Определение № 4617 от 23.10.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4617 гр. Варна, 23.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Ж. като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20233100502259 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба с вх. № 16403/26.06.2024 г. от Г. В., чрез адвокат Д. М., срещу Разпореждане № 2384/13.05.2024 г., с което е била върната частна касационна жалба с вх. 31638/28.12.2023 г., насочена срещу Определение № 4406/22.11.2023 г., постановено по делото.

В Разпореждане № 2384/13.05.2024 г. е посочено, че същото подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд. Въпреки това, при администрирането на частна жалба с вх.

№ 16403/26.06.2024 г., на страната с разпореждане № 3324/28.06.2024 г. погрешно са били дадени указания за обосноваване на основанията й за допускане до касационно обжалване на атакувания съдебен акт, както и за заплащането на дължимата държавна такса по сметка на ВКС.

Във връзка с посоченото е постъпила молба с вх. № 18246/15.07.2024 г., с която В. е отправила искане за освобождаването й от задължението за заплащане на дължимите в производството такси и за предоставянето й на безплатна правна помощ за изпълнение на разпореждане № 3324/28.06.2024 г.

С Разпореждане № 3721/19.07.2024 г. на страната е била дадена възможност да представи доказателства за прекратяването на представителната власт на нейния адвокат по делото, както и за представянето актуална декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, съдържаща информация за всички получени от нея доходи и направени разходи за период от 12 месеца назад.

С молба с вх. № 22326/09.09.2024 г. жалбоподателката е заявила, че ще оттегли пълномощията, учредени в полза на адвокат М., след предоставянето й на безплатната правна помощ, като е поискала осигуряването на такава с цел изпълнение на дадените указания. Относно освобождаването от такси В. е уточнила, че за кратко е започнала работа, но не й е било платено, поради което и данните от предходно представената от нея декларация били все още валидни.

С Разпореждане № 4780/11.09.2024 г. на Г. Ж. отново са били дадени указания за представяне на актуална декларация, но това не е било сторено.

1

С оглед гореизложеното съдът съобразява, че за надлежното администриране на частната жалба с вх. № 16403/26.06.2024 г. е необходимо единствено заплащането на държавна такса от 15 лв. на основание чл. 19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и представянето на препис от жалбата за връчването й на насрещната страна. Указанията за обосноваване на основанията й за допускане до касационно обжалване на атакувания съдебен акт са били неправилни, поради което не е необходимо да се предприемат действия за изпълнението им.

В този смисъл, доколкото за внасянето на държавна такса не се изискват специализирани правни знания, то искането за предоставяне на безплатна правна помощ за изпълнение на това разпореждане не покрива изискванията на чл. 23, ал. 2, изр. 1 in fine, от ЗПП, респ. се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Що се отнася до освобождаването от заплащане на дължими в производството такси, съдът приема, че с молба с вх. № 22326/09.09.2024 г. жалбоподателката е декларирала, че се намира в затруднено финансово положение и е препотвърдила декларираните от нея под страх от наказателна отговорност по чл. 313 НК, данни в декларацията с вх. № 25162945/09.11.2020 г., находяща се на л. 13 от гр. д. № 5456/2020 г. по описа на РС-София, прекратено и изпратено по подсъдност на РС-Варна, по което е било образувано гр. д. № 1639/2021 г. по описа на последния. Според декларацията, Ж. не упражнява дейност като ЕТ, не извършва услуги с личен труд или пък селскостопански дейности. Не се намира в граждански брак, а средствата за издръжката й се осигуряват от нейни близки и приятели.

Декларира, че притежава 1/6 ид. ч. от апартамент, находящ се в ************, както и 1/3 ид. ч. от земеделски земи в област ******. Сочи и че е съдружник в търговско дружество, но дяловете й от неговия капитал са запорирани по изп. дело № 591/2020 г. по описа на ЧСИ рег. № 894 в КЧСИ. Заявява и че не получава дивиденти, както и че не притежава акции и облигации.

Настоящият съдебен състав съобразява, че съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Целта на посочената разпоредба е да се даде възможност за защита на лични и имуществени права на лица, материалното положение на които не позволява да поемат изцяло или частично разходите на съдебното производство.

Преценката на материалното състояние на лицето се извършва отделно във всеки отделен случай, като се вземат предвид неговите доходи, доходите на членовете на семейството му, имуществото, което притежава, трудовата му заетост, възрастта, както и други релевантни обстоятелства.

В конкретния случай, с оглед декларираното от жалбоподателката и поетото от нея в декларацията задължение да уведоми съда, в случай на промяна в заявените обстоятелства, съдът достига до извод, че Г. Ж. се намира в затруднено финансово положение.

Притежаваните ид. ч. от недвижими имоти не представляват бързо ликвидно имущество, от което могат да бъдат получени доходи в достатъчен размер на покриването на процесуалните разходи.

Воден от горното, съдът счита, че към настоящия момент жалбоподателката не разполага с достатъчно средства, позволяващи й да покрива дължимите за производството такси, поради което искането й за освобождаване от тяхното заплащане следва да бъде уважено.

Воден от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. В. Ж., ЕГН **********, за предоставяне на безплатна правна помощ за изпълнение на указанията, дадени с Разпореждане № 3324/28.06.2024 г. по в. ч. гр. д. № 2259/2023 г. по описа на Варненски окръжен съд.

ОСВОБОЖДАВА Г. В. Ж., ЕГН ********** от задължението за заплащане на дължими в производството такси на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3