Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2686 от 05.06.2026, Административен съд - Пазарджик

Съд
Административен съд - Пазарджик
Дело
Административно дело 555/2026
Вид
Решение № 2686
Подписан
05.06.2026
В сила
05.06.2026
Състав
Десислава Кривиралчева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2686

Пазарджик, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - III състав, в съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА административно дело № 20267150700555 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и е образувано по жалбата на А. Д. Д., [ЕГН] от гр. Ракитово, [улица], подадена чрез адв. И. АК - Пазарджик, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 26-1030-000054/21.01.2026 г., издадена от Р. К. П. – началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Моли се да бъде отменена. Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. И., който по изложени съображения моли съда да отмени оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна. Претендира направените по делото разноски. Представя списък на разноските.

Ответникът по жалбата – Р. К. П. – началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, редовно призован, не се явява, не взема становище по жалбата. По делото е приложено становище вх. № 4431/07.05.2026 г., в което ст. юрисконсулт М. оспорва подадената жалба. Счита същата за неоснователна и моли съда да потвърди оспорената заповед като правилна и законосъобразна, издадена при спазване на материалноправните и процесуалноправните изисквания на закона. Претендира направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендирания от ответната страна адвокатски хонорар.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на обжалване е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 26-1030-000054/21.01.2026 г., издадена от Р. К. П. – началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с която на А. Д. Д., [ЕГН] от гр. Ракитово, [улица], е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.з)гг) ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Констатирано е, че на 20.01.2026 г. около 11:21 часа в гр. Пловдив на бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“, жалбоподателят като водач на МПС „Мерцедес Ц 180 Компресор“ с рег. № [рег. номер], собственост на С. Ю. Г., извършва следното нарушение: Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред във връзка с чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на 31.10.2025 г. (Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство, което не е регистрирано в двумесечния срок.), с което е нарушил чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение серия GА, № 3348217/20.01.2026 г.

Заповедта е редовно връчена на лицето на 21.04.2026 г. като в законоустановения 14-дневен срок същият е упражнил и правото си на жалба пред Административен съд – Пазарджик.

При така установеното от фактическа страна и след като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, Административен съд - Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на заповедта от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспореният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП. Предвидените в случая правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка (ПАМ). По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност, изрично посочена в акта. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б „а“, т. 6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От представената по делото Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на директор ОД на МВР - Пловдив (лист 21) е видно, че заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП могат да се издават и от мл. автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив. Следователно към датата на издаване на обжалваната заповед административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспорения вид.

На следващо място, оспорената заповед е обективирана в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В заповедта са посочени както правни, така и фактически основания за издаването й. В същата се съдържа подробно описание на административното нарушение, по повод на което е приложена ПАМ и обстоятелствата, при които е било извършено, индивидуализация на нарушителя и моторното превозно средство, при управление на което е извършил вмененото му нарушение на ЗДвП. Коректно е посочена правната му норма, а именно – чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места; като нормата на чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от същия закон, съставлява правното основание за налагане на процесната ПАМ.

Според настоящия съдебен състав атакуваната в настоящото съдебно производство заповед е постановена в несъответствие с материалния закон по следните съображения:

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „з“ (нова – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ се прилага на водач, извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: гг) 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3 и др.

Конкретните факти, изпълващи някоя от хипотезите за прилагане на ПАМ, се установяват с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица, като в случая се установява, че ПАМ е приложена за констатирано нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП - управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС. Установява се от приложения АУАН и не се оспорват тези обстоятелства, че автомобилът, управляван от жалбоподателя е бил с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано от 31.10.2025 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП ( изм. и доп., ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) служебно, с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство или в случаите, когато собственикът е починал и в шестмесечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните за собственика.

От доказателствената съвкупност на делото, в частност представената с преписката справка за регистрация на процесното МПС се установява, че регистрацията му е била прекратена служебно на 31.10.2025 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, поради това, че собственикът му в двумесечен срок от придобиването му - 29.08.2025 г. не е изпълнил задължението си да го регистрира.

Доколкото обаче жалбоподателят не е собственик на процесното МПС, вмененото административно нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП би могло да бъде извършено от него единствено и само ако е съзнавал (ако е знаел, допускал или би могъл да допусне), че към датата на управлението на процесното МПС, последното е било със служебно прекратена регистрация. В противен случай деянието вменено във вина на жалбоподателя – управление на МПС със служебно прекратена регистрация, съответно нерегистрирано по надлежния ред МПС, макар да нарушава установения ред на държавното управление и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, не би било извършено виновно и по аргумент от дефиницията по чл. 6 от ЗАНН не би съставлявало административно нарушение. В случая процесното МПС е било с регистрационни табели и със СРМПС – същите са били иззети едва при съставянето на АУАН, и не се установи, а и не се твърди собственикът на МПС да е уведомил водача – жалбоподателя, че МПС е със служебно прекратена регистрация или за обстоятелствата, обуславящи нейното прекратяване – че е придобил собствеността върху МПС преди повече от два месеца и не е изпълнил задължението си да го регистрира на свое име. Тези данни, преценни в съвкупност, обуславят извод, че към момента на управление на процесното МПС на 20.01.2026 г. жалбоподателят не е знаел, не е допускал и не би могъл да допусне, че автомобилът е със служебно прекратена регисрация, поради което, макар с деянието си да е осъществил от обективна страна признаците от състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, същото е субективно несъставомерно.

Издаването на заповедта при недоказано наличие на законово регламентирана материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“)гг) от ЗДвП по отношение на жалбоподателя обуславя извод, че обжалваният акт е постановен в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.

Освен това според настоящия съдебен състав при постановяване на ЗППАМ е допуснато съществено нарушение на изискването на чл. 35 от АПК за постановяване на акта при изяснена фактическа обстановка, доколкото изобщо не е изследван въпросът за знанието от жалбоподателя на обстоятелството, че управляваното от него МПС е със служебно прекратена регистрация (и то при наличие на данни за обратното – водачът не е бил собственик на автомобила, последният е бил с регистрационни табели и със СРМПС, което жалбоподателят е и представил на контролните органи), съответно не са събирани доказателства в тази насока в нарушение на принципа за служебното начало по чл. 9 от АПК.

Неизяснен е останал и въпросът относно това кой е собственикът на управляваното от жалбоподателя МПС. Следва да се отбележи, че обстоятелствената част в АУАН, на който се позовава административният орган при издаване на оспорената заповед, не съответства на описание на нарушението в последната. В АУАН е посочено, че процесният автомобил с рег. № [рег. номер] е собственост на фирма „Максо България“ АД, а в оспорената заповед е посочен, че собственик е С. Ю. Г..

Принудителните административни мерки (каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“)гг) от ЗДвП са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения по повод на неправомерно поведение с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“)гг) от ЗДвП е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В конкретиката на настоящия казус, доколкото прилагането на обжалваната ПАМ не е доказано от гледна точка на наличието на материалноправна предпоставка по чл. 171, т. 1, б. „з“)гг) от ЗДвП, същата не се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидените в закона цели.