Определение № 451 от 26.08.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 451 гр. Велико Търново, 26.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

РАДОСТИН П. като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20264000500335 по описа за 2026 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 220 ГПК.

С Определение № 526/14.07.2026 г., постановено по гр. д. № 549/2025 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, са оставени без уважение като недопустими исканията на ищеца за установяване наличието на сключен договор за застраховка „Професионална отговорност“ на ответника ЧСИ З. В. и за привличане на застрахователя, с който е сключен договорът, като трето лице – помагач на страната на този ответник.

Със същото определение делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.09.2026 г. от 10,30 ч., за когато е постановено да бъдат призовани страните и третото лице – помагач на страната на ответника „ЕКСПО-ХК“ ЕООД – „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД, гр. София, като е посочено, че докладът ще бъде изготвен и съобщен в съдебното заседание, а по доказателствените искания съдът ще се произнесе в първото съдебно заседание.

Посочено е още, че определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Апелативен съд – Велико Търново в едноседмичен срок от съобщението само в частта, с която е оставено без уважение искането му за конституиране на трето лице – помагач на страната на ответницата ЧСИ З. В., а в останалата част не подлежи на обжалване.

Срещу определението е подадена частна жалба от ищеца М. И. Д., чрез процесуалния му представител адв. В. С., в частта, с която са оставени без уважение като недопустими исканията му за установяване наличието на сключен договор за застраховка „Професионална 1 отговорност“ на ответницата ЧСИ З. В. и за привличане на застрахователя, с който е сключен договорът, като трето лице – помагач на страната на този ответник.

В частната жалба се поддържа, че определението в обжалваната част е незаконосъобразно. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд за липса на правен интерес на ищеца от привличането на застрахователя на ответницата ЧСИ З. В. като трето лице – помагач на нейна страна. Жалбоподателят излага, че интерес от встъпването или привличането на трето лице е налице, когато решението по висящия процес може да окаже въздействие върху правното положение на третото лице, включително когато неблагоприятното за една от страните решение би могло да послужи като основание за предявяване на претенция срещу него.

Твърди, че в случая правният му интерес произтича от разпоредбата на чл. 25 ЗЧСИ, съгласно която частният съдебен изпълнител е длъжен да застрахова отговорността си за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните му задължения. Според жалбоподателя между ответницата ЧСИ З. В., нейния застраховател и ищеца е налице материалноправна връзка, доколкото при уважаване на предявения срещу ЧСИ иск застрахователят би могъл да отговаря за присъденото на ищеца обезщетение.

Поддържа, че са налице предпоставките на чл. 218 и чл. 219 ГПК, като сочи, че застрахователят на ответницата ЧСИ има интерес решението да бъде постановено в нейна полза, тъй като при неблагоприятен за нея изход би могло да възникне задължение на застрахователя за заплащане на обезщетение за претендираните вреди. Според жалбоподателя разпоредбата на чл. 219, ал. 1 ГПК не ограничава правото на ищеца като страна в производството да поиска привличане на трето лице – помагач на страната на ответник.

Оспорва съображението на първоинстанционния съд, че само страната, която ще бъде подпомагана, може да има правен интерес от привличането, като поддържа, че страната, поискала привличането, разполага с правото да прецени дали има интерес третото лице да бъде обвързано от последиците на постановеното решение. Счита, че именно това негово право е отречено с обжалваното определение.

Излага, че интересът му от привличането се състои в обвързването на застрахователя на ответницата ЧСИ с последиците на решението относно евентуалната отговорност, произтичаща от виновното неизпълнение на професионалните задължения на застрахования.

Според жалбоподателя по този начин при уважаване на иска срещу ЧСИ би могъл да потърси от нейния застраховател присъдената му като обезщетение парична сума, без в последващ процес да се установяват отново обстоятелствата относно виновното поведение на застрахования и настъпилите вреди. В тази връзка се позовава на действието на решението спрямо третото лице – помагач по чл. 223 ГПК.

Не споделя и извода на първоинстанционния съд, че между него и застрахователя на ответницата не съществуват материалноправни отношения, като поддържа, че такива произтичат от закона във връзка със задължителното застраховане по чл. 25 ЗЧСИ. Поради това счита за неправилен и отказа на съда да извърши проверка дали ЧСИ З. В. е имала 2 действаща застраховка „Професионална отговорност“ и, при установяване наличието на такава, кой е нейният застраховател, за да бъде същият конституиран като трето лице – помагач.

Като допълнителен довод за неправилност на определението жалбоподателят сочи, че на по-ранен етап от производството съдът е уважил направено от самия него искане за привличане на „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД като трето лице – помагач на страната на другия ответник – „ЕКСПО-ХК“ ЕООД, въпреки че искането не е било направено от този ответник. Счита за необяснимо възприемането на различно разрешение при направеното по същия начин искане за привличане на застрахователя на ЧСИ З. В. на нейна страна. Изтъква и че ответницата ЧСИ не е поискала привличането на своя застраховател в срока за отговор на исковата молба, поради което при отказ да бъде уважено искането на ищеца застрахователят няма да бъде обвързан от правните последици на постановеното по настоящото дело решение.

Жалбоподателят сочи още, че застрахователят има собствен интерес от участие в производството на страната на застрахования ответник, доколкото неговият интерес е предявеният иск да бъде отхвърлен или размерът на евентуално присъденото обезщетение да бъде намален. Поддържа същевременно, че и за ищеца съществува интерес от участието на застрахователя, тъй като предметът на предявения срещу ЧСИ иск е преюдициален по отношение на евентуалните му права срещу застрахователя. В подкрепа на становището си се позовава и на Тълкувателно решение № 1/2025 г. от 11.05.2026 г. по тълк. д. № 1/2025 г. на ОСГТК на ВКС.

С частната жалба се иска от Апелативен съд – Велико Търново да отмени Определение № 526/14.07.2026 г. в обжалваната част като незаконосъобразно, неправилно и необосновано и да върне делото на Окръжен съд – Габрово за продължаване на производството по молбата на ищеца за установяване на застрахователя на ответницата ЧСИ З. В. и привличането му като трето лице – помагач в процеса.

Посочено е, че жалбоподателят е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба.

От данните по делото се установява следното:

Производството по гр. д. № 549/2025 г. по описа на Окръжен съд – Габрово е образувано по искова молба на М. И. Д., с която срещу „ЕКСПО-ХК“ ЕООД е предявен главен иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на недвижими имоти, а при условията на евентуалност – срещу ЧСИ З. С. П. – В. иск с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 612 430 лв. Твърдяната вреда е определена като разлика между оценката на 3 имотите по изпълнителното дело в размер на 1 562 430 лв. и продажната им цена в размер на 950 000 лв.

В производството пред първоинстанционния съд като трето лице – помагач на страната на ответника „ЕКСПО-ХК“ ЕООД е участвало „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД.

Към проведеното на 28.04.2026 г. открито съдебно заседание третото лице е било редовно призовано и е било представлявано от пълномощник.

В откритото съдебно заседание на 28.04.2026 г. Окръжен съд – Габрово е приел, че предявеният срещу „ЕКСПО-ХК“ ЕООД иск по чл. 108 ЗС е недопустим, а по отношение на евентуалния иск срещу ЧСИ З. В. дадените указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба не са изпълнени. С постановеното в същото заседание протоколно определение, обективирано в протокол № 138/30.04.2026 г., исковата молба е върната и производството е прекратено както по главния иск – на основание чл. 130 ГПК, така и по евентуалния иск – на основание чл. 129, ал. 4, във връзка с ал. 3 ГПК.

Прекратителното определение е обжалвано от ищеца М. И. Д. с частна жалба вх. № 2116/04.05.2026 г. По жалбата е образувано в. ч. гр. д. № 250/2026 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

С Определение № 357/03.07.2026 г. по в. ч. гр. д. № 250/2026 г. Апелативен съд – Велико Търново е отменил прекратителното определение и е върнал делото на Окръжен съд – Габрово за продължаване на съдопроизводствените действия. Въззивният съд е приел, че предявеният срещу „ЕКСПО-ХК“ ЕООД иск по чл. 108 ЗС е допустим, доколкото твърденията на ищеца за недействителност на публичната продан и на постановлението за възлагане обосновават твърдяното от него право на собственост. Прието е също, че неправилно е прекратено производството и по евентуалния иск срещу ЧСИ З. В., като въпросите дали имотите биха могли да бъдат продадени за сумата от 1 562 430 лв., дали разликата от 612 430 лв. би преминала в патримониума на едноличния търговец и дали е налице претърпяна вреда или пропусната полза в този размер са въпроси, които следва да бъдат съобразени при преценката за основателността на иска. Със същото определение делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

След връщането на делото пред Окръжен съд – Габрово, с молба вх. № 3244/10.07.2026 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, е направил доказателствени искания, по които първоинстанционният съд е приел, че следва да се произнесе в първото открито съдебно заседание след изслушване становищата на насрещните страни.

С последваща молба вх. № 3270/13.07.2026 г., подадена от ищеца чрез адв. В. С., са направени искания във връзка с евентуалния иск срещу ЧСИ З. В.. В молбата, с посочено правно основание чл. 214 и чл. 219, ал. 1 ГПК, ищецът е поискал преди изготвянето на проекта за доклад и насрочването на делото да бъде прието допълнение към обстоятелствената част на исковата молба относно търсената отговорност на ЧСИ във връзка 4 с предвидената в чл. 25, ал. 1 ЗЧСИ задължителна застраховка „Професионална отговорност“, както и да бъде привлечено като трето лице – помагач застрахователното дружество, при което ответницата е сключила тази застраховка.

В същата молба ищецът е поискал съдът да задължи ответницата ЧСИ да представи заверен препис от застрахователната полица и доказателства, от които да се установи дали към релевантния според него период е имала действаща задължителна застраховка „Професионална отговорност“, дали застрахователното покритие обхваща вреди от действия, извършени през по-ранен период, но проявили се през срока на застраховката, както и какви са клаузите относно ретроактивното покритие и периода на застрахователното покритие. Ищецът е поддържал, че релевантен за застрахователното покритие е моментът на настъпване на твърдяната вреда, който свързва с 2025 г., когато е приел наследството, а не с 2014 г., когато са извършени оспорваните действия на ЧСИ.

Поискал е, след установяване на застрахователя и представяне на съответните данни от ЧСИ, същият да бъде конституиран като трето лице – помагач на страната на ответницата З. В. по евентуалния иск и да му бъдат изпратени преписи от исковата молба и допълнителните молби, за да може да вземе становище по спора.

По тази молба Окръжен съд – Габрово се е произнесъл с обжалваното Определение № 526/14.07.2026 г. Съдът е приел, че ищецът няма правен интерес да иска привличането на трето лице – помагач на страната на друга главна страна в процеса, тъй като интересът от привличането принадлежи на страната, която желае да обвърже третото лице с действието на решението с оглед съществуващите между тях материалноправни отношения. Приел е още, че не се сочат материалноправни отношения между ищеца и застрахователя на ответницата ЧСИ, поради което е счел за недопустимо както искането за привличане на застрахователя като трето лице – помагач на страната на ЧСИ, така и свързаното с него искане за извършване на проверка относно наличието на договор за застраховка „Професионална отговорност“.