Решение № 209 от 20.10.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Монтана, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА М.А при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА М.А Административно наказателно дело № 20261630200902 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 26-0996-000784/07.08.2026г. на Началник Група в сектор Пътна полиция в ОДМВР Монтана, на Б. В. Б. от гр.М. са наложени административни наказания - глоба в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал наказания Б., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи и моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

Поддържа, че не е знаел и не е уведомяван, че автомобила е с прекратена регистрация, поради не сключена застраховка ГО, нито от Гаранционен фонд, нито от Пътна полиция, нито от собственика, като дори и последния не е знаел за този факт.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител, взема писмено становище по жалбата, като поддържа че е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни 1 доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното НП е издадено на жалбоподателя, затова че на 17.06.2026г. около 23:07 часа, в Община Монтана, град Монтана, нана кръстовището на бул.Трети март и ул.Цар Асен, управлява МПС лек автомобил Ауди А5, с рег.№ ХХХХХХ, и извършена справка с РСОД и ОДЧ към ОДМВР Монтана се установило, че МПС-то е със служебно прекратена регистрация от 09.06.2026г., във връзка с чл.143, ал.10 ЗДвП, поради липса на ЗГО. За горното нарушение е съставен АУАН серия GA, № 4296609, за виновно нарушение на чл.140, ал. 1, пр.1 от ЗДвП.

Атакуваното НП се издава на основание Постановление от 30.07.2026г. на РП Монтана за отказ от образуване на досъдебно производство и прекратяване на преписка № 3604/2026г. по описа на РП Монтана.

Съобразно разпоредбата на чл.140, ал.1 ЗДвП „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места”.

В нарушение на тази разпоредба е вменено, че жалбоподателя управлявал МПС, лек автомобил, който е със служебно прекратена регистрация на 09.06.2026г. по чл.143, ал.10 ЗДвП, поради липса на задължителна застраховка гражданска отговорност.

Жалбоподателят по същество не оспорва, че на посочената дата и час е управлявал лекия автомобил, като поддържа, че при спирането му за проверка и извършената справка от полицейските служители, от последните разбрал, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила, поради неплатена застраховка „гражданска отговорност“, за което не е уведомен от органите на полицията или пък от застрахователя или Гаранционния фонд.

Тази позиция на нарушителя не бе оборена в хода на въззивното съдебно следствие от събраните доказателства. Установява се от приложеното свидетелство за регистрация на МПС (л.17 от делото), че собственик на автомобила по регистрация е друго лице, различно от наказания, а именно В.И.С..

От приложените писмени доказателства, застрахователна полица (л.15 от делото) се установява, че впоследствие, непосредствено след извършената проверка, е сключена застраховка „ГО“, на 18.06.2026г., както и че управлявания от жалбоподателя лек автомобил не е негова собственост по регистрация. Собственик по регистрация е посоченото по-горе лице В.И.С..

2

Предвид установеното от фактическа страна, от правна съдът приема следното:

Макар от обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно.

Това определя нарушението като несъставомерно, поради липса на състав от субективна страна. Поради това неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана административнонаказателната му отговорност за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което, НП е материално незаконосъобразно и следва да се отмени изцяло.

По несъмнен начин се доказва в процеса, че жалбоподателят е управлявал автомобила на 17.06.2026г., като същия е със служебно прекратена регистрация от 09.06.2026г. Нарушението е осъществено от обективна страна и по този факт няма спор между страните.

Жалбоподателят заявява, че не е знаел, нито пък е уведомяван, както от контролните органи, така и от застрахователната компания, а така също не е уведомяван и собственика на МПС и по реда на КЗ, от Гаранционния фонд за изтеклата валидност на застрахователната полица. Тези твърдения не бяха опровергани от събраните в хода на административно наказателното производство писмени доказателства.

Това поведение на нарушителя изключва умисъла за извършване на деянието.

Съобразно изискванията на НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр.

105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.), чл.18б, т.8 от същата регистрацията се прекратява служебно по чл. 143, ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд, какъвто е и настоящия случай.

Съобразно разпоредбата на чл.18б, ал.2 при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. Няма събрани доказателства за такова уведомяване, от които да е видно, че органите на полицията са изпълнили това свое задължение. Напротив поддържа се, че е отпаднало основанието „Пътна полиция“ да уведомява собственика за прекратяване на регистрацията. Разпоредбата на чл.18б, ал.2 от цитираната Наредба е в сила към момента на нарушението и не е отпаднало задължението на контролните органи да уведомят собственика на автомобила за прекратената служебно регистрация.

Неспазването на изрично записаното в наредбата задължение да се уведоми собственикът на превозното средство за служебното прекратяване на регистрацията има правни последици. Ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт 3 и на всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила.

Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а умишлено е деянието в случаите, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага.

При тези данни съдът намира, че нарушението се явява доказано от обективна страна, респ. налице е неизпълнение на разпоредбата на чл. 140, ал.

1 от ЗДвП, регламентираща изискването, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, в разпоредбата на чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е предвидено, че съответния водач се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба от 500 лв.

Ангажирането на административно наказателната отговорност по горепосочената норма изисква нарушителят да е действал умишлено, респ. да е управлявал съответното МПС със съзнанието, че същото е без регистрация, вкл. служебно прекратена такава.

В производството не са ангажирани доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че в качеството си на водач на процесния лек автомобил жалбоподателят е знаел, съзнавал, че автомобила е със служебно прекратена регистрация.

Установи се, че административното нарушение не е извършено от субективна страна, поради което е несъставомерно и наложеното административно наказание се явява незаконосъобразно, за което издаденото НП следва да бъде отменено изцяло.

Жалбоподателят претендира разноски по делото, затова и съобразно изхода му и на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН следва да бъдат присъдени такива в размер на 400.00 евро, съгласно представен списък на разноските (л.34 от делото и л.5), представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 от ЗАНН, Районен съд-М.

РЕШИ:

4

О Т М Е Н Я В А Наказателно постановление №

26-0996000784/07.08.2026г. на Началник Група в сектор Пътна полиция в ОДМВР Монтана, с което на Б. В. Б. от гр.М. , ЕГН **********, са наложени административни наказания - глоба в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР изцяло, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Началник Група в сектор Пътна полиция в ОДМВР Монтана ДА ЗАПЛАТИ на Б. В. Б. от гр.М., ЕГН ********** сумата от 400.00 (четиристотин) евро, разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана по реда на глава 12 АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5