Решение № 134 от 25.04.2024, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. С., 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20242200500164 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №94/12.02.2024г. по гр.д.

№1003/2023г. на С.ски районен съд, с което е осъден Т. Н. И. да заплати на Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. С., ул. „л. *, както следва: сумата от 837лв., представляваща сума за фонд Ремонт и обновяване на ЕС за период от 26 месеца от 09.03.2020г. до 09.06.2022г. за апартамент №4 с идентификатор №*** и за търговски обект с идентификатор №*** и сумата от 2205,47лв., представляваща сума за ремонт на покрива на ЕС апартамент №4 с идентификатор №*** и за търговски обект с идентификатор №***. С решението са присъдени разноски на етажната собственост в размер на 812,41лв.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство Т. Н. И. чрез пълномощника адв. М. Г. от АК – П. и с нея се обжалва първоинстанционното решение изцяло.

В жалбата си въззивникът Т. Н. И. чрез пълномощника адв. Г. посочва, че обжалва първоинстанционното решение изцяло като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че същото е постановено при недостатъчно задълбочено и обективно изследване на фактите и доказателствата, събрани в хода на съдебното 1 дирене, немотивирано и при допуснати процесуални нарушения. Счита, че ищецът, носещ доказателствената тежест не успял да посочи и представи доказателства за основателността на исковата си претенция. На първо място посочва, че съдът не коментирал обстоятелството, че още с отговора на исковата молба ответникът оспорил редица писмени доказателства, представени от ищцовата страна, като такива, неползващи се с доказателствена сила. Документите били с недостоверна дата, която не можела да му се противопостави. Съдът открил производство по оспорване на документите, но в решението си само посочил, че истинността им била установена, въпреки липсата на каквито й да са процесуални действия по установяването й от ищцовата страна. Не било ясно на база на какво съдът е направил този извод. На следващо място посочва, че по делото не се установило да е извършван реално ремонт на покрива на стойността, посочена в офертата. От решението на ЕС не ставало ясно какви конкретни суми дължат отделните етажни собственици от общата стойност на ремонта. Процентът от общите части на сградата, записан за въззивника не отговаряли на действително притежаваните от него, съгласно документите за собственост.

Разходите за ремонта не били конкретизирани и не можели да установят подлежащо на изпълнение вземане към съсобственика. Не било ясно в какво се изразяват ремонтните работи. Липсвало решение за одобряване на разходите за извършения ремонт, тъй като такъв не бил извършван, нито за разпределение на дължимите суми от всеки собственик на самостоятелен обект. Посочва, че няма валидни писмени доказателства представляващи разходно- оправдателни документи във връзка с извършването и стойността на ремонта на покрива в посочения период. Представените по делото два броя РКО, оспорени от него, не удостоверявали надлежно плащане. Същите били съставени в нарушение на чл.3 от Закона за ограничаване на разплащанията в брой, тъй като са за плащане над 10 000лв, което е следвало да се извърши по банков път. Счита, че заключенията по двете СТЕ са неправилни и взаимно противоречиви. Заключението на в.л. Иван Х.в намира за базирано на предположения и съдържащо правни изводи.

Заключението на в.л. Д.а отразявало най-точно действителността. СМР по позиции 8, 9 и 10 били извършени на стена на друга сграда, а по позиции 1 и 4 скритите работи не били извършвани въобще. Представеният приемо-предавателен протокол от 16.03.2022г. бил оспорен от него, а други доказателства за извършването на ремонта ни били ангажирани. Ищецът следвало да установи, че въпросните скрити работи са реално извършени. От заключението на вещото лице Д.а се установило точно обратното. Реално извършените работи били само тези по позиции 6 и 7 от заключението. Въззивникът посочва, че дължи заплащане само за реално извършени СМР, а не за оферирани такива. Спора бил какво е реално изпълнени и съответно следва да бъде платено, с оглед оспорването от негова страна. Намира изводите на съда относно ремонта за неправилни. Съдът не коментирал, че за ремонта всъщност на платени от касата 8000лв., т.е. сума, която вече била събрана от средства във ФРО и 2 претенцията следвало да е за доплащане. По отношение на претенцията за заплащане на вноски във фонд ремонт и обновяване, посочва, че в представения протокол вноските му били неправилно определени. В протокола от 10.03.2022г. въззивникът бил посочен като собственик на апартамент №4, но не и като собственик на магазин, поради което протоколът не отразява решение на ЕС относно претенцията за суми и като собственик на магазин. Неправилно бил определен и процента му ид.ч. в протокола от 23.07.2017г., нито за апартамента, нито за магазина. Общите части посочени за ап.9 не съответствали на неговите за магазина, освен това собственика на ап.9 било търговско дружество. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли исковите претенции изцяло като неоснователни. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. С., ул. „л. * чрез пълномощника адв. М. П., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

С отговора се оспорват изцяло твърденията във въззивната жалба. Направен е подробен анализ на установените по делото факти и на мотивите на първоинстанционния съд и са изложени съображения относно тяхната правилност и законосъобразност. Въззиваемата страна посочва, че и от заключенията на двете експертизи се установило, че ремонта е извършен. Начинът на ремонт бил избор на възложителите. Посочва, че при всички ремонтни дейности с недостатъци в сила са гаранционни срокове, които обаче не са предмет на настоящото производство. Заявява, че Иконом БГ няма задължение да води счетоводство на етажните собственици и няма задължение за подава справки по чл.73 от ЗДДФЛ, а само администрира процеса на събиране на сумите за съответната ЕС. Посочва, че решението от 23.07.2017г. е влязло в сила като неоспорено. Влязло в сила е и решението от 10.03.2022г. В хипотезата на предявен иск за осъждане на ответника да заплати парични суми, представляваща дължими вноски за управление и за ремонт, било необходимо да бъде доказано, че са взети съответните решения на общото събрание относно определяне размера на дължимите парични суми. В рамките на това производство съдът не разполагал с правомощия да извършва преценка дали приетите решения за определяне размера на дължимите суми за поддръжка и ремонт се явяват законосъобразни. С изтичането на преклузивния срок по чл.40 от ЗУЕС за предявяване на иск за отмяна на решенията, същите се стабилизират и в по-късен момент било недопустимо да бъдат обсъждани доводи дали са законосъобразни. Въпросните решения не били оспорени от ответника и съдът правилно приел за недопустимо да се обсъжда дали ремонт е извършван и правилно ли е определен размера на същия. Установено било, че ремонта е заплатен на изпълнителя. Ирелевантно било дали той е декларирал получената сума. Ответникът бил собственик на имоти в сградата и не погасил задълженията си към ЕС. Поради това намира исковите претенции за основателни и доказани. С оглед изложеното, въззиваемата страна моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото 3 разноски. Няма направени доказателствени искания.

В с.з., въззивникът Т. Н. И., редовно призован, не се явява и не се представлява.

По делото е постъпила молба от процесуален представител по пълномощие адв. М. Г. от АК - П., която посочва, че поддържа подадената жалба и моли за уважаването й по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Излага подробни съображения в писмена защита.

В с.з. въззиваемата страна Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. С., ул. „л. *, редовно призована, се представлява от процесуален представител по пълномощие адв. М. П., който посочва, че оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира обжалваното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира присъждане на направените във въззивното производство разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Първоинстанционният С.ски районен съд е сезиран с предявени от Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. С., ул. „л. * против Т. Н. И., при условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва: иск за заплащане на сумата от 837лв., представляваща сума за фонд „Ремонт и обновяване на ЕС“ за периода от 09.03.2020г. до 09.06.2022г., намиращ правното си основание чл. 50 от ЗУЕС, вр. с чл.6, ал.1, т.9 от ЗУЕС и иск за заплащане на сумата от 2205,47лв., представляваща сума за ремонт на покрива на ЕС, намиращ правното си основание в чл. 48, ал. 1 и ал.3 от ЗУЕС, във вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС.

Института на етажната собственост е специален правен режим, на който се подчиняват правоотношенията по повод притежаването на самостоятелен обект в сграда, в която етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в 4 тавана или зимника принадлежат на отделни собственици. Управителният съвет /управителят/ е изпълнителен орган - чл. 19 ЗУЕС, който представлява етажните собственици в отношенията им с органите на местната власт и с други правни субекти - чл. 23, ал. 1, т. 5 ЗУЕС, при извършването на всички действия, които са във връзка с обикновеното управление на общите части - чл. 23, ал. 3 ЗУЕС.

І. По иска по чл.50, ал.1 от ЗУЕС:

Предявеният иск е основателен и доказан по следните съображения:

По предявен иск с правна квалификация чл.50, ал.1 от ЗУЕС в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост и е взето решение на Общото събрание на етажната собственост относно вноската във фонд "Ремонт и обновление".

Според чл.50, ал.1 и ал.2 от ЗУЕС, Общото събрание на собствениците или на сдружението създава и поддържа фонд "Ремонт и обновяване"; средствата във фонда се набират от: 1. ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по- малко от един процент от минималната работна заплата за страната; 2. други източници. Общото събрание на етажните собственици определя размера на паричните вноски за фонд "Ремонт и обновяване", съгласно чл.11, ал.1, т.7 от ЗУЕС, като това решение на ОС обвързва всички етажни собственици, включително и тези, които не са гласували за него /арг.чл.11, ал.4 от ЗУЕС/.