Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19816 от 22.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 37644/2025
Вид
Решение № 19816
Подписан
22.10.2026
Състав
ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 19816 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110137644 по описа за 2025 година

Предявени са за разглеждане обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба, уточнена с последващи молби с вх.№ 234/05.01.2026 г. и с вх.

№ 73645/09.03.2026 г. ищецът „Топлофикация-София” ЕАД твърди, че ответниците, в качеството им на наследници на Х. К. П., са собственици на топлоснабден имот, находящ се в ***********, съответно са клиенти на топлинна енергия. Поддържа, че в процесния недвижим имот е ползвана топлинна енергия и е извършвано дялово разпределение, които не са заплатени. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София, като през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поддържа, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответниците, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с ищцовото дружество. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото 1 дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответниците са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят на дружеството сумите, както следва: 1/М. С. Ж. - сумата от 844,16 лева, представляваща 5/8 части от главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2022. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане; сумата от 140,46 лева, представляваща 5/8 части от обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, начислено за периода от 15.09.2023 г. до 09.06.2025 г.; сумата от 31,16 лева, представляваща 5/8 части от главница за дялово разпределение за периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и сумата от 6,88 лева, представляваща 5/8 части от обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.02.2023г. до 09.06.2025г.; 2/Л. М. С. – Ж. - сумата от 168,83 лева, представляваща 1/8 част от главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане; сумата от 28,10 лева, представляваща 1/8 част от обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, начислено за периода от 15.09.2023 г. до 09.06.2025 г.; сумата от 6,23 лева, представляваща 1/8 част от главница за дялово разпределение за периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и сумата от 1,38 лева, представляваща 1/8 част от обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.02.2023г. до 09.06.2025г.; 3/А. М. С. - Ж. - сумата от 168,83 лева, представляваща 1/8 част от главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане; сумата от 28,10 лева, представляваща 1/8 част от обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, начислено за периода от 15.09.2023 г. до 09.06.2025 г.; сумата от 6,23 лева, представляваща 1/8 част от главница за дялово разпределение за периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и сумата от 1,38 лева, представляваща 1/8 част от обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.02.2023г. до 09.06.2025г.; 4/ Х. М.

С. - Ж. – сумата от 168,83 лева, представляваща 1/8 част от главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със 2 законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане; сумата от 28,10 лева, представляваща 1/8 част от обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, начислено за периода от 15.09.2023 г. до 09.06.2025 г.; сумата от 6,23 лева, представляваща 1/8 част от главница за дялово разпределение за периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и сумата от 1,38 лева, представляваща 1/8 част от обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.02.2023г. до 09.06.2025г. Претендират се направените разноските в производството.

В срока по чл.131 ГПК по делото е подаден писмен отговор от ответника Л. М.

С. – Ж., в който се сочи, че същата не живее в България и не е знаела за натрупаните задължения. Твърди, че веднага след узнаването е заплатила всички дължими суми.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил и писмен отговор от назначения особен представител на ответника М. С. Ж., в който се изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Изразява се становище, че от представено по делото удостоверение за наследници на Х. К. П. е видно кои са наследниците по закон на лицето, но не е представено удостоверение за граждански брак, от което да се установи дали към датата на придобивната сделка, наследодателката се е намирала в граждански брак с ответника М. С. Ж., съответно на какво основание от последния се търси отговорност до размера на 5/8 от процесните суми. Изразява се и становище, че по делото липсват доказателства, че сумите са начислени за реално потребени услуги.

Поддържа се още, че ищецът не е изпълнил задължението си да публикува общите условия в един централен и един местен всекидневник, съгласно изискванията на чл.150 ал.2 от Закона за енергетика, поради което липсва облигационна връзка между потребителя и топлофикационното дружество. По изложените в отговора доводи се иска отхвърляне на предявените против този ответник искове.

В срока по чл.131 ГПК останалите ответници не са подали отговори.

Третото лице - помагач на страната на ищеца - “Далсия” ООД не изразява становище. Представя писмени доказателства във връзка с извършваното дялово разпределение в процесния недвижим имот и изготвяните изравнителни сметки.

С определение, обективирано в протокол от проведено на 20.10.2026 г. открито съдебно заседание, съдът е прекратил производството в частта против ответника М. С.

Ж., починал преди датата на подаване на исковата молба, поради липса на пасивна процесуална легитимация

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 148, том LXIII, дело № 12271/97 г. е, че собственик на процесния недвижим имот е 3 била Х. К. П..

По делото е приложено удостоверение за наследници, издадено на 14.11.2025 г. от Столична община, район Лозенец, от което се установява, че Х. К. П. е починала на 07.03.2021 г., като е оставила четирима наследници по закон – съпруг и три дъщери – ответници в настоящото производство.

По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото дружество за издадени фактури през процесния исковия период, издадените общи фактури през исковия период, които не са оспорени от ответниците, както и издадените от третото лице – помагач индивидуални справки за използваната в имота ТЕ през исковия период.

По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.

Видно от приложения по делото фискален бон е, че на 25.03.2026 г. в полза на ищцовото дружество е заплатена сумата от общо 1377,03 евро. По делото е приложен и фискален бон за платена в полза на ищеца и сума в размер на 225,34 евро.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е съществувало облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия да процесния недвижим имот за съответния период, потребената от ответника топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия период.

При доказване наличието на дълг в тежест на ответниците е да докажат плащане.

Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3“.

От събраните по делото доказателства – нотариален акт и удостоверение за наследници се установява, че ответниците, в качеството на наследници по закон на Х.

К. П. /нейни деца/, се легитимират като собственици на процесния топлоснабден имот през исковия период.

В конкретния случай ответниците не спорят, че стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия за процесния имот и на обезщетението за забава през исковия период възлизат на процесните суми. Същите се установяват и от приложените по делото индивидуални справки за ТЕ през исковия период, както и от 4 неоспореното извлечение от счетоводната система на дружеството.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите.

Следва да се отбележи още, че в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.

Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и доказателства, че потребителите – настоящи ответници, да са се е възползвал от тази възможност, поради което приложими са утвърдените ОУ на дружеството.

Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през процесния периода между ищцовото дружество и ответниците е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия. По силата на това правоотношение ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди и дължат заплащане на същата, съобразно притежаваната от тях част от съсобствеността.