Решение № 49 от 05.03.2026, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Панагюрище, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилиан Бл. Венчев при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова като разгледа докладваното от Емилиан Бл. Венчев Административно наказателно дело № 20255230200160 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ПРОМ АГРО ТРЕЙД 68“ ЕООД, представлявано от Д. Л.

Т. - управител, срещу Наказателно постановление (НП) № 13-002430 от 04.12.2020 г., издадено от Д. С Т - Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пазарджик, с което на основание чл.416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда, на дружествотожалбоподател е наложена „Имуществена санкция” в размер на 5000,00 лева за нарушение на чл.63, ал. 2, вр.чл.63, ал.1 от КТ.

В жалбата се релевират доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Формулирано е искане съдът изцяло да отмени атакувания санкционен акт като незаконосъобразен.

В съдебното заседание, редовно призовани жалбоподателите „ПРОМ АГРО ТРЕЙД 68“ ЕООД, се представляват от адвокат П., който поддържа жалбата. Обективира се искане за цялостна отмяна на санкционния акт.

АНО – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда гр.Пазарджик“, редовно призован, не се явява, изпраща процесуален представител.

Панагюрският районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект.

Разгледана по същество, тя се явява ОСНОВАТЕЛНА макар и по съображения различни от 1 посочените в жалбата:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебния контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.

За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери издаденото въз основа него наказателно постановление.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния срок. Въпреки тези констатации, настоящият съдебен състав открива основания за отмяна на издадения санкционен акт и за прекратяване на административнонаказателното производство, поради изтичането на предвидената в закона абсолютна давност за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано с акт за установяване на административно нарушение от 30.09.2020г., съставен против жалбоподателя за извършено на 23.09.2020г., нарушение на чл.63, ал. 2, вр.чл.63, ал.1 от КТ.

Впоследствие, отговорността на жалбоподателите е ангажирана с наказателно постановление № 13-002430/04.12.2020г., издадено от Д. С Т - Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пазарджик.

В хода на съдебното следствие като свидетели бил разпитан актосъставителят Р. Т..

От съвкупния анализ на събраните устни доказателства, съдът приема, че АНО правилно и законосъобразно е ангажирал административно наказателната отговорност на жалбоподателя, като издадено НП е законосъобразно, като отношенията с лицето В. Д. А. е следвало да бъдат уредени като трудови.

Доколкото към настоящия момент обаче постановлението не е влязло в сила и не е породило своите правни последици, съобразявайки изтеклия от датата на деянието до настоящия момент срок, съдът намира, че е налице формално основание за прекратяване на производството, обосновано с изтичането на предвидената в закона абсолютна давност за реализиране на отговорността на жалбоподателя.

2

Съгласно Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.

Според посочената разпоредба на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички останали случаи. Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, предвижда абсолютна давност за административнонаказателно преследване, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член, а именно от 4 години и 6 месеца, считано от датата на извършване на административното нарушение, в конкретния случай. Доколкото нарушението е извършено на 23.09.2020 г., то абсолютната давност за неговото преследване е изтекла на 23.03.2025 г., т.е. към дата на постановяване на съдебния акт тази давност е изтекла. За пълнота на мотивите следва да се посочи, че дори и настоящият съдебен състав да бе постановил своя съдебен акт непосредствено след приключване на съдебното дирене, то обективно невъзможно бе този съдебен акт да влезе в сила, респ. във всяко едно положение абсолютната погасителна давност е била изтекла.

С оглед изложеното съдът намира, че макар жалбата да се явява неоснователна, то обжалваното НП следва да се отмени, доколкото реализацията на отговорността за административно нарушение може да се развива законосъобразно само през конкретен, предварително определен период от време, като с изтичането на този срок се изгубва предоставената от закона възможност тя да се осъществи, какъвто се явява настоящия случай.

Относно искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя следва да се каже, че то е направено своевременно - в о.с.з. на 01.11.2025г., в пледоарията от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на делото - отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс.

От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и съдействие, се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. (153,39 евро) жалбоподателят „Пром Агро Трейд 68“ ЕООД е заплатил на пълномощника си по делото - адвокат Н. П. от ПзАК.

Пак с оглед решението на съда по същество на казуса - да отмени Наказателното постановление, и искането, направено от страна на жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса. Съобразно указаното в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съдът присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя разноски в размер на 300,00 лв. (153,39 евро) - за адвокатско възнаграждение и предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие с адвокат и пълномощно, удостоверяващ, че възнаграждението в този размер е платено, поради което и има доказателства, че тези разноски, в посочения размер, са реално направени от жалбоподателя. Възражението за 3 прекомерност на разноските за защита по делото - са неоснователни, с оглед договарянето и заплащането им именно в установения размер, сочен от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) и вида и характера на конкретния правен спор / фактическа и правна сложност/.

Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ поради изтекла давност Наказателно постановление № 13-002430 от 04.12.2020 г., издадено от Д. С Т - Директор на Дирекция „Инспекция по труда гр.Пазарджик, с което на жалбоподателя „ПРОМ АГРО ТРЕЙД 68“ ЕООД, на основание чл.

416, ал. 5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ е наложена „Имуществена санкция” в размер на 5000,00 лв. (пет хиляди лева ) за нарушение на чл.63, ал. 2, вр.чл.63, ал.1 от КТ.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователно, искането от страна на ИА "ГИТ" - София - Д "ИТ" - Пазарджик, за присъждане на разноски по делото /юрисконсултско възнаграждение/.

ОСЪЖДА ИА "ГИТ" - София /към която е Д "ИТ" - Пазарджик/, с адрес гр. София, обл. София, София 1000, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 3 ЕИК: 831 545 394, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОМ АГРО ТРЕЙД 68“ ЕООД, гр.Панагюрище с ЕИК 112597052, представлявано от управителя Д. Л. Т., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 153,39 евро /представляващи равностойността на 300,00 лв./ Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд - Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________

4