Решение № 8 от 03.01.2020, Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№...

03.01.2020г. Гр....

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН

СЪД

XI Граждански състав

На

09.12.2019г.

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

Секретар

Емилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №1960 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във връзка с чл.45 ЗЗД, във връзка с чл. 52 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Искът е предявен от Д.И.Г. срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД - гр.София. В исковата молба се твърди, че на 16.08.2017г. около 19.15 часа в гр.... на ул.“...“ пред дом №… настъпило ПТП, в което участвали той и МПС - лек автомобил, управлявано от К.И.И..

Вследствие на произшествието ищецът получил травматично увреждане изразяващо се в непълно изкълчване в областта на ставната повърхност на петната кост на левия долен крайник вследствие притискане с последващо усукване в тази област. След така описания първоначален контакт настъпил вторичен, реализиран между дясното странично огледало на автомобила и десния лакът на пешеходеца при което от въздействието на резултатните сили същия пропаднал върху пътното покритие. След съприкосновението Г. паднал на асфалта на колене и се оплакал от силни болки в областта на петата на левия крак. Във връзка с описания случай било образувано досъдебно производство, а впоследствие и наказателно дело. То приключило с решение, с което И. бил признат за виновен в това, че на процесната дата нарушил правилата за движение и така причинил на Г. средна телесна повреда и освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК. След поставянето на ортопедична гипсова лонгетна имобилизация върху лява подбедрица, лява глезена област и ляво ходило и извършеното закрито наместване на кости, на Г. му било назначено да се движи с 2 броя помощни средства за 21 дни. При така поставената му диагноза в „МБАЛ Тракия“ ЕООД - гр.... бил посъветван от дежурните медици незабавно да бъде хоспитализиран, но тъй като искал второ мнение относно травматичните си увреждания, отказал хоспитализация, при което му предписани болкоуспокояващи и си тръгнал. Бил изписан още на същия ден с предписания за домашно лечение от 30 дни при постелен режим. В резултат на този инцидент и полученото от него травматично увреждане, ищецът претърпял и продължавал да търпи болки и страдания. След напускането му на болницата на 16.08.2017г. останал да се възстановява при домашни условия в собствения си дом, в продължение на около 25-30 дни в много тежко състояние - бил абсолютно неподвижен, изпитвал силни болки, и бил на легло през цялото време. Бил зависим от помощта на близките си и за битови и санитарни нужди. Нуждата от чужда помощ му била необходима в продължение на повече от 30 дни. Налагало му се в продължение на около 30 дни всекидневно да приема обезболяващи медикаменти. В нередки случаи и към настоящия момент продължавал да приема такива тъй като болката била нетърпима при влажни атмосферни условия. Към настоящия момент все още не се бил възстановил напълно. Движенията му били болезнени, както при ходене, така и при извършване на елементарни дейности. Към датата на ПТП, управлявания от К.И.И. лек автомобил бил негова собственост, имал сключена задължителна застраховка Гражданска отюворност на автомобилистите при ответното дружество със застрахователна полица № BG/30/117002192997 със срок на покритие от 10.08.2017г. до 09.08.2018г. Съгласно чл. 380 от КЗ ищецът отправил пред ответника писмена застрахователна претенция на 18.09.2018г. за заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с всички неимуществени вреди, които е претърпял вследствие на процесното застрахователно събитие. На 21.12.2018г. получил Уведомление с изх. №4671/20.12.2018г., посредством което бил уведомен от ответното дружество, че последното счита застрахователната му претенция за неоснователна и отказва изплащане на претендираното обезщетение.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 24500,00лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки, страдания и неудобства, които са в резултат на ПТП настъпило на 16.08.2017г. в гр...., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 16.08.2017г., до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В законния срок е подаден отговор на молбата от ответника, с който е изразено становище за допустимост и неоснователност на исковете. Признава факта на сключено валидно застрахователно правоотношение с извършителя на ПТП по повод процесния автомобил за въпросния период. Счита, че претендирания размер бил прекомерно завишен, като излага съображения за това. Не били доказани твърденията на ищеца, за претърпени от него психически травми и за това, че приемал болкоуспокояващи лекарства. Твърди, че ищецът се намирал на пътното платно, не се съобразил с отстоянието и скоростта на приближаващия се автомобил, не се огледал и не взел мерки за своевременно отстраняване от пътното платно, като по този начин сам се поставил в опасност. Освен това, твърди, че ищецът бил употребил алкохол, което повлияло на поведението му, реакциите му и чувството му за съхранение. Твърди съпричиняване на вредите.

Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни, алтернативно моли застрахователното обезщетение да бъде намалено по размер.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Към настоящото производство е приложено АНД 1448/2018г. по описа на РС-..., от което е видно, че причинителят на вредата на ищеца К.И.И. е признат за виновен в това, че на 16.08.2017г., в град ..., на улица „….“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка ….., нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, а именно: чл.20, ал.2, изречение "последно" от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ - пешеходец на платното за движение; чл.116 от ЗДвП: “Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците...”, като не сторил това и по непредпазливост причинил средна тeлecнa повреда на Д.И.Г., изразяваща се в сублуксация /непълно изкълчване/ на ставата на лявата петна кост към подбедрицата, което довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, чийто възстановителен период е по-дълъг от 30 дни - престъпление по чл.343, ал.1, буква „б”, предложение „второ”, във връзка с чл.342, ал.1, предложение „трето” от НК, като на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, във връзка с чл.78а, ал.1 от НК, е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1000,00лв.

Съдът счита, че следва да приложи разпоредбата на чл.300 от ГПК, според която влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Законът изключва свободата на преценка на доказателствата и задължава съда относно фактите, чието осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила присъда, да съобрази присъдата. Относно обстоятелствата, посочени в чл.300 от ГПК, присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав. Съгласно Решение №75 от 12.05.2014г. на ВКС по гр. д. №733/2012г., IV г.о., ГК

„Решението по чл.78а от НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда. С решението по чл.78а от НК наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата - за дееца, деянието, противоправността му и за вината, като разликата се състои само във вида на отговорността - освобождаването от наказателна отговорност и налагане или неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца. Деянието и в този случай си остава престъпление, а не административно нарушение, и решението по чл.78а от НК, с което е наложено административно наказание, е приравнено на влязла в сила присъда.“

Предвид горното, съдът приема обстоятелствата, установени с присъдата, а именно – фактът на причинената на ищеца средна телесна повреда поради неспазване правилата по ЗДвП, както и виновността на К.И.И., за безспорно установени. Следва да се има предвид и това, че ответникът не оспорва горните обстоятелства.

Причинителят на ПТП е имал валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, което обстоятелство изрично се признава от ответника и се установява от приетото като писмено доказателство копие на Застрахователна полица №BG/30/117002192997.

Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ „Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.

380.“ Това обуславя пасивната процесуална легитимация на ответното дружество.

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът е назначил съдебно-медицинска експертиза, заключението на която съдът е приел като компетентно и добросъвестно изготвено.

Съгласно заключението на вещото лице, макар в изготвените предходни медицински обследвания – съдебно-медицинската експертиза по досъдебно производство №1228-зм-236/2017г. по описа на ПП ОД на МВР-Ст.Загора и Съдебномедицинско удостоверение на живо лице №95-II/2017г., травматичното увреждане на ищеца да е било описано като сублуксация /непълно изкълчване/ на ставата на лявата пета към подбедрицата, при внимателното преглеждане на медицинските документи – най-вече рентгеновите снимки, се установява, че се касае по-скоро за навяхване, а не за сублуксация. Това заключение се потвърждавало и от назначеното лечение – имобилизация за 21 дни, което било присъщо именно за навяхванията. Периодът на възстановяване на ищеца бил в рамките на 45-60 дни. От това травматично увреждане не са останали трайни последици, като ищецът е напълно възстановен. Лечението на ищеца е било адекватно. Нямало данни за извършени вторични или контролни прегледи на ищеца, въпреки че е имало такива указания в съставените медицински документи.

Въпреки оспорването от страна на ищеца на представеното заключение с мотивите, че вещото лице не е прегледало лично ищеца, а е работило само по документи, съдът намира възраженията за неоснователни, тъй като ищецът не твърди да има остатъчни увреждания, с изключение на спорадичните болки които изпитва при влажно време. Очевидно травмата е от такъв характер, че от нея не остават трайни последици, като изменения в костната структура или в походката на лицето. Поради тази причина преглед на ищеца не е бил необходим за вещото лице, за да достигне до заключението си. Вещото лице е обосновало достатъчно категорично заключението си, поради което не възникват съмнения относно неговата правилност.

Съдът допусна гласни доказателства.

От показанията на ... – баба на ищеца се установява, че в деня на инцидента докарали ищеца в дома й с гипсиран крак.

Свидетелката се грижела за ищеца през цялото време на възстановяването му.

Възстановяването му било много болезнено. Бил с гипс около месец и половина – два. Налагало се свидетелката да го храни и преоблича. Движел се с бастун и патерици. След като гипсът му бил махнат, ищецът ползвал еластична шина. Той ходел с тази шина около 9-10 месеца. Ищецът бил много стресиран след инцидента, имал кошмари. Не искал да говори за катастрофата, мислел, че ще остане сакат. И сега пак куцал от време на време. През зимата не можел да стъпва. Първият месец след инцидента би изцяло на легло. Ищецът не е ходил на психолог или психиатър, само са му лели куршум.

Съдът след преценка по реда на чл.172 ГПК кредитира частично с доверие показанията на свидетелката. От една страна свидетелката като баба на ищеца е била непосредствено до него през целия период на възстановяването му и има непосредствени впечатления от физическото и психическото му състояние. От друга страна обаче, именно защото свидетелката е баба на ищеца, тя възприема по-емоционално болките, които ищецът е претърпял, както и целия инцидент. Факт е, че ищецът е претърпял травма на левия крак в областта на петата. Тази травма обаче не е от такъв характер, че да принуди пострадалия да бъде на легло един месец, тъй като другият му крак е бил здрав, както и останалите части от тялото му. Поради тази причина не се е налагало свидетелката да храни и облича ищеца, той със сигурност е можел да се храни и сам. След като не са представени последващи медицински документи – рентгенови снимки, документи за преглед, не може да се сподели изложеното от свидетелката, че гипсът на ищеца е останал още две седмици по препоръки на лекар, след което е трябвало ищецът сам да махне гипса от крака си. В тази си част свидетелските показания са недостоверни. Съдът приема за достоверни показанията на свидетелката, че ищецът е изпитвал силни болки, които са пречели на съня му, че за периода на възстановяването му е ограничил излизанията и социалните си контакти, че е изпитвал затруднения при ходене и изпитва болки и към настоящия момент при промяна на атмосферните условия.