Определение № 1350 от 16.10.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1350 гр. София, 16.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20251800500921 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 577, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. А. Б. срещу Определение № 2 от 01.09.2025 г., с което е постановен отказ на съдия по вписванията при РСКостинброд да впише декларация на Ц.Н. за отказ от право на ползване върху недвижим имот с нотариално удостоверяване на подписа под рег. № 8199 от 01.09.2025г., акт № 185, т. 3 по описа на Д. Николов- нотариус с рег. № 763 на НК.

В жалбата се поддържа, че представената за вписване декларация е от категорията подлежащи на вписване актове, като в случая били изпълнени предвидените в закона изисквания за нейното вписване. Жалбоподателката оспорва извода на съдията по вписванията, че не е спазена разпоредбата на чл.

6 от ПВ поради непосочване на конкретното местонахождение на имота.

Счита, че в настоящия случай не следва се прилага стриктно нормата на чл. 6 от Правилника за вписванията. Изтъква, че съдържанието на декларацията препраща към описанието на имотите съгласно представените нотариални актове, независимо от пропуска да се отбележи тяхното местонахождение.

Подчертава, че в представената за вписване декларация изрично е посочено, че деклараторът се отказва от правото му на ползване, обективирано в съдържанието на Нотариален акт № 68, том III, рег.№ 3708, дело № 416 от 28.12.2017г. по описа на М. Цветков, Нотариус с рег.№ 626 на НК, вписан в СВ- Костинброд с вх.рег.№ 2373 от същата дата, акт № 105, T.VIII, дело № 1527. Прави извод, че нотариусът не е длъжен да описва подробно имота в съдържанието на декларацията, което той е направил в случая. Развива съображения, че, при отказ от право на ползване под формата на декларация, заинтересовани страни са нотариус, собственик на имот, пълномощник или самият декларатор, но те нямат задължението да изпълняват особените изисквания на закона при вписване на тази декларация, вкл. чрез представяне на актуална данъчна оценка и скица. Прави извод, че за вписването на съответната декларация е необходимо единствено да се представи акта, с който на декларатора е учредено или запазено съответното право на ползване, 1 от което същия доброволно се отказва, както и доказателства за платена държавна такса, като в случая и двете изисквания са спазени. Също така, жалбоподателката счита, че изводите на съдията по вписванията противоречат на задължителните указания по ТР № 7/25.04.2013 г. на ОСГГК на ВКС, а съдията по вписвания е можел да направи извод, за кои имоти следва да се направи вписване и отразяване в имотния регистър, включително и за тяхното местонахождение. Моли съда да отмени Определение № 2/01.09.2025г. за отказ на съдията по вписванията към РС- Костинброд за отказ от вписване по молба с вх. № 1656/01.09.2025г., и да разпореди вписване на декларация за отказ от вещно право на ползване върху недвижим имот с нотариално удостоверяване на подписа под рег.№ 8199 от 01.09.2025г., акт № 185, т. 3 по описа на Д. Николов - нотариус с рег.№ 763 на НК.

Съдът намира, че частната жалба е процесуално недопустима, поради следните съображения:

Производство по вписване е охранително, което му придава едностранен и безспорен характер. То се развива между молителя (в случая – нотариус) и съдията по вписванията. Освен молителя, в това производство няма друга страна, на която постановеният в него акт да бъде съобщен и която би била легитимирана да го обжалва. Наистина, трети лица, които не са участвали в това производство, биха могли да бъдат засегнати от вписването или от отказа да се извърши такова. За тях процесуалният закон предвижда други специфични способи за защита (напр. чл. 537, ал. 2 от ГПК), но не и възможност да обжалват актовете, постановени в производство, в което не са участвали. В този смисъл е трайната съдебна практика (напр. Определение № 518 от 1.11.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6132/2013 г., I г. о., ГК, Определение № 20 от 20.01.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 46/2022 г., I т. о., ТК, Определение № 1769 от 24.06.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1055/2024 г., II т. о., ТК и др.).

Доколкото е имало съмнения по въпроса, дали органът, който ръководи производството, в което се издава подлежащия на вписване акт, е процесуално легитимиран да обжалва отказа на съдията по вписванията за неговото вписване, те са били преодолени с т. 8 и т. 9 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК, но така даденото тълкуване има характер на изключение, поради което не може да се тълкува разширително и да се разпростира върху други лица. Още повече, че в мотивите към това тълкувателно решение активната легитимация на нотариуса и на съдебния изпълнител е обоснована именно с качеството им на молители в производството по вписване, т.е. на лица, които представят акт за вписване и претендират, че имат право да получат дължимото от съдията по вписванията съдействие. Посочено е също така, че, по смисъла на чл. 531, ал.

1 от ГПК, в охранителните производства молител се явява заинтересованото лице, което има интерес да сезира ръководещия производството по вписване орган и да поиска от него дължимото съдействие. Изрично е подчертано, че „това общо правило не може да не важи и в производството по вписване независимо от спецификите на последното“.

Оттук се налага изводът, че процесуалният закон не дава право на лица извън кръга по чл. 531, ал. 1 от ГПК да обжалват актовете, постановени в охранителни производства, независимо дали са облагодетелствани или ощетени от тези актове. В случая, безспорно, вписването на декларацията на Ц.Н. за отказ от право на ползване върху притежаван от частната жалбоподателка Б. недвижим имот би било изгодно за последната, доколкото 2 по този начин се дава публичност на отпадането на вещна тежест върху имота.

Това нейно качество на трето ползващо се от вписването лице (бенефициер), обаче, не е предвидено от процесуалния закон и от задължителната съдебна практика като такова, което я легитимира да обжалва отказа за вписване на изгодния за нея акт.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на В. А. Б. срещу Определение № 2 от 01.09.2025 г. на съдия по вписванията при РСКостинброд, с което се отказва вписване на декларацията на Ц.В.Н. за отказ от право на ползване върху недвижим имот с нотариално удостоверяване на подписа под рег. № 8199 от 01.09.2025г., акт № 185, т. 3 по описа на Д.

Николов - нотариус с рег. № 763 на НК.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3