Определение № 5444 от 03.12.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5444 гр. Варна, 03.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20253100502380 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 121, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 76748/10.09.2025 г. от „БРИЗ ХИЛ“ ЕООД, ЕИК 205524026, чрез адв. Г. Г., срещу Определение № 11560/27.08.2025 г., постановено по гр. д. № 1435/2025 г. по описа на ВРС, с което е уважено възражение за местна неподсъдност на спора и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Генерал Тошево.

В жалбата се излага становище за недопустимост на обжалваното определение, а при условията на евентуалност се твърди неправилност и необоснованост на същото. Жалбоподателят посочва, че съгласно Определение № 1242/25.09.2024 г. по т. д. № 419/2024 г. на ВОС производството по насрещен иск било изпратено на ВРС по компетентност, а не на РС – Генерал Тошево, като определението не било обжалвано от Г. П. Г., което санирало въпроса за подсъдността на спора. Счита за недопустимо преразглеждане на въпроса за подсъдността. Отправя искане за обезсилване, респ. отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна не е депозирала писмен отговор.

За да се произнесе по същество на жалбата, съдът намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на „БРИЗ ХИЛ“ ООД, ЕИК 205524026, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. "Д-р Басанович" № 53, ет. 1, ап. 3, с която са предявени искове за осъждане на ответника Г. П. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: г.Г.Т. да заплати на ищеца следните суми: 8625.00 евро, представляваща дължима сума по чл. 2.4 от предварителен договор от 17.03.20 г.; сумата от 224.00 евро, представляваща неустойка за периода от 21.02.2021 г. до 28.02.2021 г., за забавеното изплащане на дължима сума след акт 14; сумата от 8800.00 евро, представляваща неустойка за периода 01.11.2021 г. - 07.07.2022 г., за забавено 1 изплащане на дължима сума след акт 15; сумата от 405.00 евро, представляваща неустойка за периода 08.07.2022 г. - 23.08.2022 г., за забавено изплащане на дължима сума след акт 15; сумата от 1108.00 евро, представляваща неустойка за периода 01.09.2022 г. до 02.11.2022 г., за забавено изплащане на дължима сума след въвеждане на сграда в експлоатация и сумата от 4112.00 евро, представляваща неустойка за периода от 02.11.2022 г. до 21.02.2024 г., за забавено изплащане на дължима сума след въвеждане на сграда в експлоатация, ведно със законната лихва върху главниците (съгласно определение №1242/25.09.2024 г. по т.д. №419/2024 г. по описа на ВОС).

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който е релевирано възражение за местна неподсъдност на спора, основано на чл. 105 ГПК.

С обжалваното определение отводът за местна подсъдност е приет за основателен, поради което производството по делото е прекратено и изпратено по компетентност на Районен съд – Генерал Тошево.

Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

В чл. 105 ГПК е уредена общата подсъдност по граждански дела, като е посочено, че искът се предявява в съда, в района на който е постоянният адрес на ответника. Съгласно посочената разпоредба и константната практика по нея меродавен за определяне на местно компетентен съд е моментът на предявяване на исковата молба в съда.

Видно от извършена справка по НБД, постоянният адрес на ответника Г.

П. Г. към момента на подаване на исковата молба се намира в г.Г.Т., обл. Д..

Липсват данни по делото за уговорена между страните алтернативна местна подсъдност по чл. 117, ал. 2 ГПК. Съобразно характера на иска, съдът не констатира друг вид специална подсъдност, която да изключи общата по чл.

105 ГПК. С оглед наведеното в срок възражение за местна неподсъдност на спора от страна на ответника и предвид данните за постоянния адрес на същия, настоящата инстанция намира, че местно компетентен да разгледа и разреши спора се явява Районен съд – Генерал Тошево.

Неоснователно е позоваването на частния жалбоподател на определение № 1242/25.09.2024 г., постановено по т.д. № 419/2024 г. на Окръжен съд – Варна и определение № 781/23.12.2024 г., постановено по възз.ч.т.д. № 568/2024 г. на Апелативен съд – Варна. Същите се отнасят само до възможността така предявените искове да бъдат разгледани като насрещни в производството пред Окръжен съд – Варна, като е счетено, че такава не съществува. Поради това страните са обвързани от тези определения само по отношение на така разрешения с тях въпрос относно това дали исковете следва да бъдат разгледани като насрещни или в отделно производство, но не определят нито компетентния съд, който следва да разгледа това производство, нито съдържат обвързващо произнасяне относно местната подсъдност. Съдът, на който делото е изпратено сам преценява дали е 2 компетентен да разгледа спора, без да е обвързан от констатациите на съда, изпратил производството. В случай, че намери, че не е компетентен да разгледа спора, този съд разполага с правомощието да изпрати делото на компетентния според него съд. Когато се касае за компетентност, основаваща се на местната подсъдност, съдът извършва тази проверка само по възражение на ответника, освен в случаите, когато е задължен да следи за нея по силата на закона, какъвто настоящия не е. Възможността ответника да възрази, че съответния съд не е местно компетентен да разгледа спора е предвидена в закона и не може да бъде ограничена от предшестващи преценки за това кой съд е компетентен.

С оглед съвпадане изводите на двете инстанции, постановеното от ВРС определение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 11560/27.08.2025 г., постановено по гр. д. № 1435/2025 г. по описа на ВРС.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд с частна жалба, подадена в едноседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от него на страните при предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3