Решение № 264575 от 08.07.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 08.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I-26 състав, в открито заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия

Вергиния Мичева при секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдията Мичева гр. дело № 16087 по описа за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Г.К.Г. твърди, че е правоприемник на „А.Г.В.“ ЕООД по силата на договор за цесия. Посочва, че „А.Г.В.“ ЕООД е сключило със „С.-Б.“ ЕООД, сега „О.л.“ ЕООД договор за финансов лизинг от 26.

09.2013 г., по силата на който лизингодателят „О.л.“ ЕООД е предоставил на лизингополучателя „А.Г.В.“ ЕООД за временно и възмездно ползване колесен трактор, подробно индивидуализиран в исковата молба за срок от 60 месеца, срещу задължението на „А.Г.В.“ ЕООД, като лизингополучател да заплаща лизингова цена съгласно условията на договора за лизинг и Общите условия на финансовия лизинг на лизингодателя. По силата на лизинговия договор „А.Г.В.“ ЕООД е застраховало трактора при ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД в полза на „С.-Б.“ ЕООД, застраховка „Каско Стандарт“, със срок на валидност 01.10.2014г. - 30.09.2015г., която застраховка покрива рисковете, посочени в клауза „Пълно Каско“ от Общите условия на застраховката. На 11.10.2014г. тракторът е бил противозаконно отнет. За настъпилото застрахователно събитие, покрито от застраховката Каско, „А.Г.В.“ ЕООД е уведомило застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и е предявило претенция. Застрахователят е заплатил на „С.-Б.“ ЕООД сумата 104 533,86 лв. С писмо от 28.01.2016 г. „С.-Б.“ ЕООД е уведомило „А.Г.В.“ ЕООД, че закрива задължението на последния към лизингодателя, както следва: остатъчна главница по договора за лизинг в размер на 77 227,96 лв., обезщетение за възстановен данъчен кредит по чл. 79 от ЗДДС в размер на 26 285,44лв. , а разликата в размер на 1 020, 46лв. е възстановена по сметката на лизингополучателя „А.Г.В.“ ЕООД на 28.01.2016г. Ищецът счита, че сумата от 26 285, 44лв. е неправомерно и неоснователно удържана от „С.

- България“ ЕООД, сега „О.Л.“ ЕООД, като твърди, че основание за това не може да бъде намерено нито в договора за финансов лизинг, нито в общите условия на договора. Освен това счита, че „С.- България“ ЕООД не е заплатило на бюджета посочената сума от 26 285,44лв и неправомерно е задържало същата. Ищецът счита, че по договора за финансов лизинг не се дължат данъчни и публични задължения от страна на лизингополучателя, поради което лизингополучателят не може да бъде отговорен за тези публични задължения, възникнали между лизингодателя и фиска.

Отделно от това счита, че неправилно противозаконното отнемане на вещ е приравнено на погиване на вещта и неправилно е приложена разпоредбата на чл. 79 от ЗДДС и моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца тази неправомерно удържана сума в размер на 26 285, 44 лв., както и размера нa лихвата за забава върху същата в размер на 11 975, 84 лв., считано от 09.07. 2015г. до 9.12.2019г.

Евентуално ищецът твърди, че дори и да се дължи ДДС на фиска, то същият следва да бъде в размер различен от този, който е удържан на ищеца. Счита, че ответникът е следвало от дължимия косвен данък да приспадне платеното от лизингополучателя ДДС върху авансовите и лизинговите вноски до момента на прекратяване на договора в общ размер на 15 427,31лв. Ето защо предявява евентуален иск срещу ответника за заплащане на сумата 15 427,31лв., за която твърди, че е надплатена. Върху размера на евентуалния иск, ищецът претендира и акцесорна лихва в размер на 6 923 16 лв., която е изчислена в период 09. 07. 2015 г. до 09.12. 2019г.

Ответникът „О.Л.“ ЕООД оспорва предявените искове. Твърди, че съгласно сключения му страните договор и Общите условия лизингополучателят дължи заплащането на ДДС върху цената на вещта, тъй като върху него се прехвърлят всички изгоди и рискове, свързани със собствеността на МПС. Счита, че правомерно е удържал сумата в размер на 26 285, 44лв. и твърди, че я е превел по сметка на бюджета. Оспорва и евентуалния иск, като в подкрепа на изложеното счита, че претенцията по евентуалния иск противоречи на чл. 79 от ЗДДС. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение и на двата акцесорни иска, в периода 3г. преди подаването на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че на

26.09.2013г. „С.-Б.“ ЕООД и „А.Г.В.“ ЕООД са сключили договор за финансов лизинг № 13105038787/ 26.09.2013г. , сключен при Общи условия за финансов лизинг на „С.-Б.“ ЕООД. По силата на договора лизингодателят „С.-Б.“ ЕООД е предоставил на лизингополучателя „А.Г.В.“ ЕООД за временно и възмездно ползване МПС - трактор CASE 1H PUMA 180. Тракторът е бил определен от „А.Г.В.“ ЕООД и закупен от „С.-Б.“ ЕООД по договор за покупко-продажба № 8787/26.09.2013г., сключен между „Т.М.Б.“ АД като продавач, „С.-Б.“ ЕООД , като купувач и „А.Г.В.“ ЕООД , като лизингополучател. Съгласно договора за финансов лизинг собствеността върху вещта е останала у лизингодателят, но е уговорено, че лизингополучателя може да придобие собствеността върху лизинговата вещ при определени условия. Договорът е сключен за срок от 5 г.

Стойността на лизинговата вещ е 84 000 евро без ДДС. Цената на договора за лизинг е 109 536,63евро, която се заплаща на месечни вноски, съобразно подписания погасителния план към договора. При сключване на договора лизингополучателят е заплатил авансова вноска в размер на 31 920 евро без ДДС.

Съгласно чл.13.10 от Общите условия на договора настъпването на застрахователно събитие не засяга редовното заплащане на лизинговите вноски. Съгласно чл.13.11 лизингодателят е единственото лице, което има право да получи застрахователното обезщетение. Съгласно чл.17.1.2 договорът за лизинг се прекратява след получаване на застрахователно обезщетение от застрахователя- в случай на пълно погиване или кражба на лизинговата вещ, но след погасяване на всички непокрити от застрахователното обезщетение задължения на лизингополучателя. Съгласно чл.13.14 в случай, че вредите от застрахователното събитие не могат да бъдат отстранени чрез поправка, повторен монтаж или други методи, лизингодателят има право на такъв размер от застрахователното обезщетение, който отговаря на изчислените вреди, като се вземат предвид и евентуални държавни или общински такси и разноски, свързани с погиването, както правото да се разпореди с лизинговата вещ съобразно общите условия на застрахователя и постигнатите между тях уговорки.

В случай на прекратяване на договора за лизинг преди изтичането на срока на лизинга, всички платени до прекратяването суми остават в полза на лизингодателя /чл.17.2/. Застраховката е за сметка на лизигополучателя. Таксата за управление, авансовата вноска и всяка следваща лизингова вноска не включват ДДС /чл.7.15/.

Тракторът е предаден на лизингополучателя на 30.09.2013г. с приемо- предавателен протокол.

На 11.10.2013г. тракторът е отнет противозаконно от владението на лизингополучателя. Образувано е досъдебно производство в РП Белоградчик, което е спряно, тъй като извършителят не е установен. Тракторът не е бил намерен и върнат на лизингополучателя.

Поради настъпилото застрахователно събитие по застраховка Каско, на 8.07.2015г. застрахователят ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД е заплатил на лизингодателя „С.-Б.“ ЕООД застрахователно обезщетение в размер на 104 533,86лв. С уведомително писмо от 28.01.2016г. „С.-Б.“ ЕООД е уведомило „А.Г.В.“ ЕООД, че с получената сума от 104 533,86лв. по щетата е закрило задължението на „А.Г.В.“ ЕООД, като от тази сума е удържало оставащата главница в размер на 77 227,96лв., удържало е обезщетение за възстановен данъчен кредит по чл.79 от ЗДДС в размер на 26 285,44лв., а разликата от 1020,46лв. е възстановило по сметката на „А.Г.В.“ ЕООД.

По главния иск, ищецът оспорва законосъобразността на извършеното от ответника удържане на сумата 26 285,44лв. данъчен кредит по чл.79 от ЗДДС.

С договор за цесия от 11.03.2019г. „А.Г.В.“

ЕООД е прехвърлило на ищеца Г.К.Г. вземането си от ответника „С.-Б.“ ЕООД в размер на 26 285,44лв., представляващо неоснователно удържана сума от подлежащата на връщане разлика между непогасената част от главницата по договора за лизинг в размер на 77 227,96лв. и полученото от застрахователя обезщетение за погиването на лизинговата вещ в размер на 104 533,86лв.

Извършената промяна в наименованието на ответника от „С.-Б.“ ЕООД на „О.Л.“ ЕООД е отразена в Търговския регистър на 4.02.2019г.

„С.-Б.“ ЕООД, с ново наименование „О.Л.“

ЕООД, е уведомен за цесията от „А.Г.В.“ ЕООД на 26.03.2019г. Не се и спори, че прехвърлянето на вземането е произвело действие по отношение на ответника.

Назначената по делото ССЕ установява, че „С.-Б.“ ЕООД, а сега „О.Л.“ ЕООД , е ползвало данъчен кредит в размер на 26 286,35лв. във връзка с договора за продажба № 8787/26.09.2013г. с „Т.М.Б.“ АД за доставка на колесния трактор. „С.-Б.“ ЕООД , а сега „О.Л.“ ЕООД е възстановил ползвания данъчен кредит в размер на 26 286,35лв. Корекцията е осчетоводена с Протокол по чл.79 ал.3 от ЗДДС и чл.66 ал.1 от ППЗДДС , включен в дневника за продажбите за м.октомври 2014г., като сумата от 26 286,35лв. е преведена от „С.-Б.“ ЕООД на републиканския бюджет на 31.10.2014г. Действителното плащане на сумата 26 286,35лв. от „С.-Б.“ ЕООД на бюджета е установено от вещото лице след проверка в НАП.

Размерът на начисления и платен ДДС от лизингополучателя „А.Г.В.“ ЕООД за ползването на колесния трактор по договора за финансов лизинг върху авансова вноска и върху лизинговите вноски до датата на корекцията по чл.79 от ЗДДС е в размер на 15 427,31лв.

Във връзка с приложения по делото

Протокол №6 /1.03.2015г. , издаден от „А.Г.В.“ ЕООД към „С.-Б.“ ЕООД, в който е отразено, че „С.-Б.“ ЕООД е получило сумата 15 659,03лв. във връзка с обратно начисляване на ДДС по издадени от него фактури, вещото лице е установило, след проверка в счетоводството на двете търговски дружества, че този протокол не е свързан с движение на парични средства. Той е издаден във връзка с начисляване на дължим ДДС към републиканския бюджет в размер на приспаднатия данъчен кредит от 15 659,03лв. по платените авансови и лизингови вноски към датата на установяване на липсата на кражбата на трактора на 11.10.2014г. Сумата 15 659,03лв. не е платена на „С.-Б.“ ЕООД.

Вещото лице е дало заключение и за размера на претендираната мораторна лихва върху всяка от главниците.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Между „С.-Б.“ ЕООД и „А.Г.В.“ ЕООД е сключен договор за финансов лизинг по чл.342 ал.2 от ТЗ. По силата на този договор „С.-Б.“ ЕООД, като лизингодател, е придобил собствеността върху лизингова вещ /трактор/, определена от „А.Г.В.“ ЕООД, лизингополучател, и е предоставил на лизингополучателя трактора за ползване срещу уговорено възнаграждение, платимо на месечни вноски. Лизингополучателят не е придобил собствеността върху лизинговата вещ. Лизингополучателят е платил във връзка с уговореното възнаграждение по договора една авансова вноска и три лизингови вноски.

Междувременно лизинговата вещ е била противозаконно отнета. Съдебната практика приема, че кражбата е непредвидимо и непредотвратимо действие, което не може да се вмени във вина на длъжника и води до невъзможност същият да изпълни, поради което се явява случайно събитие /така Решение № 817 от 26.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1126/2008 г., IV г. о., ГК, Решение № 67 от 9.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 1553/2018 г., II т. о., ТК/. В посоченото Решение № 67 от 9.12.2019 г. по т. д. № 1553/2018 г., II т. о., ТК , ВКС е приел, че „противозаконното отнемане /кражбата/ на лизинговата вещ по договор за финансов лизинг се обхваща от разпоредбата на чл. 343 ТЗ. Кражбата не представлява основание по чл. 89, изр.

1-во и изр. 2-ро ЗЗД за разваляне на договор за финансов лизинг, освен ако страните по договорен път не са дерогирали правилото на чл. 343 ТЗ“. Т.е. независимо от кражбата на трактора, лизингополучателят е бил длъжен да заплати уговореното в договора за лизинг възнаграждение, представляващо неплатените лизингови вноски до края на срока на договора. Това задължение не се оспорва от лизингополучателя, то е и изрично уговорено в чл.13.10 от Общите условия. Спори се дали съобразно сключения договор лизингополучателят е длъжен да заплати ДДС в размер на приспаднатия данъчен кредит или ДДС следва да остане в тежест на лизингодателя. От изслушаната ССЕ се установи, че лизингодателят , в съответствие със задължението му по чл.79 от ЗДДС е привел по сметката на републиканския бюджет сумата от 26 286,35лв., с което е възстановил ползвания данъчен кредит.