Решение № 491 от 19.04.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 491 гр. Варна, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов при участието на секретаря Нина Ив. И. като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20223100100038 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени искове от В. Д.

И., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. **** №* срещу Д. Ж. Д., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. *** №*, вх.*, ет.*, ап.*, същите предявени в условията на обективно евентуално съединяване, по които съдът следва да се произнесе, съобразно степента на тежест. В този смисъл Решение № 198/10.08.2015г., постановено по гр. дело № 5252/2014г. на ВКС, ІV ГО, с което се прие разбирането, че при множество основания за недействителността на сделката, при твърдения, като за нейната нищожност, така и за нейната унищожаемост, то съдът следва да изследва основанията за нищожност подредени според тежестта на порока. Посочва се, че ако не са налице основанията за нищожност, то тогава съдът следва да разгледа основанията за унищожаемост. Наред с изложеното с оглед подредбата на предявените искове следва да бъде взето в предвид и даденото задължително тълкуване по прилагане на закона с ТР №5/30.05.2022г., постановено по тълкувателно дело №5/2020г. на ОСГТК на ВКС, което решение се явява заварено на настоящото дело, както и постановено след определение №21/19.01.2022г. по ч.гр.дело № 10/2022г. на Апелативен съд Варна. С посоченото тълкувателно решение се възприе, че договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или ръководи действията си, е унищожаем.

При гореизложените съображения и доколкото наведените твърдения в исковата молба обосновават правната квалификация на предявените искове, то подредбата на същите следва да бъде осъществена, като същите бъдат разгледани по начина, по който са подредени в самата искова молба на ищеца, както следва:

1/ установителен иск за прогласяване нищожността на договора за 1 покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 37, том 3, рег. № 12779, дело № 361 от 30.11.2018 г. по описа на нотариус П. М., вписана в НК под рег. № 478, с район на действие РС[1]Варна, с който наследодателят на ищеца И. Д. И. е продал в полза на ответника 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор ***, с площ от 1057 кв. м., както и построена в този поземлен имот жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 68 кв. м., находящи се в гр. Варна, поради накърняване на добрите нрави, на осн. чл. 26, ал.1, пр.3 –то ЗЗД ; евентуално 2/ конститутивен иск за унищожаемост на договора за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт № 37, том 3, рег. № 12779, дело № 361 от 30.11.2018 г. по описа на нотариус П. М., вписана в НК под рег. № 478, с район на действие РС Варна, с който наследодателят на ищеца И. Д. И. е продал в полза на ответника 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор

***, с площ от 1057 кв. м., както и построена в този поземлен имот жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 68 кв. метра, находящи се в гр. Варна, поради невъзможност на И. Д. И., б.ж. на гр. Варна да разбира и ръководи действията си, чл.31, ал.2 ЗЗД; евентуално

3/ конститутивен иск за разваляне на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 37, том 3, рег. № 12779, дело № 361 от 30.11.2018 г. по описа на нотариус П. М., вписана в НК под рег. № 478, с район на действие РС-Варна, с който наследодателят на ищеца И. Д. И. е продал в полза на ответника 1/2 ид. част от ПИ с идентификатор ***, с площ от 1057 кв. м., както и построена в този поземлен имот жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 68 1 кв. м., находящи се в гр. Варна, поради неизпълнение на насрещното задължение от страна на купувача за заплащане на остатъка от уговорената продажна цена, на осн. чл. 87, ал.3 ЗЗД; евентуално

4/ осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 20 000 лева, представляваща остатъка от продажната цена по договора за покупко-продажба на недвижим имот от 30.11.2018 г., ведно с мораторната лихва върху главницата за периода от 30.11.2019г. до 04.10.2021г. в размер от 3750 лева и законната лихва, от завеждане на исковата молба в съда - 08.10.2021г. до изплащане на задължението, на осн. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищцата твърди, че e сестра и така единствен наследник по закон на И.

Д. И., починал на 06.01.2021г. Твърди, че през време на брака на И. И. със С.

Д. (сега Р.) двамата съпрузи придобили в СИО ПИ с идентификатор ***, с площ от 1057 кв. м. в с.о. „***" (чрез сделка), както и жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 68 кв. метра (чрез строителство, без разрешение за строеж, при търпимост на сградата). Бракът между съпрузите е бил прекратен с развод през 2003г., като имотите останали в обиковена дялова съсобственост при равни квоти.

Твърди още, че с договор за покупко-продажба, обективиран в НА №37, том 3, рег. № 12779, дело № 361 от 30.11.2018г. по описа на нотариус П. М., наследодателят на ицата И. И., лично и като пълномощник на бившата си съпруга, продал в полза на ответника Д. Д. процесните недвижим имот с идентификатор *** и построената в него жилищна сграда с идентификатор ***, срещу цена от общо 30 000лв., като И. си запазил правото на ползване върху неговата ид. ч. от имотите. Сделката 2 ищцата счита за нищожна, евентуално за унищожаема, евентуално подлежаща на разваляне, евентуално с подлежаща на доплащане продажна цена, при следните твърдения:

Твърди се, че договорът противоречи на добрите нрави, тъй като продажната цена от 30 000лв. била многократно по-ниска от пазарната.

Излага се, че в последните над 30 години от живота си, включително в месеците преди сделката и към самата нея, И. Д. И. не разбирал свойството и значението на постъпките си и не можел да ръководи делата си. На практика това му състояние се проявявало в тежка алкохолна зависимост, вероятно и с наркотична такава; системен тормоз на ищцата и майка им; вредна употреба на лекарства, включително няколко опита за самоубийства; замъглено съзнание; заплахи над съседи и случайни минувачи, включително с убийство; нощуване на гробищата с твърдения, че там е леглото му; лягане на пътното платно пред минаващи автомобили с цел да са самоубие; твърдения, че той е вид животно; видения и халюцинации; търсене на инжекции с „инсулин", с които да умъртви други хора и себе си; постоянно забравяне на лица и събития, включително от описаните категории; неориентираност; и други; включително сключването на напълно неизгодни сделки с негово имущество.

През есента на 2018г. общото състояние на И. И. се влошило още, той имал нездрав вид, с жълто-сив оттенък на кожата, неестествено подут корем, постоянен тремор и повръщане, неестествено говорене, пълна дезориентация за време и място, видения и др. По тези причини ищцата претендира, че като трайно лишен от възможността да разбира и да се грижи за интересите си, И.

И. е сключил и процесната сделка от 30.11.2018г., без реално да е можел да формира воля и съгласие за договорения правен резултат.

Евентуално се твърди, че ако договорът се приеме за валиден, по него от общата цена от 30 000лв. са били платени само 10 000лв. при сключване, като разликата от 20 000лв. останала неплатена както до падежа на 30.11.2019г., така и до исковата молба. Поради това моли за разваляне на договора на осн. чл.87, ал.2 от ЗЗД, поради съществено неизпълнение на ответника.

Евентуално се претендира, че ако договорът се приеме за действителен и неподлежащ на разваляне, да бъде осъден ответникът да плати на ищцата неплатената част от цената от общо 20 000лв., както и лихва за забава върху нея от падежа до исковата молба, в горепосочения размер. Вземането относно цялата сума ищцата мотивира с това, че при сключване на договора И. е действал като пълномощник на бившата си съпруга, която го оправомощила и да получи цялата продажна цена за него си, без последващи претенции за нея, с което го надарила с нейната част от цената.

В срока по чл.131 ГПК отв. Д. Д. депозира отговор, в който не оспорва качеството на ищцата на единствен наследник на И. И.; не оспорва правото на собственост на И. И. и бившата му съпруга върху процесните терен и жилищна сграда; не оспорва придобиването на имотите в режим на СИО от бившите съпрузи; не оспорва развода на съпрузите в 2003г.; не оспорва и факта на сключване на процесната сделка от 30.11.2018г. относно земята и сградата, срещу продажна цена от 30 000лв., с купувач - ответника.

Исковете обаче оспорва изцяло по основателност. Оспорва приживе или към сключване на сделката продавачът И. И. да е страдал от душевна или психиатрична болест; оспорва да е бил алкохолно или наркотично зависим и да е тормозил близките си; оспорва в месеците преди сделката да изглеждал 3 или да е бил болен, напротив - твърди че И. бил напълно наясно с всички свои действия, включително относно процесната сделка.

Сочи, че продажната цена била договорена на 30 000лв. с оглед запазеното право на ползване на И. за неговата ид. част. Твърди и че след като при сключването платил 10 000лв., след това на 21.05.2019г. и на 18.09.2019г. направил две по два броя плащания с пощенски записи на суми по 5000лв. всеки, с което преди падежа за доплащане на 30.11.2019г. изплатил изцяло дължимите 30 000лв. Освен това оспорва И. И. да е бил „надарен" от бившата си съпруга да получи дела й от продажната цена, каквото „дарение" не можело да възникне по твърдяния от ищеца начин, напротив - И. бил пълномощник на бившата си съпруга и тя била легитимирана да получи в крайна сметка цената за нейната част.

По същество оспорва предпоставките на всички искове и моли същите да бъдат отхвърлени, с присъждане на съдебни разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

С нотариален акт № 102, том І, рег. №3914, дело № 445/2014г. по описа на нотариус В. П., след проведено производство по обстоятелствена проверка въз основа на документи, И. Д. И. е признат за собственик на ½ ид.части, съответно на останалата ½ ид.части за собственик е призната С. Д. Р., по отношение на недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в с.о. „***“, община Варна.

Представено по делото е удостоверение за търпимост №210/03.07.2013г. от Община Варна,с което е приет за търпим строеж извършен в имот с идентификатор ***, който строеж представлява двуетажна постройка, състоящата се от полуподземен етаж с площ от 100 кв.м. и първи етаж с площ от 50 кв.м.

С договор за покупко – продажба №37, том ІІІ, рег. № 12779, дело №361/2018г. по описа на нотариус П. М., И. Д. И. действащ лично и като пълномощник на С. Д. Р., продава на ответника Д. Ж. Д. поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с.о. „***“, община Варна, ведно с намиращата се в него вилна сграда с идентификатор ***, същата на два етажа, за сумата от 30000 лева, от които 10000 лева платени преди сделката, а останалите 20000 лева платими в срок до една година от сключване на сделката. При изповядване на сделката продавачът И. Д. И., действащ лично и като пълномощник С. Д. Р. запазва в полза на себе си правото на ползване досежно неговата ½ ид.части от имотите предмет на сделката.

Представени са платежни нареждания от 27.11.2018г. за сумата от 7000 лева заплатена от Д. Ж. Д. в полза И. Д. И., като и платежно нареждане от 30.11.2018г. за сумата от 3000 лева, платени в полза на И. Д. И..

Приети по делото са служебни бонове за осъществени плащания чрез „Български пощи“ ЕАД на парични преводи с подател Д. Ж. Д. и получател И. Д. И. от 21.05.2019г., 13,34 часа на стойност 5000 лева, от 21.05.2019г., 13,53 часа на стойност 5000 лева, от 18.09.2019г., 13,07 часа на стойност от 5000 лева, като и от 18.09.2019г, 13,00 часа на стойност от 5000 лева.

Прието по делото е писмо от „Български пощи“ ЕАД ведно със справка за осъществени парични преводи с подател Д. Ж. Д. и получател И. Д. И..