Определение № 4662 от 02.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4662 гр. София, 02.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110153851 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 83, ал. 2, чл. 129, 130 и 220 ГПК.

Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 396136/03.12.2025г., уточнена с последващи молби, подадена от Н. Ц. Н. срещу Община Свищов. Иска се да бъде признато за установено спрямо Община Свищов, че Н. Ц. Н. не ú дължи главница за данък върху недвижими имоти за периода 2011-2014г. в размер на 107,95 евро, и лихви към тях в размер на 46,06 евро, главница за такса за битови отпадъци за периода 2011-2014г. в размер на 895,94 евро, както и 198,64 евро за лихви за забава към него, сумата от 184,07 евро за данък върху недвижими имоти за 2015-2016г. Отделно от това се оспорват като недължими всички начислени лихви и разноски по изпълнителното дело в общ размер от 509,34 евро, както и отделно разноските по изпълнителното дело. Сочи се, че описаните вземания са предявени за събиране по изп.д. № 20237250400240 на ЧСИ № 725 – В. Г., като същите са погасени по давност и не се дължат.

На първо място искането за признаване недължимостта на акцесорните вземания за разноски по изпълнителното дело, е недопустимо. Това е така, тъй като, съгласно чл. 439, ал.

1 ГПК, длъжникът може да оспори вземането, за събиране на което е образувано изпълнителното дело. Таксите и разноските по изпълнителното производство не са част от това вземане. Ако същите са неправилно/незаконосъобразно начислени/събрани, пътят за защита на длъжника е друг – чрез оспорване на същите посредством обжалване на действията на съдебния изпълнител по реда на гл. 39, раздел 1 от ГПК. Допълнителен аргумент в тази насока е и нормата на чл. 439, ал. 2 ГПК, според която искът по чл. 439, ал. 1 ГПК може да се основава единствено на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене, т.е. касае се само за съдебно установени вземания, предмет на изпълнителното производство. Таксите и разноските по изпълнителното дело не са такива. Те се определят едностранно от съдебния изпълнител, като тази негова преценка подлежи на оспорване пред съответния окръжен съд – чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

На второ място, въпреки дадените указания, ищецът не е разграничил в рамките на общо посочените 996,19 лева / 509,34 евро каква сума съставляват лихвите, а каква – таксите и разноските по изпълнителното дело. Поради това производството в тази му част подлежи на прекратяване и съобразно чл. 129, ал. 3 ГПК.

Що се касае до искането на ищеца като трето лице – помагач да бъде конституиран ЧСИ № 725-В. Г., същото следва да се остави без уважение, доколкото не са налице процесуалните предпоставки за това по чл. 218 ГПК, доколкото съдебният изпълнител реализира възложени му със закон от държавната власт публични функции по принудително 1 изпълнение, за него липсва личен правен интерес от това дали решението по настоящото дело ще бъде решено в полза на ищеца или ответника, като и в двата случая той съответно ще следва да го съобрази по воденото пред него изпълнително дело.

Въпреки дадените указания, ищецът не представил декларация, в която под страх от наказателна отговорност, да декларира свето лично, имуществено и семейно положение, поради което искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса следва да се остави без уважение.

На основание чл. 83, ал. 2, чл. 129, ал. 3, чл. 130 и чл. 220 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА Искова молба, вх. № 396136/03.12.2025г. на СРС, уточнена с последващи молби, в частта ú, с която се иска да се установи, че ищецът не дължи всички начислени лихви и разноски по изп.д. № 20237250400240 на ЧСИ № 725-В. Г. в размер на общо 996,16 лева / 509,34 евро, а отделно от това и че не дължи разноските по посоченото изпълнително дело.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 53851/2025г. на Софийския районен съд, І ГО, 173 състав, в описаната му по-горе част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за конституиране на ЧСИ № 725В. Г. като трето лице – помагач по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за освобождаване от заплащането на държавни такси по делото.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.

Разпореждането, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на ищеца.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2