Акт от 04.08.2020, Окръжен съд - Видин

Р Е

Ш Е Н

И Е № 83 гр.В*, 04.08.2020 година

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

ВОС, гражданска колегия в открито заседание на четвърти август две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: В* В*

Членове: 1. АН** П**

2. В** М** при секретаря Н** К** като разгледа докладваното от съдия Ан** П** въззивно гражданско дело № 150 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от Г Д „Г**

П**" против решение № 63/26.02.20г. по гр.д.№525/19г. на БРС, с което е осъдена

Г** Д** „Г**П*" - гр.С**, бул. „К** М**

Л**" № 46, представлявана от Главен комисар С** К** - Директор, ДА ЗАПЛАТИ на П.К.И., с ЕГН ********** *** сумите:

1474.89 лв. - неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода 24.09.2016 г. - 24.09.2019 г. - на осн чл. 150, във вр. чл. 140 КТ, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал.5, т. 2 ЗМВР, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.09.2019 г. -датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и 178,89 лв. – обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от падежа на всяко месечно плащане до 24.09.2019 г., Осъдена е Г

Д „Г** П*" - ГР. С**, бул. „К** М* Л*" № *, представлявана от Главен комисар С** К** - Директор, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Б**, 109.00 лв.

-държавна такса, 5.00лв. -държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда, 70.00лв. - възнаграждение за вещо лице.

Осъдена е Г**

Д* „Г** П**" - ГР. С**, бул. „К** М** Л**" № 46, представлявана от Главен комисар С** К** - Директор, ДА ЗАПЛАТИ на П.К.И., с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 700.00 лв. - адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 242, ал. 1

ГПК е постановено предварително изпълнение в частта за присъденото възнаграждение за работа.

Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Излага се, че съдът бил приел, че е налице празнота в специалната нормативната база - ЗМВР и в издадените въз основа на него наредби и че тази празнота следвало да бъде запълнена от разпоредбите на общото трудово законодателство -КТ и в частност от издадената въз основа на него Наредба за структурата за организацията на работната заплата (НСОРЗ). Това тълкуване съответствало на нормата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, но било неправилно, вследствие на неправилно приложение на материалния закон.

Сочи се, че в закона нямало препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно както разпоредбите на КТ, така и на издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т. ч. и НСОРЗ,тъй като ЗМВР бил специален нормативен акт, обосноваващ различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграоюдение и др. С оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следвало да се определи съобразно специалните правила, посочени в закона и в издадените Наредби на министъра и заповеди, въз основа на призната от закона делегация.

Основавайки се на законовата делегация на чл. 187, ал. 9 във връзка с ал. 8, чл. 187а, ал.

4 и чл. 188, ал. 1 от ЗМВР, министърът на вътрешните работи бил издал приложимата през процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 29.07.2016г.), регламентираща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 3, ал. 3, при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч.5 като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Видно от приетата по делото експертиза , трудът, който служителят бил полагал, е по 8 часа нощен труд.

Твърди се

,че разпоредбите на чл. 9 от НСОРЗ, от които съдът е приел, че ал. 2 е относима в случая, били приложими, когато продължителността на нощния труд е по-малка от продължителността на дневния труд, каквато продължителност в общия случай установявал КТ - 7 часа нощен труд и 8 часа дневен труд. В този смисъл, с цел изравняване заплащането на изработеното при полагане на нощен труд с изработеното при полагане на дневния труд, се прилагала разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.

За служителите в МВР, за които се прилагали разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, с оглед специфичния характер на работа, е била установена еднаква продължителност за дневния и за нощния труд, а именно 8 часа (арг. чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР).В подкрепа на становището за наличие на специален (различен от работещите по КТ) статут на служителите в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР било и изложеното от проф. В* М** в писмената му консултация от 27.09.2019 г.

Сочат се и становища на експерти на МТСП в горния смисъл ,от които било видно, че преизчисляването на нощния труд към дневен не било абсолютно правило. То не се прилагало дори за всички категории и служители, чиито статут се урежда от КТ.

Поддържа се, че освен неправилно прилагане на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ съдът допускал нарушение на материалния закон и като приемал, че на служителя се дължи възнаграждение за извънреден труд, без да се обосновава защо приема, че такъв е полаган. Липсвали мотиви за този извод. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредба № 81213-776 от 29.07.2016 г. държавните служители изпълнявали служебните си задължения извън редовното работно време въз основа на заповед за полагане на труд извън редовното работно време, издадена от ръководителя, по чл. 11 или оправомощено от него длъжностно лице с ръководни функции". Такива заповеди не се твърдяло от ищеца да са издавани.

Чл. 22, ал.

1 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. сочел какво точно включва отработеното време .В този смисъл бил и чл. 2 от Директива 2003/88/ЕО на

Европейския парламент е на Съвета от 4.03.2003 г., съгласно който работно време е всеки период, през който работникът или служителят или работи, или е на разположение на работодателя и изпълнява своите задължения, а "почивка" означавало всеки период, който не е работно време. Часовете, които биха се получили чрез преизчисляването на положения нощен труд по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, не са включени в изчерпателно изброените в чл. 22, ал. 1 хипотези. Работата при тези хипотези пораждала задължение за работодателя да заплати на служителя съответното възнаграждение, но в настоящия случай това не било така.

Иска се да бъде отменено Решение № 63 от 26.02.2020 г., постановено по гр. дело № 525/2019 г. по описа на Районен съд – Б** .

В случай, че съдът приеме въззивната жалба за неоснователна, се иска направените от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК да бъдат редуцирани до минимално определения размер, посочен в Наредбата по чл. 36 от Закона за адвокатурата, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Ответникът е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, в който изразява доводи относно неоснователността на същата.

В** окръжен съд ,за де се произнесе, взе предвид следното :

Пред Районен съд –Белоградчик са предявени обективно съединени искове по чл. 140 КТ, във вр. с чл. 150 КТ, във вр. с чл. 178, ал. 1, т.З, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и лихви върху тези възнаграждения с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се сочи, че ищецът е служител на МВР от 2002 г., като през последните 3 години заемал длъжността „старши полицай" в ГОДГ при ГПУ -Белоградчик. Твърди, че работил на сменен режим на работа, като смените му са с продължителност 12 часа, респективно че е полагал труд повече от 40 часа седмично. Сочи, че предвид сменния режим на работа, е полагал и нощен труд за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., като от страна на ответника не му е заплатено възнаграждение за този труд, формирано чрез превръщане на нощните часове в дневни, съобразно чл. 9, ал. 2

НСОРЗ и чл. 31, ал. 2 от

Наредба № 8121з-407 на МВР за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Ищецът излага, че не му е изплатен положения от него извънреден труд за периода 24.09.2016 г. - 24.09.2016 г., за отработени 1 820 часа. Твърди, че основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 е нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121 з-407, а след отпадане действието й, при липсата на специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл. 9, ал. 2. Твърди се в исковата молба, че по силата на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121 3-407 на МВР от 1 1.08.2014г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 часа за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Ищецът сочи, че по смисъла на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Коефициентът се определя като нормалната продължителност на работния ден 8 ч. дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143. Претендира се и обезщетение за забава върху главницата, поради това, че възнаграждението не е заплатено своевременно от ответната страна.

Поради това ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 24.09.2016 г. - 24.09.2019 г., получен в резултат на това преизчисляване, в размер 2500 лв., както и обезщетение за забава в размер на 350 лв., ведно със законните лихви върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете, до окончателното й изплащане. Претендират се направените по делото разноски.

По искане на процесуалния представител на ищеца по делото е допусната и изслушана съдебно — счетоводна експертиза, в която вещото лице е изчислило размера на претендиралото от ищеца възнаграждение, посредством съответните изчисления. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е приобщено към останалия събран по делото доказателствен материал.

Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва обективно предявените искове и изразяват подробни доводи в тази насока. Твърди, че не е налице положен от ищеца извънреден труд, тъй като установеното за ищеца работно време било в рамките на смени и представлява редовно работно време, а за положения от ищеца нощен труд му е заплатено възнаграждение съгласно специалните закони и заради работата на смени, ищецът е компенсиран с други материални блага и компенсаторни механизми. Сочи, че не е налице празнота в нормативната уредба, която да обоснове прилагане по аналогия на КТ и НСОРЗ. ЗМВР бил приложимият Закон, а НСОРЗ била неприложима, тъй като за служителите на МВР е установена еднаква продължителност на дневния и за нощния труд. Твърди, че бил заплатил на ищеца полагащите му се трудови възнаграждения за положения труд за исковия период. Ответникът счита, че се явяват неоснователни и акцесорните претенции за заплащане на лихва върху главното вземане, както и искането за разноски.

При така установената фактическа обстановка ВОС приема за установено от правна страна следното :

Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страни и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.