Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11767 от 15.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 45363/2025
Вид
Решение № 11767
Подписан
15.06.2026
Състав
МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 36, ал. 3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 36, ал. 4 · Закон за адвокатурата
  • чл.22 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 3, т. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 11767 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110145363 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на М. В. К. срещу „А Т Е Г“АД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че сключения между тях Договор за потребителски кредит № 703493/19.08.2024 г. е нищожен, евентуално, че клаузата от договора, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение е нищожна.

В исковата молба и уточнителната молба от 11.11.2025 г. се твърди, че на 19.08.2024 г. между ищеца и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № 703493, по силата на който ответникът му е предоставил в заем сумата от 5 000 лв., която той следвало да върне в срок до 19.08.2026 г., но при подписването на договора не му е предоставена информация за годишния процент на разходите /ГПР/ и други съществени елементи от правоотношението. На ищеца била начислена и такса за преференциално обслужване в размер на 150 лв. В клаузата на чл. 9.1 от Общите условия, както и в погасителния план към договора било посочено, че кредитополучателят следва да предостави обезпечение по кредита под формата на поръчителство, но изискванията, на които следвало да отговарят поръчителите били на практика неизпълними, като при непредоставяне на обезпечение кредитополучателят дължал неустойка. Въпреки формално дадената възможност за предоставяне на обезпечение, на кредитополучателя веднага била начислена неустойка в размер на 7 325,52 лв., чието плащане било разсрочено заедно с погасителните вноски по кредита.

Излага съображения, че клаузата за неустойка е нищожна като неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, и задължава същия при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано висока неустойка. Освен това, посредством клаузата за неустойка кредиторът заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което тя е нищожна и на това 1 основание. Поддържа, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради това, че посоченият в него ГПР не съответства на действително приложения в отношенията между страните. По отношение на начислената такса от 150 лв. поддържа, че обичайната практика на ответното дружеството е тази такса да се начислява за предоставяне на преференциално обслужване, изразяващо се в удължена работно време, безплатно известяване за предстоящи вноски, участие в промоции и томболи, безплатно получаване на удостоверение за актуален дълг или липса на задължения. Поддържа, че начисляването на такса за тези услуги е в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като представлява възнаграждение за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва твърденията, че договорът за потребителски кредит е нищожен. Излага съображения, че разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Оспорва твърденията, че клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение е нищожна и поддържа, че разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК предвижда, че при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Излага съображения, че ограничението за размера на обезщетението по чл. 33, ал. 2 ЗПК се прилага единствено при забава за парични плащания, но не и по отношение на размера на обезщетението за неизпълнение на други задължения на кредитополучателя, предвидени в договора за кредит. Оспорва твърденията на ищеца, че му е начислена такса за преференциално обслужване и поддържа, че съгласно клаузата на чл. 2 от Приложение № 4 към договора се заплаща такса за предварително разглеждане и оценка на заявката за кредит, която е законосъобразна. Оспорва твърденията на ищеца, че е налице заблуждаваща търговска практика. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъдат уважени предявените при условията на евентуалност установителни искове носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: сключването на договора за кредит със соченото в исковата молба съдържание, че същият e нищожен на сочените основания, евентуално, че клаузата от него, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение е нищожна на сочените основания.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че договорът, е действителен, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПФУР, ЗПК и ЗЗП, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора, че процесните клаузи са индивидуално уговорени, за което не сочи доказателства.

С окончателния доклад по делото съдът е обявил на основание чл. 153 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1) че на 19.08.2024 г. между ищеца и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № 703493, по силата на който ответникът му е предоставил в заем сумата от 5000 лв.; 2) че при изчисляване на ГПР по договора 2 не е включена неустойката за непредоставяне на обезпечение.

Горните обстоятелства освен, че са безспорни между страните се установяват и от приетите по делото като писмени доказателства - договор за потребителски кредит № 703493/19.08.2024 г., ведно с приложенията към него.

Видно от договора страните са се уговорили ответникът да предостави на ищеца кредит при следните условия: сумата от 5000 лв. със срок на погасяване 24 месеца, размер на вноската 336,77 лв. с одобрено обезпечение и 642 лв. – без одобрено обезпечение, ГПР 65 %, ГЛП 48,92 %, като дължимата сума по кредита възлиза общо на 8082,48 лв. при надлежно и правилно изпълнение.

В приложение № 4 към договора страните са уговорили, че за разглеждане и оценка на заявката заемополучателят следва да заплати на заемодателя такса в размер на 150 лв., дължима разсрочено заедно с всяка вноска.

От ангажираните по делото писмени доказателства се доказа, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

В чл. 9 от Приложени № 1 към процесния договор е посочено, че взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, са следните: кредитополучателят усвоява цялата сума по кредита и ползва кредита за целия срок на кредита, като погасява всяка вноска на съответния падеж на вноската и страните изпълняват точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви или неустойки за неизпълнение.

Въпреки гореизложеното, съдът намира, че в процесния договор неправилно е посочен годишният процент на разходите по кредита.

3

Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

Видно от чл. 3 от приложение № 5 към договора е предвидено, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на сключване на договора за кредит, кредитополучателят е длъжен да учреди следните обезпечения: Поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер на 8082,48 лв., представляваща сбор на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по настоящия договор.

Съгласно чл. 2.1 от същото в случай че кредитополучателят обезпечи кредита чрез Поръчители, то той е длъжен в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, да осигури поне двама поръчители, които да отговарят солидарно за задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. По своя преценка и с оглед кредитоспособността на кредитополучателя кредитодателят може да изиска кредитополучателят да осигури повече от двама поръчители с оглед получаване на кредит. Поръчителите трябва задължително да бъдат физически лица, като всеки един от тях трябва да отговаря на следните условия: да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лв.; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има – кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен”.