Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 115 от 26.04.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 10/2024
Вид
Решение № 115
Подписан
26.04.2024
В сила
26.04.2024
Състав
Захарин Панайотов Захариев, Светлин Иванов Иванов, Петя Кръстева Георгиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Бургас, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Захарин П. Захариев

Членове:

Петя Кр. Георгиева

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Павлина Д. Костова като разгледа докладваното от Захарин П. Захариев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20242100600010 по описа за 2024 година Производство е по реда на чл. 313 и сл. НПК.

С присъда № 17 от 05. 12. 2023г. по НЧХД № 1- 2023г. Районен съдПоморие е признал подсъдимия И. А. К. от гр. *********, ЕГН ********** за виновен в това, че на 02. 07. 2022г. около 13- 13. 30 часа, в гр. Поморие, блъснал Ж. Т. Т. като последвана паднала на асфалта и се наранила, с което и причинил охлузна рана по дясна ръка и синкаво кръвонасядане по десен крак, които увреждания са и причинили болка – престъпление по чл. 130 ал. 2 НК, като пострадалата Т. е отвърнала веднага на дееца със също такава телесна повреда, чрез одраскване с нокти на подсъдимия, изразяване на характерни кръвонасядания и охлузвания в основата на шията в дясно, които увреждания са му причинили страдание, подари което и на основание чл. 130 ал. 3 НК го е освободил от наказание.

Недоволна от така постановената присъда в частта и относно приложението на чл. 130 ал. 3 НК е останала пострадалата тъжителка Т., която в срок я обжалва в тази част по реда на въззивното обжалване пред Окръжен съд- Бургас със съображения, че тя е незаконосъобразна. Намира, че след като подсъдимият е признат за виновен, би следвало да му се наложи административно наказание по чл. 78а НК. Не сочи нови доказателства.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция пострадалата жалбоподателка Т. лично и чрез своя повереник адвокат К. от АК- Бургас поддържа жалбата тъй както е предявена.

Подсъдимият К.- лично и чрез своя защитник адвокат Р. Ж. от АКСтара Загора, намира жалбата за неоснователно и предлага тя да не бъде уважавана като бъде потвърдена изцяло атакуваната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна. Не сочи нови доказателства.

1

Бургаският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупвост и в предмета и в пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от правоимащо лице, в надлежна форма и пред компетентен съд, поради което е допустима.

По същество:

Първоинстанционният съд е положил всички необходими и достатъчни усилия за изясняване обстоятелствата по делото, въз основа на което е направи обосновани изводи относно фактическата обстановка. Приел е за безспорно, че подсъдими и тъжителка са бивши съпрузи, като от брака имат родено едно дете – И.-Е. К.. Със съдебното решение за прекратяване на брака родителските права върху детето са били предоставени на майката с право на бащата да се вижда и да бъде с него в определен срок. Въпреки това двамата бивши съпрузи продължавали да са в обтегнати отношения. Така, на 02. 07.

2022г., съгласно предварителна договорка подсъдимият пристигнал в гр.

Поморие, за да се срещне с детето. Тъжителката предоставила детето с уговорката, че трябва да го върне към 12. 30 часа, за да приеме необходимите му лекарства. Подсъдимият изпълнил това условие и в уговорения час предал детето на баба му, а след кратко време се върнал на място да го вземе отново.

През цялото време с него била св. М. Г., останала да изчака подсъдимия в автомобила докато се върне с детето, но той се забавил. Поради това отишла пред жилищния блок на тъжителката и видяла там подсъдимия, тъжителката и детето да се разхождат. В един момент тъжителката започнала да ръкомаха и била видимо нервна и вече около 13. 00 часа друга свидетелка- Х. С. чула как подсъдимият повишава тон, след което бутнал тъжителката и тя паднала на земята, докато държала детето. След това станала и тръгнала д детето към входа на кооперацията,а подсъдимият тръгнал след тях като започнал да снима с телефона си.Тъжителката била видимо изнервена и ядосано ръкомахала.

Вече пред самия вход тя посегнала към К. и го ударила по врата в дясно.

Когато непосредствено след това К. се върнал при св. Г., тя видяла, че врата му е одран.

За да стигне до тези фактически изводи, съдът е подложил на подробен анализ показанията на надлежно разпитаните по делото свидетелипоотделно и в тяхната съвкупност; анализира е близките отношения на всеки един от свидетелите с двете страни и е изложил убедителни съображения защо приема едни от тях да достоверни, а други не. Впрочем по същество в настоящата жалба така приетата фактическа обстановка не се оспорва тъжителката- въззивничка.

По нататък в мотивите към присъдата си съдът подробно е обсъдил и надлежно изготвените съдебно медицински експертизи както на тъжителката, така и на подсъдимия, като е приел за безспорно и с оглед на правния критерий, че на подс. К. е била причинено страдание, а на тъжителката Д.болка.

Изрично е посочено, че макар надлежно събраните и анализирани видеозаписи да не съдържат доказателства за налични физически стълкновения между страните, те, съпоставени с другите доказателства по делото естествени се допълват и оформят в крайна сметка обективната истина по делото.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция повереникът на пострадалата тъжителка подчертава, че основните възражения против присъдата са в частта относно правната квалификация на деянието: на първо място, де от двете деяния са настъпили различни вредоносни резултати- на единия е причинено страдание, а на другия- болка и на второ място- че от причиняване на увреждането от страна на подсъдимия на тъжителката и причиняването на увреждането от тъжителката на подсъдимия е изминало 2 време и следователно не може да се счита, че отговорът на тъжителката е бил веднага. Ето защо според защита разпоредбата на чл. 130 ал. 3 НК в случая е неприложима.

Настоящата инстанция не възприема това становище. На първо място това е така, защото първоинстанционният съд изрично се е съобразил със задължителното ТР № 51/16. 09. 1989г. по н. д. № 41/89г., ОСНК, съгласно което реторсия по чл. 130 ал. 3 НК може да се приложи когато са причинени еднакви по степен на увреждане леки телесни повреди- само по чл. 13 ал. 1 или само по чл. 130 ал. 2 НК. В случая е двете увреждания водят до извода ,че са „еднакви“ по чл. 130 ал. 2 НК. Тук може само да се допълни, че съдебномедицинската експертиза използва единствено медицински критерий за вида травмата, но не и правен критерий.

И на последно място в тази насока, настоящата инстанция напълно споделя направеният от районният съд извод, че макар отговорът на Т. да не е бил непосредствено след деянието на К., тоя в крайна сметка и бил осъществен при същата фактическа обстановка и при продължение на същия конфликт.

При цялостната проверка на присъдата, съдът не констатира наличие на други нарушения на процесуални правила,водещи до нарушаване правото на защита на подсъдимия и тъжителката, поради което като цяло присъдата следва да бъде потвърдена.

Мотивиран от горното и на основание чл. 334,т. 6 НПК, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 17 от 05. 12. 2023г. по НЧХД № 1- 2023г. на Районен съд- Поморие.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3