Определение № 1157 от 22.10.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 706/2024
- Вид
- Определение № 1157
- Подписан
- 22.10.2024
- В сила
- 22.10.2024
- Състав
- Цвета Живкова Попова, Ангел Димитров Гагашев, Даниел Нанев Марков
Цитирани разпоредби
- чл. 194, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 195, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 63, ал.1, т.3 · Наказателен кодекс
- чл. 212, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 25, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 269 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1157 гр. Бургас, 22.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Цвета Ж. Попова
Членове:
Даниел Н. Марков
Ангел Д. Гагашев като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно частно наказателно дело № 20242100600706 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 243 ал. 8, вр. ал. 7 от НПК.
Образувано е по въззивна частна жалба на търговско дружество „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – гр. Бургас, подадена от неговия изпълнителен директор чрез главния юрисконсулт на дружеството, против Определение № 1099/10.05.2024 г. на Районен съд – Бургас по ЧНД № 1520/2024 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено Постановление на Районна прокуратура – Бургас от 28.03.2024 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 3388 ЗМ-414/2011 г. по описа на 05 РУ – Бургас при ОД на МВР – Бургас, пор. № 1170/2011 г. по описа на РП – Бургас, водено за престъпление по чл. 195, ал.1 от НК.
В жалбата се твърди, че обжалваният първоинстанционен съдебен акт е незаконосъобразен, необоснован и неправилен, както и че е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат се конкретни доводи в подкрепа на възраженията срещу фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. От въззивния съд се иска да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови ново, с което да се отмени прекратителното постановление и да се върне делото на прокуратурата за продължаване на процесуалните действия по досъдебното производство.
След като се запозна с наведените в жалбата доводи и след служебна 1 проверка на събраните, и приложени към ДП № № 3388 ЗМ-414/2011 г. по описа на 05 РУ – Бургас при ОД на МВР – Бургас, пор. № 1170/2011 г. по описа на РП – Бургас, в пределите на правомощията си по чл. 243 ал. 8 от НПК, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:
Досъдебно производство № 3388 ЗМ-414/2011 г. по описа на 05 РУ – Бургас при ОД на МВР – Бургас, пор. № 1170/2011 г. по описа на РП – Бургас е образувано на 13.03.2011 г. на основание чл. 212, ал.2 от НПК с първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие, с оглед разследване на престъпление по чл. 194, ал.1 от НК – затова, че виновни лица на 12.03.2021 г. в гр. Бургас, к-с „Зорница“, до подлеза на бул. „Никола Петков“ и бл. 20, от шахти, отнели чужди движими вещи – два броя чугунени капаци, от владението и без съгласието на ВиК, с намерение противозаконно да ги присвоят.
След проведени конкретни действия по разследването към наказателна отговорност като обвиняеми са били привлечени лицата И. Ю. А., роден **** г. - за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.2, т.4, т.5, т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 28, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 63, ал.1, т.3 НК; С. М. Л., роден *** г. – за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.2, т.4, т.5, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 НК и И. А. М., роден *** г. за извършено престъпление по чл.
195, ал.1, т.2, т.4, т.5, т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 28, ал.1, вр. чл. 20 ал.2 НК.
По внесен от Районна прокуратура – Бургас обвинителен акт пред Районен съд – Бургас е било образувано НОХД 4695/2013 г. по описа на PC – Бургас.
Производството протекло в условията на чл. 269 от НПК спрямо подсъдимите С. Л. и И. М., като в хода му на подсъдимия И. А. М. е била наложена мярка за процесуална принуда „Забрана да напуска пределите на Република България“.
Подсъдимите били признати за виновни с Присъда № 110 от 25.04.2014 г. по НОХД 4695/2013 г. по описа на РС-Бургас. С Решение № 230 от 17.11.2014 г. по ВНОХД 611/2014 г. по описа на Окръжен съд Бургас, Присъдата на PC-Бургас била отменена с основен мотив, че в хода на съдебното производство не било проведено щателно издирване на подсъдимите С. Л. и И. М., поради не били налице и предпоставките за провеждане на задочно производство спрямо тях. Производството е било върнато на фаза досъдебното производство поради допуснати съществени процесуални нарушения.
2
На 09.04.2015 г. към наказателна отговорност бил привлечен И. Ю. А., роден *** г., затова че на 12.03.2011 г. в гр. Бургас, от ревизионни шахти, собственост на “Водоснабдяване и Канализация” ЕАД гр. Бургас, при условията на повторност, в немолаважен случай, в качеството си на извършител, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си и в съучастие със С.
Л. и И. М., също действали като извършители, след предварителен сговор с тях, като случаят не е маловажен, чрез използване на техническо средство „метален лост” и моторно превозно средство – лек автомобил марка “Пежо”, модел “806”, с peг. № ***, отнел чужди движими вещи - 2 (два) броя чугунени капаци, ведно с обръчите им (пръстените), с диаметър 65 см., всеки един от тях на стойност 282 (двеста осемдесет и два) лева, или всичко на обща стойност 564 (петстотин шестдесет и четири) лева, от владението на Д. Т. Ш., Ръководител звено “Канализация” при “ВиК” ЕАД, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор – деяние, представляващо престъпление по чл.195, ал.1, т.2, т.4, т.5, т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 28, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 63, ал.1, т. 3 НК.
На 27.08.2015 г. към наказателна отговорност бил привлечен С. М. Л., роден на *** г., затова че на 12.03.2011 г. в гр. Бургас, от ревизионни шахти, собственост на “Водоснабдяване и Канализация” ЕАД гр. Бургас, в качеството на извършител и в съучастие с И. А. М. и И. Ю. А., също действали като извършители, след предварителен сговор с тях, като случаят не е маловажен и последно упоменатият е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на деянието, и да ръководи постъпките си, чрез използване на техническо средство - „метален лост” и моторно превозно средство – лек автомобил марка “Пежо”, модел “806”, с peг. № ****, отнел чужди движими вещи - 2 (два) броя чугунени капаци, ведно с обръчите им (пръстените), с диаметър 65 см., всеки един от тях на стойност 282 (две осемдесет и два) лева, или всичко на обща стойност 564 (петстотин шестдесет и четири) лева, от владението на Д. Т. Ш., Ръководител звено “Канализация” при “ВиК” ЕАД, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор – деяние, представляващо престъпление по чл.195, ал. 1, т.2, т.4, т.5, вр. чл. 194, ал.1, чл. 20, ал.2 от НК.
На 25.03.2015 г. бил съгласуван проект да привличане в качеството на 3 обвиняем на И. А. М., роден *** г., затова че на 12.03.2011 г. в гр. Бургас, от ревизионни шахти, собственост на “Водоснабдяване и Канализация” ЕАД гр.
Бургас, при условията на повторност, в немолаважни случаи, в качеството на извършител, в съучастие със С. М. Л. и И. Ю. А., също действали като извършители, след предварителен сговор с тях, като случаят не е маловажен и последно упоменатият е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, чрез използване на техническо средство - „метален лост” и моторно превозно средство – лек автомобил, марка “Пежо”, модел “806”, с peг. № ****, отнел чужди движими вещи - 2 (два) броя чугунени капаци, ведно с обръчите им (пръстените), с диаметър 65 см., всеки един от тях на стойност 282 (двеста осемдесет и два) лева, или всичко на обща стойност 564 (петстотин шестдесет и четири) лева, от владението на Д. Т. Ш., Ръководител звено “Канализация” при “ВиК” ЕАД, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор – деяние, представляващо престъпление по чл.195, ал. 1, т.2, т.4, т.5, т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 28, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК. Постановлението не е било предявено на обвиняемия, тъй като той не е бил открит на известните в страната адреси. Бил е обявен за общодържавно издирване. С Постановление на Районна прокуратура - Бургас от 19.10.2015 г. разследването е било спряно на основание чл. 244, ал.1, т.1, вр. чл. 25, т.2 от НПК.
С Постановление на РП- Бургас от 27.09.2023г. разследването е било възобновено.
С Постановление на Районна прокуратура – Бургас от 28.03.2024 г. досъдебното производство е било прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В мотивите си прокурорът е посочил, че обвинението срещу тримата обвиняеми е останало недоказано по несъмнен и безпротиворечив начин, доколкото липсвали доказателства, които пряко да свързват тези обвиняеми с отнемането на конкретно намерените и приобщени като веществени доказателства по делото вещи, предмет на разследваното престъпление. В подкрепа на своите правни изводи прокурорът изложил следните аргументи:
В протокола за оглед на местопроизшествие е било записано, че същият е извършен в гр. Бургас, пред подлеза на булевард „Янко Андонов“ на около 4
50 м. от бл. 20 и около 15 метра от входа на подлеза. Според прокурора, позовавайки се на собствено търсене в интернет, в гр. Бургас нямало бул.
„Янко Андонов“, а в обясненията си обвиняемите сочели като място откъдето са откраднали капаци на шахти подлез в кв. „Зорница“. От тези факти прокурорът прави извод, че не може да бъде установено с категоричност мястото на престъплението, още повече, че изготвения при огледа фотоалбум не включвал панорамни снимки, от които да се направи констатация където точно е провеждан огледа на местопроизшествието.
На следващо място, при огледа на местопроизшествие, фиксиран в съставения за целта протокол от 13.03.2011 г., като размер на капаците бил посочен около 0,80 см. всеки. Намерените капаци обаче били с размер 0,65 см.
В Протокола за доброволно предаване от 13.03.2011 г., обвиняемият Л. заявил, че предаденият от него капак с диаметър 65 см. бил откраднат от к-с „Зорница“ до подлеза на булевард „Никола Петков“. Същевременно по делото не бил приложен протокол за оглед на веществени доказателства, макар да е имало изготвен в тази връзка и приложен фотоалбум. Вещите били върнати с разписка на упълномощен представител на ВиК Бургас, поради което, според прокурора, не било възможно да се установи вече точният размер на липсващите и на намерените капаци за шахти. Оттук прокурорът прави и извода, че липсвали категорични доказателства относно идентичността на намерените и приобщени като веществени доказателства капаци с тези, които се считали за липсващи на неустановено място в гр. Бургас при проведен по досъдебното производство оглед на местопроизшествие.
Наред с това прокурорът е посочил, че изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-оценъчна експертиза е събудила у него „съмнение“, тъй като експертът не бил отчел съответно овехтяване на вещите, а е възприел изцяло цената на вещите, като нови, дадена му от управителя на дружеството.
В обобщение прокурорът приел, че при невъзможност да бъдат доказани елементи от обективна страна на разследваното престъпление, не би могло да се направят категорични изводи за авторството на разследваното престъпление, поради което наказателното престъпление, водено срещу тримата обвиняеми следва да се прекрати поради недоказаност.
Постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното 5 производство по ДП № 3388 ЗМ-414/2011 г. по описа на 05 РУ – Бургас при ОД на МВР – Бургас, пор. № 1170/2011 г. по описа на РП – Бургас, е било обжалвано от ощетеното юридическо лице „ВиК“ ЕАД – Бургас пред Районен съд – Бургас, като по този повод било образувано ЧНД № 1520/2024 г. по описа на същия съд. С обжалваното определение първостепенният съд потвърдил прекратителното постановление, също приемайки за основателни доводите на прокуратурата, както и че са налице основанията, посочени в чл.
243, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Настоящият въззивен съдебен състав намира обжалваното съдебно определение за незаконосъобразно, необосновано и неправилно, поради което следва да го отмени.
Преди всичко следва да се посочи, че първостепенният съд е подходил формално към задълженията си, произтичащи от характера на производството, образувано пред него, като не е подложил на внимателен и критичен анализ фактическите и правни изводи на наблюдаващия разследването прокурор – не само касателно тяхната законосъобразност, но и от гледна точка на тяхната обоснованост. Нещо повече, съдът не е дал отговори и на конкретните доводи и възражения на дружествотожалбоподател. Вместо това районният съд се е задоволил само да преповтори почти буквално фактическите и правни изводи на наблюдаващия прокурор, като по този начин е постановил не само незаконосъобразен и необоснован, но по същество и неправилен съдебен акт. Формалният подход на контролираната инстанция при изпълнение на задълженията й, посочени в процесуалния закон, са попречили на същата да установи необосноваността на прекратителното прокурорско постановление и да обяви неговата незаконосъобразност, а тя е налице, доколкото липсват основания за прилагането на разпоредбата на чл. 243, ал.1, т.2 от НПК.