Решение № 204 от 10.05.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. гр.Н., 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело № 20222150101130 по описа за 2022 година

Предявена е искова молба от З. Ц. Ц. с ЕГН-**********, действаща чрез адв. Д.

М., АК гр. П., със съдебен адрес: гр. П., бул. „П.ш.“ № **, ет. *, ап. * против „С.К.“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Н.п., ул. „В.л.“ № **, вх. *, ет. 4, а. *, представлявано от изпълнителния директор Х.М.Т. за нищожност на неустоечна клаузата по чл.16, ал.1 от договор за кредит № 629126/24.07.2020г., сключен между страните, поради противоречие с добрите нрави на осн.чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, както и като на осн.чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД като противоречаща на закона, по-конкретно на чл.143, ал.1, и чл.146 ЗЗП. При прогласяване на неустоечната клауза за нищожна на някое от горните основания се претендира на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 221,54 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за кредит № 629126 от 24.07.2020г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата сочи, че е страна по сключен между нея и ответното дружество Договор за кредит № 629126 от 24.07.2020г., съгласно който се следвало да върне сумата от 744.31 лв., при предоставени 700 лв., при ГПР 42.58 % и ГЛП 36 %. В чл. 16, ал. 1 от Договора било предвидено, че ако Ц. не предостави допълнително обезпечение дължала на дружеството неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е било предоставено обезпечение, като съгласно ал. 2 неустойката се заплащала периодично заедно с всяка погасителна вноска. На ищцата била начислена неустойка в общ размер на 221.54 лв., разпределена на трета месечна вноска. Твърди се, че ищцата погасила сумите по Договора, включително и неустойката в размер на 221.54 лв., която се явявала недължимо платена. Ищцата сочи, че клаузата на чл. 16, ал. 1 от Договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД като противоречаща на добрите нрави и поради неспазване на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП, за което излага подробни съображения. Твърди, че с предвиждането за заплащане на посочената неустойка се заобикаляла разпоредбата на 1 чл. 19, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗПК, като се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 426/2014г., което представлявало и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Обосновава се компетентността на Районен съд - Н..

В хода на съдебното дирене е сторено и прието по реда на чл.214 ГПК изменение на осъдителния иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД чрез намаляване размера от заявения такъв от 221,54лв. с исковата молба на 156,22лв., представляваща недължимо платена сума по недействителна клауза за неустойка по чл. 16, ал. 1 от Договор за кредит № 629126/24.07.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Предявен е иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, а при условията на евентуалност: иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както и иск по чл. 55, ал. 1, изр. 1 вр. чл. 34 от ЗЗД.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска. Не се спори, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 629126 от 24.07.2020г. за сумата от 700 лв., която следвало да бъде върната с дължимото възнаграждение за ползването. На същата дата ответното дружество предоставило на разположение на ищцата горепосочената сума, съгласно изразеното от същата желание на каса на „Изипей“. Сочи се, че в чл. 20 и следващите от Договора, била предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя, визирани в договора, може да бъде начислена неустойка. Развиват се съображения по отношение на твърдението, че договорената неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Сочи се, че клаузата за неустойка е валидна и отговаряща на всички изисквания. Твърди се, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в уговорения в Договора срок поръчител, който да отговаря на изискванията. Навежда се, че ищецът е запознат с условията на Договора преди същият да бъде сключен. Навежда се, че знаейки, че няма да може да изпълни задължението си ищцата действала недобросъвестно, като по този начин нарушила чл. 12 от ЗЗД. Сочи се, че няма разпоредба в закона, която да определя момента на предоставяне на обезпечение. Намира за допустимо това да стане преди подписването на договора, но сочи като възможно и да бъде предоставено в процеса на изпълнение на същия.

Именно поради това и разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД предвижда възможност задължението по договора да стане предсрочно изискуемо при непредоставяне на обещаното обезпечение от страна на длъжника. С тези съображения ответникът моли искът да бъде отхвърлен, като претендира присъждане на сторените разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:

В доказателствена тежест на ищцата е да докаже, че между страните е валидно възникнало твърдяното облигационно отношение с предмет предоставяне на заемна сума, че клаузата по чл.16, ал.1 от процесния договор за кредит е нищожна на някое от посочените основания, а по договора по чл.55 ЗЗД, че е извършено плащане от ищеца в полза на ответника в заявения размер, което е недължимо поради начална липса на основание за извършеното разместване на блага.

С приетия по делото окончателен доклад, съдът е отделил на осн.чл.146, ал.1, т.3 ГПК като безспорно между страните по делото и ненуждаещо се от доказване, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит № 2

629126/24.07.2020г., със стойност на кредита от 700лв..

Процесният договор е падежирал, бидейки със срок на погасяване от 3 месеца, договорната лихва е в размер на 36% или 31,24лв., като общата стойност на подлежащата на връщане сума е в размер на 731,24лв.. Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства и заключението по допуснатата СИЕ се установява, че сумата по кредита от 700лв. е отпусната, преведена и изплатена от кредитодателя на кредитополучателя изцяло, като част от нея е използвана за рефинансиране на друг предходен кредит на ищцата. От своя страна кредипотолучателя ищец е извършила погашения по кредита в общ размер от 893,51лв., от които 700лв.-главница, 31,24лв.-възнаградителна лихва, 156,22лв.неустойка, 1,05лв.-наказателна лихва за просрочие и 5лв.-за уведомителни СМС-и.

В случая се оспорва клаузата на чл. 16, ал.1 от Договора, която според ищцата противоречи на закона и на добрите нрави. Както е посочено с обявения за окончателен доклад на първо място следва да се разгледа съответствието на тези клаузи със закона.

Клаузата на чл. 16, ал.1 от Договора е в смисъл, че се начислява неустойка от 0,9 % на ден от стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение - в случай на неизпълнение на задълженията по чл.6, чл.16, чл. 17 и чл. 18 от договора – кредитополучателят, в срок до 3 дни от подписване, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на кредитора или неотменяема банкова гаранция, като неустойката се дължи за само периода, през който потребителят не е осигурил договореното обезпечение.

Не се установява по делото посочената клауза да противоречи на закона.

Принципно уговорката на клауза за неустойка е допустима и сама по себе си такава клауза не заобикаля ЗПК, а конкретната клауза не е свързана с изпадане на кредитополучателя в забава, поради което чл. 33, ал. 1 от ЗПК е неприложим. Наред с това – допустимо е да се уговори неустойка за неизпълнение по договора и начисляването й зависи единствено от изпълнението на определени задължения, поради което възникването на вземането за неустойка не е задължително условие към момента на сключване на договора и в тази връзка липсва нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК. Друг е въпросът дали подобна клауза съответства на присъщите функции на неустойката, но този въпрос има отношение към приложението на „добрите нрави“ и ще бъде разгледан във връзка с иска по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Наред с това не става въпрос за неравноправна клауза, тъй като сама по себе си неустойката не е необосновано висока по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП (размерът от 0,9 % от стойността на всеки транш сам по себе си не е необосновано висок), а освен това икономическите последици са ясни още при сключване на договора (неустойката от 49,50 лв. фигурира в погасителния план към договора на л. 43 от делото).

Следователно сама по себе си клаузата на чл. 16, ал.1 от Договора не противоречи на закона, поради което този иск следва да бъде отхвърлен и да бъде разгледан евентуалният такъв – за противоречие с добрите нрави.

По предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че посочената сделка - Договор за потребителски кредит № 629126/24.07.2020г., е сключена, както и твърденията си, че клаузата на чл. 16, ал.1 от договора са в противоречие с добрите нрави.

Както се посочи (при изводите относно първия иск) не е спорно, че договорът е сключен. С чл. 16 от Договора неустойката е уговорена за компенсирането на евентуална неплатежоспособност на кредитополучателя (бъдещо несигурно събитие).

3

На практика с тази неустойка не се обезпечава вземане на кредитора и по-специално вредите от неизпълнението, каквато е основната функция на неустойката (арг. от чл.

92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). В т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС е предвидено, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочено е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.

Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В случая самият характер на неустойката е извън посочените нейни функции. С нея не се обезпечава вземане на кредитора и целта не е да се обезщетят предвидимите вреди от неизпълнението на договора, а да се компенсира една възможна бъдеща неплатежоспособност на кредитополучателя и то чрез поръчителство или банкова гаранция, които следва да се осигурят в изключително кратък срок – 3 дни. Този характер на неустойката не позволява да се извърши преценка на съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. Т.е. с уговарянето на тази неустойка кредиторът получава освен обезщетение за очакването вреди от неизпълнението на задължението за връщане на кредита, така и допълнително обезщетение за вреди, несвързани с неизпълнението на това задължение. Налага се извод, че присъждането на такава неустойка би довело до несправедлив резултат, несъвместим с добрите нрави и водещ до прекомерно обезщетяване за кредитора, извън нормалното при подобни случаи.