Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 389 от 15.11.2019, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 377/2019
Вид
Решение № 389
Подписан
15.11.2019
В сила
15.11.2019
Състав
ВАНЯ НИКОЛАЕВА ИВАНОВА, ИРИНА РУМЕНОВА СЛАВЧЕВА, ИВАЙЛО ПЕТРОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 15.11.2019 год.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в публично заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

ВАНЯ И. при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия И. гр. дело № 377/2019 г. по описа на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 57 от 15.04.2019 по гр. дело № 142/2018 г. Самоковският районен съд е признал за установено, че А.И.А. дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД сумата 638,28 лева – главница по договор за потребителски кредит № *********/25.02.2016 г., сумата 149,09 лева, представляваща договорна лихва за периода от 10.09.2016 г. до 22.04.2017 г., сумата 19,25 лева, представляваща такса за оценка на досие за периода от 10.12.2016 г. до 22.04.2017 г., сумата 328,44 лева, представляваща такса за услуга „Кредит у дома” за периода от 10.12.2016 г. до 22.04.2017 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 26.10.2017 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, както и сумата 39,55 лева, представляваща обезщетение за забава на плащането на сумите, дължимо за периода от 19.05.2015 г. до 25.10.2017 г. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство в общ размер 75 лева / 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение/, както и направените в исковото производство разноски в общ размер 875 лева /175 лева държавна такса, 300 лева юрисконсултско възнаграждение, 300 лева депозит за особен представител и 100 лева депозит за вещо лице/, или общо разноски в заповедното и исковото производство в размер на 950 лева.

Решението е обжалвано от ищцата в първоинстанционното производство чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител – адв. З. Т. В жалбата се излага становище за недопустимост на исковете, основано на довод, че ищецът не е страна по правоотношение по договор за кредит с ответницата, тъй като договорът за цесия не е породил действие спрямо нея. Изложен е и довод за неоснователност на исковете поради липса на материалноправна легитимация на ищеца, основан на възражението, че ответницата не е била надлежно уведомена за прехвърлянето на вземанията срещу нея. Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което се прекрати производството по делото като недопустимо, а евентуално за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

В писмения си отговор ответникът по въззивната жалба оспорва същата и настоява обжалваното решение да бъде потвърдено.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

„А.з.с.н.в.” ЕАД е предявило срещу А.И.А. искове за установяване съществуването на негови вземания за следните суми: сумата 628,82 лева, представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит № *********/25.02.2016 г., сключен между „П.Ф.Б.” ООД и ответницата; сумата 149,09 лева, представляваща договорна лихва за периода от 10.09.2016 г. до 22.04.2017 г.; сумата 328,44 лева, представляваща такса за услуга „Кредит у дома” за периода от 10.12.2016 г. до 22.04.2017 г.; сумата 19,25 лева, представляваща такса за оценка на досие за същия период; сумата 39,55 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на

25.02.2016 г. между „П.Ф.Б.” ООД и ответницата е сключен договор за потребителски паричен кредит за сумата 1200 лева, която сума е била предоставена на ответницата. Твърди се, че с договора ответницата се задължила ведно с главницата да заплати на кредитодателя възнаградителна лихва в размер на 236,71 лева, като общата сума на усвоената главница и договорна лихва е в размер на 1436,71 лева, която следвало да бъде погасена на 60 равни седмични вноски, всяка в размер на 23,95 лева, с падеж на последната вноска на 22.04.2017 г. Твърди се, че с договора ответницата се съгласила да заплаща и такса за оценка на кредитно досие в размер 60 лева, както и такса за ползване на допълнителна услуга, наречена в договора „Кредит у дома”, в размер 1023,57 лева. Страните се съгласили горепосочените такси да бъдат включени в седмичните погасителни вноски на главницата и договорната лихва. Така общата сума, която ответницата се задължила да върне на кредитодателя, възлизала на сумата 2520,60 лева, включваща: главница от 1200 лева, договорна лихва от 236,71 лева, такса за оценка на досие от 60 лева, и такса за услуга „Кредит у дома” от 1023,57 лева, които суми са платими на 60 бр. седмични вноски, всяка в размер 42,01 лева, с краен срок на погасяване 22.04.2017 г. Твърди се, че ответницата не е заплатила изцяло дължимите вноски, като е същата е заплатила сума в размер 1394,68 лева, с което са погасени, както следва: 695,13 лева от таксата за услугата „Кредит у дома”, 40,75 лева от таксата за оценка на досие, 87,61 лева от договорната лихва и 571,18 лева от главницата. Твърди се, че вземанията на кредитодателя „П.Ф.Б.” ООД по горепосочения договор за кредит са прехвърлени на ищеца с договор за цесия, сключен на 19.05.2017 г., като за прехвърлянето на вземанията ответницата е била надлежно уведомена. Твърди се, че за претендираните вземания срещу ответника в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ 1428/2027 г. на РС-Самоков.

Ответникът, чрез назначения му особения представител, изразява становище за недопустимост на исковете, евентуално за тяхната неоснователност, по идентични с наведените във въззивната жалба съображения, описани по-горе.

Софийски окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен договор за потребителски кредит № ********* от 25.02.2016 г., с който „П.Ф.Б.” ООД е предоставило на ответницата А.И.А. паричен заем в размер на 1200 лв. за срок от 60 седмици. Между страните е уговорено възнаграждение за ползвания кредит във фиксиран размер от 236,71 лева за целия срок на договора или 31,82 % на годишна база, както и такса за оценка на досие в размер на 60 лева. В чл.25 от договора страните са постигнали съгласие за предоставяне на допълнителна услуга, наречена „Кредит у дома”, за предоставяне на кредита в брой и събиране на седмичните погасителни вноски по местоживеене на кредитополучателя. Общият размер на таксата за домашно посещение е в размер на 1023,57 лева, платима на седмични вноски към погасителните по кредита. Със знак „х“ в поле на стр.1 от договора, ответникът е маркирал и подписал изборът на тази услуга.

Представен е договор за цесия от 19.05.2017 г. , с който „П.Ф.Б.” ООД е прехвърлило н. „А.з.с.н.в.” ЕАД вземанията си, изискуеми към 01.05.2017 г. и посочени в Приложение № 1, неразделна част от договора, сред които под № 3975 фигурира вземането към ответницата по горепосочения договор за потребителски кредит № *********. В изпълнение на чл. 7, ал. 1 от договора цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за цесията.

Ищецът е изпратил до ответницата уведомително писмо от 06.06.2017 г. за прехвърлянето на вземанията на „П.Ф.Б.” ООД по договора за потребителски кредит № *********. В представеното известие за доставяне е посочено, че писмото е връчено лично на получателя А.А. на

14.06.2017 г., но няма положен подпис за получател.

Видно е от приложеното ч.гр.д. № 1428/2017 г. на Самоковски РС, че същото е образувано по заявление на ищеца по чл. 410 от ГПК с предмет исковите суми, подадено на 26.10.2017 г., като на 06.11.2017 г. е издадена заповед за изпълнение за тези суми, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, и заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Според приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, по процесния договор за потребителски кредит непогасените от ответницата задължения са в общ размер 1163,75 лева, от които: 628,82 лева главница, 149,09 лева договорна лихва, 347,69 лева неустойка и 38,15 лева лихва за забава за времето от 01.06.2017 г. до 01.10.2017 г. Ясно е, че сумата 347,69 лева е неточно определена от вещото лице като неустойка по договора за кредит и, че същата съставлява общият размер на непогасените суми за такса „Кредит у дома” и такса за оценка на досие, каквито такси страните по договора са уговорили, доколкото в договора няма уговорена клауза за заплащане на неустойка.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,вр. чл. 240, ал 1 и чл. 86, ал 1 от ЗЗД.

Така предявените установителни искове са допустими с оглед предходно развилото се заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца срещу ответника за исковите суми, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а ищецът е предявил исковете за установяване съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Неоснователно е направеното в жалбата възражение за недопустимост на исковете, основано на твърдението, че ищецът не е кредитор и съответно е ненадлежна страна в процеса. Активната процесуална легитимация произтича от твърдението на ищеца, че е носител на процесните вземания по силата на конкретен юридически факт /договор за цесия/, а осъществяването на този факт и действителното придобиване на тези вземания е въпрос на установяване в процеса, което е относимо към основателността на иска, а не на неговата допустимост.

Разгледани по същество, са частично основателни.

Установява се от представения и неоспорен досежно неговото авторство договор за потребителски кредит № *********, сключен на 25.06.2016 г. между „П.Ф.Б.” ООД и ответницата, че между тях е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което дружеството е предоставило на ответницата в заем сумата 1200 лева, със срок на погасяването 60 седмици при равни седмични вноски, първата от които е дължима на 03.03.2016 г. Страните са уговорили възнаграждение за ползвания кредитен ресурс във фиксиран размер 236,71 лева за целия срок на договора или 31,82 % на годишна база, както и възнаграждение в размер 60 лева, представляващо такса за оценка на досие, като общият размер на ГПР е 48 %. С договора ответницата е заявила съгласие да получи допълнителна услуга, наречена „Кредит у дома”, изразяваща се в домашна доставка на заетата сума в брой по местоживеенето й, както и седмично домашно събиране на вноските по кредита. Общият уговорен размер на таксата за услугата “Кредит у дома” е 1023,57 лева, платима на седмични вноски към погасителните вноски по кредита.

Ищецът претендира вземане за неизплатената част от задълженията на ответницата, включващи размера на отпуснатия кредит с уговорената възнаградителна лихва, таксата за оценка на досие и стойността на допълнителната услуга „Кредит у дома”. Ищецът твърди, че ответницата е извършвала плащания по кредита в общ размер 1394,68 лева, с която сума според него били погасени, както следва:

693,13 лева за такса „Кредит у дома”; 40,75 лева за такса за оценка на досие;

87,62 лева за договорна лихва и 571,18 лева за главница.

Сключеният между страните договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит. С оглед на това, съдът дължи служебна проверка относно действителността на договора, съобразно изискванията на ЗПК, както и съответствието на договорните клаузи с правилата на добрите нрави – чл. 26 ал. ал. 1 предл. 3 от ЗЗД, независимо от липсата на наведено от ответника възражение в този смисъл. Касае се за норми от обществен порядък, за съблюдаването на които съдът следи служебно. При установено несъответствие на договорните клаузи с повелителните законови норми, уреждащи потребителските договори, съдът е задължен да приеме, че уговорките, сключени в нарушение на закона, не са породили правно действие.

Така, извършвайки преценка за действителността на договорните клаузи съобразно изискванията на ЗПК, съдът намира, че клаузата в процесния договор за кредит за заплащане на възнаграждение в размер 1023,57 лева за предоставяне на допълнителна услуга, наречена „Кредит у дома”, е нищожна. Допустимо е съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК страните по договор за потребителски кредит да договорят такси за допълнителни услуги, свързани с договора, но същите следва да са в съответствие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 2-4 ЗПК, забраняващи на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисионна за едно и също действие, и предвиждащи видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора. Предвидената в чл. 25 от договора за кредит такса за услугата „Кредит у дома“ е част от договора за кредит, макар съгласно приложения Стандартен европейски формуляр, подписан от ответницата, да се определя като допълнителна услуга, за да се заобиколи ограничението на чл. 19 ал.4 от ЗПК, която разпоредба забранява годишния процент на разходите /ГПР/ да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. Видно от отразеното в б. „Г“ от договора за кредит ГПР е 48 %, като същият включва само такса оценка на досие и общия размер на фиксираната лихва - б. Б. и В от договора . В същото време допълнителната услуга „Кредит у дома“ се изразява в домашна доставка на заетата сума в брой по местоживеенето на длъжника и седмично домашно събиране на вноските по кредита.