Решение № 260065 от 02.06.2021, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

260065/02.06. Година 2021 Град Варна

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Варненският апелативен съд Наказателно отделение

На двадесет и втори април Година две хиляди двадесет и първа В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Панталеева

ЧЛЕНОВЕ: Росица Тончева

Десислава

Сапунджиеваа съдебен секретар Геновева Ненчева прокурор

Станислав Андонов като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 322 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъда от 23.06.2020 г. по НОХД № 318/19 г. на Окръжен съд Разград, с която подсъдимият Г.И. е бил признат за виновен и осъден по чл.343, ал.4, вр.ал.3, б.”б”, пр.1, вр.чл.54 от НК на лишаване от свобода за четири години, при първоначален общ режим, а по чл.343г от НК е бил лишен от право да управлява МПС също за четири години.

За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в частично съответствие с внесеното обвинение, че на 30.11.2017 г. по път I-2 в землището на гр.Цар Калоян, обл.Разград, при управление на товарен автомобил и прикачено към него полуремарке, подсъдимият е нарушил чл.20, ал.1 и чл.21, ал.2 от ЗДвП, с което по непредпазливост е причинил смъртта на М.А. и средна телесна повреда на А.Х.. В отличие с възведеното обвинение съдът е приел, че престъплението не е извършено в резултат и на нарушения по чл.5, ал.1, т.1 и чл.6, ал.1 от ЗДвП, както и чл.3 от ППЗДвП, за които е оправдал подсъдимия.

Въззивното производство се инициира с жалба от адвокат В.Ж.,***, защитник на подсъдимия, в чието допълнение се съдържат оплаквания по обосноваността на присъдата, приложението на материалния закон и справедливостта на наказанието, като е формулирано искане за приложение на съответния привилегирован състав поради оказана помощ на пострадалия, и налагане на наказание лишаване от свобода до три години с приложение на чл.66 от НК. Същото искане се поддържа и в съдебно заседание, вкл. от встъпилия във въззивното производство втори защитник – адвокат М.А.,***.

Представителят на въззивната прокуратура не изразява становище по материалния закон, но също счита, че справедливото наказание е в рамките на три години, с отлагане на изпълнението му по реда на чл.66 от НК. Адвокат Ц. ***, повереник на пострадалите Х. и М.А. /родители на загиналия/, както и на пострадалия А.Х., счита, че липсват доказателства подсъдимият да е оказвал помощ на пострадалите, и моли присъдата да бъде потвърдена. В последната си дума подсъдимият моли за намаляване на присъдата и изразява съжаление за станалото.

Относимите към престъпното поведение, респ. отговорността на подсъдимия, факти, установени в хода на съдебното следствие с корекциите, наложени въз основа на експертизата, допусната и изслушана в проведеното и във въззивната инстанция такова, накратко са:

Като правоспособен водач на МПС от всички категории, подсъдимият Г.И. работел в „Товекс" ЕООД, гр. Бургас, на длъжност шофьор, и извършвал курсове в страната.

На 30.11.2017 г. в

16:00 часа той тръгнал от гр.Бургас към гр.Русе с товарен автомобил „Скания" – влекач, и прикачено към него полуремарке – контейнеровоз. Товарната композиция била в добро техническо състояние и без товар. Заедно пътували общо четири товарни автомобила на дружеството – първи камион с водач свидетеля В. Костов, втори с водач свидетеля С. Я., трети – управляваният от подсъдимия, като при него пътувал като втори шофьор свидетелят Н. Р., и четвърти – с управляващ шофьор свидетелят Т. П. и втори до него – свидетелят Т. Е.

Водачите имали връзка чрез радиостанции.

Около 19:20 часа камионите се движели по път 1-2, в землището на гр.Цар Калоян. На км 48+740 имало пътен знак В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената", която била 70 км/ч, ведно с пътна табела Т2, указваща дължина на зоната на действие на въведената забрана - 1500 метра. Участъкът от пътя в тяхната посока на движение се характеризирал с продължителен низходящ наклон и поредица остри завои.

Пътното платно било двупосочно, с хоризонтална пътна маркировка, отграничаваща три ленти за движение. Дясната лента била предназначена за ППС, движещи се от град Разград към град Цар Калоян, и по нея се движели камионите, а средната и лява ленти - за превозни средства, движещи се в обратна посока. Контактуващите ленти за срещуположно движение били разделени чрез единична непрекъсната линия, а средната и лява ленти - чрез единична прекъсната линия. Пътната настилка била без повреди и неравности. От лявата страна имало монтирана еластична ограда. Движението се осъществявало в тъмната част на денонощието, при което видимостта била нормална на осветление на фаровете за нощно виждане. Времето било влажно, съответно пътното платно било влажно и хлъзгаво.

При наличния забранителен знак, ограничаващ скоростта, и хлъзгавия път под наклон със завои, след началото на спускането и при предстоящ остър десен завой, скоростта на товарната композиция, управлявана от подсъдимия И., била 96 км/ч. Водачът на първия камион свидетелят В. Костов забелязал напред по спускането друг камион, чиито стопове светнали, затова намалил скоростта, съответно същото направили и колегите му след него. Подсъдимият предприел намаляване на скоростта първоначално само чрез отнемане на крака от педала на газта, а след това и чрез задействане на спирачния педал, при което в три последователни отсечки с общ сбор 328.1 метра той последователно преминал през скорости 96-90-83-77 км/ч.

По време на движение в зоната на завоя, в рамките на скоростта 83-77 км/ч, товарната композиция загубила напречна устойчивост на полуремаркето, което при линейно преместване на композицията напред се завъртяло и с лявата си странична повърхност навлязло косо в средната пътна лента. По същото време в същата средна лента /лява за насрещното движение/ се приближавал лек автомобил „Фолксваген Пасат", с десен волан, управляван от свидетеля А.Х.. До него на предна лява седалка пътувал пострадалият М.А.. Така получилото се взаимното разположение на двете МПС обусловило възникване на контактен участък в областта на лявото окачване на първа и втора ос на полуремаркето и челната лява част на лекия автомобил, при скорост на движение за всяко от тях съответно 77 км/ч и 73 км/ч. Видимостта на водача на лекия автомобил по продължение на пътя към приближаващата товарна автокомпозиция била ограничена поради кривата на завоя, и в момента, когато свидетелят Х. я възприел, той нямал възможност да предприеме аварийно спиране. В резултат на допуснатата загуба на напречна устойчивост водачът на камиона също нямал възможност да спре безопасно, тъй като в този момент автокомпозицията била неуправляема.

Към момента на удара свидетелят В.М. застигал товарната композиция с лекия си автомобил, като последният също се поднесъл при навлизане в десния завой. Когато свидетелят успял да го изправи, все още в завоя, забелязал в средната лента пред себе си, задната част на полуремаркето, да се движи

„пречупено“, след което камионът започнал да се изправя и спрял в дясната лента. Междувременно свидетелят усетил че преминава през стъкла, разпръснати по средната лента, и също спрял за кратко, като се обадил на тел.112 да съобщи за ПТП между камиони, тъй като такова било първоначалното му впечатление, след което продължил за близко село, а малко по-късно се върнал и тогава за първи път възприел ударения автомобил.

От първоначалния контакт на лекия автомобил в предната лява гума на първия мост се разкъсала оста на лявото колело и то се отделило, последвал удар в лявото колело на втората ос, които се изместили, а по съответната гума се заклинили части от облицовката на предната броня на колата. В зоната на контакт на пътя останали характерни дъгообразни масивни протривни следи, с по-голяма площ, заемаща средната пътна лента, където е последвал ударът. Сблъсъкът отхвърлил назад лекия автомобил, който същевременно се завъртял, ударил се в попътната мантинела и се установил в покой напречно в своята част на платното. Товарната композиция продължила движението си по поддържаното направление, при обратна ротация на полуремаркето, като подсъдимият я установил в покой в дясната лента.

При удара върху тялото на пътника в лекия автомобил М.А. последвали множество удари от прилежащите вътрешни части на превозното средство, обусловили съчетана травма, засягаща глава, гърди, корем и крайници. Той починал непосредствено след удара от последвалата остра кръвозагуба. Водачът на лекия автомобил също получил уреждания, обусловили трайно затруднение в движението на двата долни крайника.

Непосредствено след сблъсъка подсъдимият Г.И. също подал сигнал на тел.112, след което уведомил и колегата си от предния камион. Междувременно до мястото достигнал четвъртият камион с шофьори свидетелите Т. П. и Т. Е., които извадили пострадалия Х. извън колата, но въпреки общите им усилия заедно с подсъдимия, не могли да извадят пострадалия М.А., защото бил заклещен от деформираните части на автомобила. Смъртта му била констатирана от пристигналия на място медицински екип.

Така изложените факти се установяват от събраните и проверени в хода на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие доказателства, като в своята съвкупност същите позволяват да бъде преодоляно възникналото пред окръжния съд противоречие относно мястото на удара. В обстоятелствената част на обвинителния акт е било записано, че в момента на сблъсъка лекият автомобил е бил разположен върху прекъснатата осева линия между дясната и средната за него пътни ленти, като по-голямата част от широчината му се е намирала в дясната лента, и по същия начин е възприето в мотивите на първоинстанционния съд, подкрепено от приетите две автотехнически експертизи /дали заключения за мястото на удара по ширина на платното съответно в границите 2.3-3.5 метра от края на пътя според единичната, и на около 3.80 метра според тройната, т.е. в крайната дясна лента спрямо направлението на лекия автомобил/. Същевременно обаче, разпитан пред първоинстанционния съд, водачът на пострадалия лек автомобил - свидетелят Х., е бил категоричен, че се е движел в средната лента, защото завоят е остър, и го е взел от там, „от средното платно“. Така е възникнало противоречие, което не е било анализирано в мотивите, но намира правилен отговор с помощта на изслушаната във въззивното производство допълнителна автотехническа експертиза.

Установява се, че в огледния протокол, послужил в решаваща степен за изводите на първите две експертизи относно мястото на удара, е допусната грешка при фиксирането на една от следите, и по-точно дъгообразните масивни протривни следи, оставени от задиране на окачването в областта на предния мост на лекия автомобил. В протокола за оглед е било записано неправилно, че това задиране е в най-крайната лява лента, но както е констатирала последната експертиза, това противоречи на видимото им разположение във фотоматериалите, където и с просто око е видно, че тяхната по-голяма площ заема средната пътна лента. Точното им отстояние от края на пътя по ширина на платното е установено от допълнителната експертиза чрез способите на фотограметрията, и правилните величини са използвани при нейните пресмятания за установяване на мястото на удара и останалите поставени в тази връзка въпроси. Именно при възприемане на новите изчисления, базирани на местонахождение на протривните следи в средната лента, се обосновава промяната на направлението за автомобила Фолксваген от тази лента, а не от дясната, което вече е в съответствие както с действителните обективни находки, така и с обясненията на водача, че се е придвижвал по средната лента от една страна, а и с показанията на свидетеля М., който казва, че в завоя е видял ремаркето, навлязло в средната лента.

От фактическа страна допълнителната експертиза налага корекция и относно скоростта на движение на товарната композиция и лекия автомобил в момента на удара. В единичната експертиза те са били изчислени съответно на 66 км/ч и 84 км/ч, при повторната тройна експертиза са били определени на 66 км/ч и 77 км/ч, а последната експертиза във въззивния съд установява стойности 77 км/ч и 73 км/ч. Различието в скоростта на движение на товарния автомобил – 66 спрямо 77 км/ч, при разпита си в настоящото производство вещите лица по допълнителната експертиза отдават на методична грешка, като проф. д.т.н. инж.К. подробно обяснява кой е правилният подход при челен удар, какъвто е налице в настоящият случай, и който е приложен в последната експертиза. В своята цялост същата се възприема от настоящият състав на съда като изключително компетентна и професионално аргументирана както в писмения си вид, така и чрез научнообоснованите отговори, които експертите дават при разпита си в съдебно заседание, поради което се кредитира напълно. Казаното по-горе важи в пълна степен и за достоверността при определяне скоростта на движение на лекия автомобил, като при наличието на три различни стойности в трите експертизи – 84, 77 и 73 км/ч, следва да бъде възприета като относима величина скоростта от 73 км/ч, защото е изчислена чрез най-адекватния и обективен метод на изследване, при което съвпада с показанието на блокираната стрелка на скоростомера на този автомобил.