПАПАС ОЛИО"АД, показани на ОС показват, че финансовото състояние на дружеството е повече от стабилно. Според чл.246 от ТЗ дружеството е длъжно да образува фонд „Резервен", а средствата в него се набавят от поне 1/10 от печалбата докато не достигнат поне 1/10 от капитала. Стойността на средствата във Фонд „Резервен" към настоящия момент надхвърляли многократно това изискване. Средствата в него достигали почти 60 млн.лева при капитал в размер на малко над 25 млн. Предвид на изложените съображения, ищцата моли съдът да постанови решение, с което да отмени цитираното решение, като взето в противоречие на повелителните разпоредби на закона и устава на дружеството, а именно чл.9.1. от Устава, според който всеки акционер има право на дивидент.

По делото е постъпил отговор от ответното дружество, на ИМ и такъв на доп. ИМ, с който се оспорва исковата молба изцяло, като е заявено становище за недопустимост на иска, а в случай, че съдът приеме че искът е допустим, за неговата неоснователност.

В отговора ответникът е не оспорва, следните факти, изложени в ИМ на ищците: факта, че на 30.05.2017 г. се е провело заседание на общо събрание на акционерите на „Папас-олио" АД; факта, че по т.6 от дневния ред „Решение за разпределяне на печалбата за 2016 г." общото събрание на акционерите е приело решение: „Печалбата на Папас-олио АД за 2016 г. в размер на 815751,25лв., да се отнесе в група „Резерви на собствения капитал", раздел „Целеви резерви", т.2 - „Общи резерви" на дружеството, без да се разпределя дивидент"; и факта, че ищцата в качеството си на акционер е гласувала против решението по т.6 да не се разпределя дивидент.

Ответникът сочи, че искът е недопустим, тъй като ищцата нямала правен интерес от предявяването му, защото дори и при отмяна на решението по т.6 от дневния ред на проведеното на 30.05.2017 г. общо събрание на акционерите на „ПАПАС-ОЛИО"АД, с което общото събрание е решило печалбата да се отнесе в група „Резерви на собствения капитал", раздел „Целеви резерви", т.2 -„Общи резерви", без да се разпределя дивидент, вземане за дивидент нямало да възникне в нейна полза, тъй като общото събрание на акционерите не било гласувало решение за разпределяне на дивидент.

Изложено е становище и за неоснователност на претенцията. Твърди се, че оспорваното решение не противоречи на материалния закон и устава на „Папас-олио" АД, тъй като не съществува легално правило, което да задължава акционерното дружество /както и всяко друго търговско дружество/ да разпределя дивиденти при наличието на печалба, включително и когато фонд „Резервен" по размер е по-голям от капитала. Твърди се, че само общото събрание на акционерите може да прецени дали да се разпределят дивиденти и каква част от печалбата след облагането й с данък да се отдели за тази цел.

Общото събрание може свободно в зависимост от суверенната си преценка да реши както печалбата да се разпредели изцяло между акционерите, така и тя да остане в дружеството за покриване на бъдещи загуби. Водещ е интересът на дружеството, а не на акционерите. Касае се за преценка по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. Сочи се, че решението на общото събрание на акционерите не нарушава чл.246 от ТЗ, тъй като тя урежда минималните размери на частта от печалбата, която следва да се заделя за фонд „Резервен", както и минималния размер на този фонд, но не предвижда горна граница, нито за частта от печалбата, която може да се отнася във фонд „Резервен", нито за размера на този фонд и няма забрана и размерът на фонд „Резервен" да бъде по-голям от този на капитала. Сочи се, че дружеството няма и не може да има нравствен дълг да плаща дивиденти на акционерите, включително на малцинствените акционери, независимо че те, както и останалите акционери, са обвързани от решенията на общото събрание /включително от решението печалбата да се отнесе към фонд „Резервен"/. По подробни съображения посочени в отговорите, се претендира прекратяване на производството по делото, а в случай, че съдът приеме иска за допустим, то искането е за неговото отхвърляне.

В о.с.з. ищцата, чрез своя пълномощник поддържа предявения иск. Претендира се уважаване на иска и присъждане на разноски по делото. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Ответникът, чрез своя пълномощник оспорва исковите претенции и претендира отхвърлянето им и присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.

ЯОС, след като извърши преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взе предвид и изявленията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните няма спор и от приетите писмени доказателства се установява, че на 30.05.2017г. се е провело Общо събрание на акционерите на „ПАПАС-ОЛИО"АД, на което са били представени 57,84% от записаните акции в капитала на дружеството. В ИМ не се твърдят допуснати нарушения при свикването и провеждането на ОСА. Не е спорно също, а и от Представения по делото Протокол от ОСА на ответното дружество от 30.05.2017г., е видно, че по т.6 от дневния ред „Решение за разпределяне на печалбата за 2016 г." общото събрание на акционерите е приело решение:

„Печалбата на Папас-олио АД за 2016 г. в размер на 815751,25лв., да се отнесе в група „Резерви на собствения капитал", раздел „Целеви резерви", т.2 - „Общи резерви" на дружеството, без да се разпределя дивидент".

Решението е било прието, като със "за" са гласували 92,20% от представения капитал, а "против" решението са гласували 7,80 % от представения капитал. Не е спорен между страните факта, че ищцата в качеството си на акционер е гласувала против решението по т.6 да не се разпределя дивидент, както и че това решение е било прието с необходимия за това кворум.

Видно от заключението от

02.11.2017г. на изслушаната по делото ССЕ, ВЛ-це е посочило по поставените от ищцата в ИМ въпроси, че: по данни от

Счетоводен баланс към 31.12.2016г. размерът на фонд „Резервен" е 60815 хил.лв.

/шестдесет милиона осемстотин и петнадесет хиляди лева/, от които: Резерв от последващи оценки на активи - 1 247 хил.лв. Общи резерви - 59 568 хил.лв., както и че сумата, отразена във фонд „Резервен" от Счетоводния баланс към 31.12.2016г. на „ПАПАС ОЛИО"АД, не е налична в брой или по банковите сметки на ответното дружество. Видно от т.2 от заключението, по данни от Протоколи от проведените общи събрания на акционерите и Дневник на сметка 122 „Неразпределена печалба от минали години" за 2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. е видно, че ответното дружество не е разпределяло дивиденти и не са съставяни счетоводни операции за начисляване и изплащане през последните 5 години.

В доп. заключение от 30.11.2017г., ВЛ- Д. е посочило начина по който се формира от счетоводна гледна точка печалбата, която е източник на Общите резерви /Фонд „Резервен"/, съобразно Закона за счетоводството и приложимите Национални и международни счетоводни стандарти НСС 18 и МСС 18. Видно от заключението, резервните фондове съставляват част от собствения капитал на дружеството и се отразяват в Пасива на Счетоводния баланс. Както основния капитал, тъй и резервните фондове имат своето естествено покритие в активите и представляват оная сума на актива, която остава след като се приспаднат дълговете, основния капитал и печалбата за разпределение. Сумата, отразена във фонд „Резервен" от Счетоводния баланс към 31.12.2016 г. на „ПАПАС ОЛИО"АД не следва да бъде налична като пари в брой или по банковите сметки на дружеството. ВЛ-це се е позовало на разпоредбите на чл.246 ал.3 и ал.4 ТЗ, при отговора си на въпроса: "За какво може да бъде разходвана сумата, отразена във Фонд „Резервен" ?". Въз основа на ГФО и счетоводния баланс на „ПАПАС ОЛИО"АД към 31.12.2016 г. ВЛ-це е посочило, че „ПАПАС ОЛИО"АД е разполагало с активи на стойност, достатъчна за покриване на стойността на Фонд „Резервен" към

31.12.2016г.

Заключенията не са оспорени от страните по делото и се приемат от съда.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.74 от ТЗ – оспорва се законосъобразността на решение на ОС на ответното дружество, проведено на 30.05.2017г., по т.6 от дневния ред: „Печалбата на Папас-олио АД за 2016 г. в размер на 815751,25лв., да се отнесе в група „Резерви на собствения капитал", раздел „Целеви резерви", т.2 - „Общи резерви" на дружеството, без да се разпределя дивидент", като се твърди, че същото е незаконосъобразно.

Съгласно текста на чл.74 ал.1 от ТЗ, всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Искът се предявява срещу дружеството. В ал.2 на чл.74 законът урежда преклузивен срок за предявяване на иска - искът се предявява в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание.

Разпечатката съдържа 39 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5c383a82-01cf-425f-b66a-2ea41f360ede