Решение № 930 от 15.05.2019, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№………………/15.05.2019 г. гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в заседание при закрити врати на седми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА при секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 140 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Производството е образувано по молба на управителя на П. ООД по чл. 625 от ТЗ. Длъжникът твърди, че дружеството не работи от повече от година. Има изискуеми задължения пред НАП за осигуровки и ДДС, които не може да обслужва. Не разполага с парични средства. С молбата се иска от съда да открие производство по несъстоятелността поради неплатежоспособността на дружеството й да обяви дружеството в несъстоятелност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Съобразно списъка на кредиторите, представен от молителя, дружеството има публичноправни задължения към Държавата, в размер на 48 568,75 лева, и задължения към ЕТ „М.и синове – М.М.“ в размер на 29 367 лева.

Молителят е представил документи, посочено като ГФО за периода 2014-2018 г.(стр. 42-101 по делото). Същите обаче са непопълнени. От справка по партидата на дружеството в ТР се установява, че по партидата на дружеството са обявени ГФО за 2012 г., за 2016 г. (с непопълнен отчет) и декларация по чл. 38 от Закона за счетоводството за 2017 година. Заявена е за обявяване декларация по чл. 38 от Закона за счетоводството за 2018 година.

От представеното удостоверение от СДВР, Отдел „Пътна полиция” се установява, че в централната база на АИС-КАТ към 06.03.2019 г. на името на “П.” ООД има регистрирано едно МПС – товарен автомобил Дачия, придобита от 18.04.2011 г., и дата на първа регистрация на автомобила 25.09.2009 година.

От представеното удостоверение от Служба по вписванията, гр. София е видно, че за периода 01.01.1995 г. – 20.02.2019 г. липсват вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на “П.” ООД.

Видно от справка от НАП, ТД –Красно село, за публични задължения на дружеството в размер на 49 286,48 лева има образувано изпълнително дело с взискател НАП Nо ********* за 2016 г., като има наложени и обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника – запор върху банковите сметки.

От

НАП са представени и ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2014 г., 2015 г., 2016 г., като за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. е подадена декларация, че не е извършвало дейност (стр. 128-130 по делото).

По делото е прието основно и допълнително заключение на съдебно - финансово икономическа експертиза. Според допълнителното заключение, дружеството има установени публични задължения за ДДС, ДЗПО,ДОО,ЗО, ДДФЛ, въз основа на подадени данъчни декларации и декларации образец 6 за периода 2012 – 2018 г., общо в размер на 30 398,74 лева – главница и 19 191, 77 лева – лихва, като най-старите задължения за от 02.2012 година. Има и погасени порази изтичане на десетгодишната давност публични задължения в размер на общо 199,40 лева, за периода 2003 г. – 2007 година.

При изготвяне на основаното задължение, вещото лице е констатирало, че след 2014 г. дружеството не е осъществявало търговска дейност, което се установявало и от подадените декларации по ЗКПО (с декларации за неосъществяване на дейност за някои от годините).

Поради това и вещото лице е извършило финансово - икономическия анализ за периода 2014 г. – 2018 г. на основата на отчетените през 2014 г. годишни счетоводни данни.

За периода 2014 – 2018 г. дружеството е отчитало задължения към доставчици в размер на 460 х. лева, други задължения, които включват задължение към персонала, осигурителни задължения и данъчни задълженията към НАП за този период – 64 х. лева, от които данъчните задължения са посочени като 30 х. лева от 2014 г. за всички следващи години.

За целия изследван период дружеството не е отразило счетоводно притежавани ДМА. За периода 2014 – 2018 г. краткотрайните активи представляват 100 % от всички активи, като се състоят основно от вземания (400 х. лева), а 11 % са парични средства (общо 50 х. лева).

Съдът не кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, в частта относно приетото, че за целия изследван период са налице парични вземания в размер на 50 х. лева в брой и по влогове, както и вземания в размер на 400 х. лева, тъй като целта на производството по несъстоятелност е да се установи реалното финансово състояние на дружеството. Поради това за оценка на същото следва да се изхожда от обективно установими и документално обосновани данни, от които да се направи извод вкл. и не само, за реализируемостта на актива, неговата ликвидност, вкл. и при съответни данни за документална необоснованост на счетоводни записвания по баланса - актив/пасив следва да се извърши корекционно преизчисляване на съответните коефициенти, като водещи показатели за финансовата стабилност на предприятието (в този смисъл и решение № 32/17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012 г. на ВКС, решение № 164 от 30.11.2016 г. по т.д. № 284/2016 г. на ВКС, решение № 131 от 02.05.2018 г. по т. д. № 2297/2017 г., ТК, ІІ ТО на ВКС). Именно това е проявата и на засиленото служебно начало в производството по несъстоятелност, въведеното от чл. 621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ.

Поради това, съдът приема, че след 2015 г. посочените като представляващо почти 90 % от всички активи вземания от клиенти, записани в отчета от 2014 г., следва да се приемат, че са нереализируеми, т.е не могат да послужат за удовлетворяване на кредиторите на дружеството, а относно паричните средства следва да се приеме, че не се установява тяхното съществуване, поради документалната им недоказаност.

Като се вземат предвид тези корекции, следва да се преизчисляват и коефициентите за ликвидност.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо кумулативното наличие на всички елементи на фактическия състав, установен в чл.608, 625 и 631 от ТЗ, а именно: 1) да е подадена молба от някое от лицата по чл.625 от ТЗ; 2) длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3) да са налице някои от предпоставките по чл.608, ал.1 от ТЗ – да е налице неудовлетворено парично вземане от някоя от четирите посочени категории; 4) да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608,ал.1 от ТЗ – невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично вземане и 5) затрудненията на длъжника да не са временни и състоянието да е обективно и трайно.

В конкретния случай молителят е „търговец“ по смисъла на чл.1,ал.2, т.1 от ТЗ, тъй като е търговско дружество съобразно правно-организационната си форма.

От събраните по делото доказателства се установи, че молителят “П.” ООД има изискуеми публичноправни задължения към Държавата, свързани с търговската му дейност.

При преценката дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, съдът изхожда от следното:

Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608, ал.1 от ТЗ.

Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения.

Презумпциите на чл.608, ал.2, 3 и ал.4 от ТЗ служат за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца.

Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца. Практиката приема, че под „спиране на плащанията" по см. на чл.608, ал.3 ТЗ на база на легалното определение на понятието „неплатежоспособност“, следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност, защото съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е без значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност.

Забавата на длъжника „П.“ ООД, проявена чрез спиране на плащанията към кредитора - НАП, предполага в конкретния случай състояние на неплатежоспособност, съгласно законовата презумпция на чл. 608, ал. 3 от ТЗ.

Тежестта да обори тази презумпция се носи от длъжника, който следва да представи в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод за временни затруднения за извършването на тези плащания или доказателства, че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (аргумент от чл. 631 ТЗ). Такова обратно доказване не бе проведено по делото.

Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.

Независимо от необорената презумция, състоянието на неплатежоспобност на „П.“ ООД се установи и при анализа на финансовото състояние на длъжника.

При този анализ, съобразно различни икономически и финансови показатели, съдът изхожда от следното:

Краткотрайните (текущите) активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите, задължения на едно нормално развиващо се предприятие.

Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.

Краткотрайните активи се класифицират в

4-ри групи: материални запаси (материали, стоки и готова продукция), краткосрочни вземания (с падеж до 1 г.), краткосрочни финансови средства (акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба) и налични парични средства, като групите освен по вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните задължение (текущи задължения) на определена част или на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткотрайни (текущи) активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи (в числителя на дробта) се изключват материалните запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения и е най-динамичен.

Очертаните по-горе показатели за ликвидност могат да бъдат критерий за способността предприятието да поеме плащанията си само, ако краткотрайните активи, участващи при формирането им, реално са ликвидни (в икономическия смисъл на понятието), т.е. те да могат да бъдат реализирани като се получи техния справедлив пазарен еквивалент в пари.