Определение № 609 от 15.02.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 609 гр. Варна, 15.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

К. Т. Василев мл.с. Симона Р. Донева като разгледа докладваното от К. Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20233100500007 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалба на Е. С., с адрес Варна, к-с „М.“ бл.145, вх.3, представлявана от Председателя Ц. Т., чрез адв.С. против Решение № 3352 от 07.11.2022 година, постановено по гр.дело № 3452/2022 година, по описа на ВРС, с което е била уважена исковата претенция на К. Г.

Т. и са били ПРОГЛАСЕНИ за НИЩОЖНИ на Решенията на ОС на ЕС, в оспорените им части, взети на 29 май 2020 г. и 29 юни 2020 година,както следва:

Решение на ОС на ЕС от 29.05.2020 г., обективирано в протокол от 29.05.2020 г.по т.1 „Обсъждане и приемане на решение относно достъпа до асансьора „следното решение „ Да се постави чип система за достъп до асансьора, като първоначално сумата ще бъде събрана от присъстващите и по т.3 „Обсъждане и приемане на решение относно длъжниците към е.та с.“ : следното решение :„ След изграждането на чип системата да се активират само тези чипове на етажни собственици които са си заплатили изцяло направените разходи и задължения, а на останалите да им се дадат чипове след погасяване на задълженията„ и,

Решение на ОС на ЕС от 29.06.2020 г., обективирано в протокол от 29.06.2020 г. по т. 3 „ Други „- С оглед взето решение на 29.05.2020 г. във връзка с поставянето на чип система на асансьора и ограничаване на достъпа до него на некоректните платци „следното решение в създадената точка 3.2.

„Да се съберат 360 лв. изчислени по ИЧ от общите части на сградата , за да се постави чип система и да се ограничи достъпа на асансьора до некоректните 1 платци „ като противоречащи на закона ( взети в нарушение на чл. 11 от ЗУЕС), на основание чл. 26, ал.1 пр. І –во ЗЗД, и с което е била осъдена ответната Е. с. на жилищна сграда, с административен адрес гр. Варна, кв.

„М.“, бл. 145, вх. 3а, представлявана от Председателя на УС – Цв.Т. да заплати на ищеца К. Г. Т., ЕГН ********** с адрес гр.Варна, кв.М. , бл. 145, вх. 3а, ап. 6, СУМАТА от 50 .00 лева (петдесет лева ) - сторените от ищеца пред ВРС съдебно – деловодни разноски за заплатена държавна такса на основание чл. 78, ал.1 ГПК

В жалбата се излага, че решението противоречи както на закона, така и на наличните по делото доказателства.На първо място се твърди, че тази искова претенция се явявя недопустима, доколкото решенията на ЕС нямат характера на правни сделки, следователно по отношение на тях ЗЗД е неприложим.На следващо място се излага, че съобразно представените по делото свидетелски показания, ищцовата страна е ползвала асансьорната уредба, с предоставен му чип, следователно не е налице правен интерес от този иск.В заключение се настоява съдът да отмени решението и да отхвърли претенцията..

По делото е постъпил отговор от страна на К. Т., които моли съдът да потвърди решението.

На 19.01.2023 година е постъпила писмено искане от страна на К. Г. Т. за спиране на производството по настоящото дело, с мотиви, че е налице преюдициален спор – гр.дело № 10 744/2022 година и отделно, че е сезирал ВКС с искане за възобновяване по реда на извънредните способи на в.гр.дело № 1388/2022 година.

За да се произнесе по искането, ВОС, съобрази следното:

От разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК следва, че единственото условие за спиране на производството е наличието на връзка на преюдициалност между две висящи дела. Във всички случаи на спиране подлежи обусловеното дело, независимо дали е заведено по-късно от обуславящото.Самата норма урежда хипотеза на спиране на производството по делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, т.е такова, което е преюдициално по отношение на обусловеното от него спряно дело.За наличието на такава преюдициалност е необходимо обуславящото производство да разрешава спора между страните относно преюдициалното правоотношение със сила на пресъдено нещо. Обективните предели на силата 2 на пресъдено нещо на решението обхващат и разрешените с него възражения на ответника.

В конкретния случай – по гр.дело № 10 744/22 година, по описа на ВРС се атакуват решения, взети на ОС на ЕС от 04.07.2022 година, с които са били избрани Управител и УС на ЕС.По настоящото производство се атакуват други решения, взети на ОС от 29.05.2020 година и то реда на чл.26 от ЗЗД.Не става ясно дали е налице преюдициалност на тези отношения и каква е тя, предвид обстоятелството, че решенията са различни, взети са на различни дати и нямат касателство по между си.т.е. не е налице преюдициалност между тях.

Неоснователен е втория изтъкнат довод – в молбата си за спиране молителя К. Т. излага, че е сезирал ВКС за отмяна по реда на извънредните способи и за възобновяване на в.гр.дело № 1388/2022 година на ВОС, с което е приета дължимост от страна на същия в полза на ЕС на сумата от 201 лева – вноски по управлението и поддръжката на общите части.Видно е обаче от служебната справка, извършена от съдебен деловодител, че подобна постъпила молба в деловодството на ВРС липсва и че това производство не е било изпращано на ВКС за отмяна и възобновяване по реда на извънредните способи.Напротив – освен, че делото е във ВРС, по него е била отправена единствено молба за спиране, която е оставена без движение, неотстранено и до момента.Ето защо съдът приема, че не са налице основания за спиране на настоящото съдебно производство, поради което и, ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. Г. Т., обективирано в молба Вх.№ 1508 от 19.01.20232 година за спиране на съдебното производство по в.гр.дело № 7/23 година, по описа на ВОС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3