Решение № 5942 от 20.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5942 гр. София, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Снежана П. Тодорова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20231100104506 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявени от „Банка ДСК“ ЕАД срещу И. Р. Ж. искове с правно основание чл. 430 ТЗ и чл. 79 ЗЗД.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника на 18.03.2013 г. договор за текущо потребление за сумата от 20000 евро. Страните са постигнали договореност за олихвяване на усвоената главница с преференциален лихвен процент.

Поради неплащане на 4 месечни вноски на основание чл. 19.2. от Общите условия на 23.05.2019 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем, като покана до кредитополучателя е връчена чрез ЧСИ М.. Посочва, че евентуално с връчването на исковата молба ответникът е узнал за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Към момента на предявяване на иска падежирали вноски главница са в общ размер 5490,63 за периода 10.04.2014 г. – 23.05.2019 г. и предсрочно изискуема главница от 13158,75 евро. По изложените съображения ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати: на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата то 18567,00 евро – главница, ведно със законната лихва, считано от 07.06.2019 г. до окончателното изплащане, 12397,49 лв. – договорна лихва, дължима за периода 10.04.2014 г.

– 22.05.2019 г., 1428,65 евро – санкционираща лихва за периода 10.04.2018 г.

– 22.05.2019 г., 77,36 евро – законна лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост 23.05.2019 г. – 06.06.2019 г., както и разходи при изискуем кредит в размер на 60 евро.

В отговор на исковата молба ответникът И. Р. Ж., чрез особен представител адв. В., оспорва предявения иск. Прави възражение за давност.

Твърди ответникът да не е подписвал договор за кредит и да не е получавал суми по процесния договор. Не е налице надлежно уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост, тя не може да настъпи автоматично с факта на 1 неплащане на вноски. Оттам – недължима е мораторна лихва. Прави възражение за нищожност на клаузите за договорна лихва, тъй като в тази част липсва попълване и е неясно какъв е договореният размер, евентуално – клаузата е неравноправна, а кредитът не е договорен индивидуално.

В съдебно заседание ищецът, чрез юрк. С., поддържа предявения иск.

Ответникът, чрез особен представител адв. В., оспорва иска.

Съдът, като взе предвид становищата на стpaните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

На 18.03.2013 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и И. Р. Ж. е сключен договор за кредит за текущо потребление за сумата от 20 000 евро. Страните са постигнали договореност сумата да бъде издължена на 120 месечни вноски, считано от усвояването, на 10-то число от месеца, за който вноската е дължима. Договорен е преференциален променлив лихвен процент в размер на 7,45% годишно при изпълнение на условията по „Договор за ползване на пакети Частно банкиране на Банка ДСК ЕАД“ и приложенията към него, като при нарушаване на тези условия се губи привилегията и лихвеният процент се увеличава съобразно стандартните потребителски кредити. Определен е годишен процент на разходите от 9,48%, който може да бъде променян според клаузи в общите условия. Договорено е заплащане на такси съобразно Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, с която кредитополучателят е декларирал, че е запознат. Допълнително е сключен договор за залог върху вземане – на трудово възнаграждение с „Е.Б.Б.“ ЕООД.

В общите условия е отразено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим от базовия лихвен процент и се определя по методология на банката, огласявана в офисите на кредитора. За промените се уведомява кредитополучателя, който има право в 30-дневен срок да се откаже от договора като плати задълженията си. При заплащане на преференциален лихвен процент правото се губи от датата на неизпълнение на поетото задължение. Договорено е при забава да се дължи договорения лихвен процент, увеличен с надбавка в размер на 10% пункта, а след предявяване на претенцията в съда – според размера, посочен в чл. 86 ЗЗД. Отразено е, че при просрочие с повече от 90 дни или при всяко неплащане на лихва/главница целият остатък по кредита става предсрочно изискуем.

По делото е приета Съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В.Т.. Експертът посочва, че на 18.03.2013 г. кредитополучателят е усвоил еднократно отпуснатата по договора за кредит сума в размер на 20000 евро. Кредитополучателят е погасил главница в размер на 1433 евро и редовна лихва в размер 1709,56 евро при размер 7,95%. След 10.04.2014 г. няма постъпили суми по сметка на кредитополучателя, респ. няма плащане на задълженията по договора. За периода 10.04.2014 г. – 10.10.2014 г. кредитополучателят е начислил лихва при първоначално договорения преференциален лихвен процент от 7,95% върху главница в общ размер 1688,68 евро. Вещото лице посочва, че за периода 10.11.2014 г. – 10.05.2019 г.

2 са падежирали 55 броя вноски по 292,90 евро при лихвен процент 13,45%.

Неплатени са 62 броя месечни вноски при забава от 999 дни. Размерът на договорната лихва за периода 10.04.2014 г. – 23.05.2019 г. е общо 12397,00 евро. За периода 10.04.2018 г. – 22.05.2019 г. определеният от банката размер на санкционираща лихва е 1431,24 евро. Начислена е законна лихва в размер на 77,36 евро от датата на настъпване на предсрочната изискуемост на 23.05.2019 г. – 06.06.2019 г. Дължима е и такса при изискуем кредит в размер на 30 евро.

Според приетата Съдебно-почеркова експертиза договорът за кредит е подписан от И. Р. Ж..

По делото е приложено писмо-уведомление до И. Ж. чрез ЧСИ Р. М.

В. за дължимостта на суми, вкл. по договор за банков кредит от 18.03.2013 г., за което е отразено, че при връчване е констатирано, че по информация от домакина на вх. Б лицето не живее на адреса в гр. София, ж.к. „******* При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна.

Съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Според чл. 430, ал. 2 ТЗ заемателят заплаща лихва по кредита, уговорена с банката.

Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.

В тежест на ищеца е да докаже сключването на валиден договор за банков кредит с ответника; предоставянето на уговорения кредит; настъпване на уговорените условия за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита и довеждане до знанието на длъжника на изявлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост, както и размера на претенцията си. На свой ред ответникът дължи да докаже възраженията: че не е подписвал договор за кредит, че не е получил договорената сума и ненастъпване на предсрочната изискуемост.

Приетата и неоспорена

Съдебно-графологична експертиза установява, че договорът за кредит е подписан от ответната страна. При съобразяване на изводите на приетата Съдебно-счетоводна експертиза съдът приема, че с изпълнението на задължението за предоставяне на сумата по договора за кредит и усвояването на кредита от страна на ответника, за страните се пораждат и задължението за изпълнение на постигнатите договорености.

Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, според която в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, какъвто е настоящият, когато в самата искова молба е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, връчването на особения представител на ответниците, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК, представлява надлежно 3 уведомяване на длъжниците – така Решение № 86/27.10.2020 г. по т.д. №2118 по описа за 2019 г., І Т.О. на ВКС. В конкретния случай исковата молба е получена от ответника на 23.04.2021 г., чрез особен представител, като от тази дата съдът приема кредитът да е обявен за предсрочно изискуем. С връчването на препис от исковата молба волеизявлението на банкатакредитор за обявяване на предсрочна изискуемост на всички задължения по договора за банков кредит е породило своето действие, поради което цялата дължима главница е станала изискуема.

Съдът намира за основателно възражението на процесуалния представител на ответника за неравноправност на клаузата за определяне на размера на договорната лихва поради липса на яснота в съдържанието на обема на поетото задължение. Касае се за потребителски договор, сключен с физическо лице, като въпреки възражението на ответната страна не се установи клаузата да е индивидуално уговорена, предложената преференция на общо основание се свързва с изпълнение на задължение за превод на работна заплата. Както с исковата молба, така и при изискването в оригинал, ищецът представя договор за кредит според който е дължим преференциален лихвен процент от 7,45%, а при нарушаване на условията - стандартен процент, без същия да е посочен в размер както на годишна база, така и при изчислението на ден. В нарушение на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП клаузата не е формулирана по ясен начин и не предоставя необходимата информация при какви условия едностранно се променя цената до какъв размер. Ето приложим в отношенията между страните се явява първоначално уговорения процент от 7,45% годишно и 0,02% на ден. При изложените съображения съдът намира, че съобразно първоначално представения погасителен план за периода 10.04.2014 г. – 22.05.2019 г. дължимата договорна лихва, определена по реда на чл. 162 ГПК, е в размер на 2787,94евро.

При съобразяване на възраженията на ответната страна съдът намира, че т.нар. санкционираща лихва, съставляваща неустойка за забава, следва да е дължима за първите 3 месеца настъпване на забавата. От формулировката на клаузата е видно, че след 90-тия ден от забавата, съгласно т. 19.2. от общите условия кредиторът разполага с възможността да обяви кредитът за предсрочно изискуем и да пристъпи към събирането му по съдебен ред, но длъжникът дължи върху целия неизплатен остатък неустойка от 23,45% годишно, наред със задължението за заплащане на мораторна лихва. Подобна неустойка в размер на 1/3 от размера на дълга се явява прекомерна.

Съдът намира за основателно и възражението за недължимост на 60 евро - разходи. На първо място претенцията е над договорения размер от 30 евро според тарифата за таксите към договора за кредит. Наред с това при нарочно оспорване не се представят доказателства за заплащане на разходи в така претендирания размер.

В обобщение и при съобразяване на възражението за изтекла 4 погасителна давност съответно в 5-годишен период за претенцията за главница и 3 години за претендираната възнаградителна лихва искът се явява основателен за сумите: 18 323,24 евро главница (като за периода 10.04.2014 г. – 06.06.2014 г., съответно за сумата от 243,76 евро претенцията е погасена по давност), възнаградителна лихва в размер на 2787,94 евро, дължима за периода 06.06.2016 г. – 22.05.2019 г. , 77,36 евро – мораторна лихва , дължима за периода 23.05.2019 г. – 06.06.2019 г. В частта, с която се претендира санкционираща лихва в размер 1428,65 евро и 60 евро – разходи, претенциите следва да бъдат изцяло отхвърлени.

По разноските

Предвид установения изход от спора ответникът следва да заплати на ищеца разноски съобразно уважената част от иска в общ размер 3 793,45 лв., в това число държавна такса, депозити за вещи лица, възнаграждение за особен представител

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. Р. Ж. , ЕГН ********** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ******* дължими суми по Договор за кредит за текущо потребление от 18.03.2013 г. както следва:

- сумата от 18 323,24 евро главница, ведно със законната лихва, считано от 07.06.2019 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 18567,00 лв., съответно за падежирали главници в периода 10.04.2014 г. - 06.06.2019 г. като погасени по давност;