Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 208 от 10.11.2021, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно гражданско дело 465/2021
Вид
Решение № 208
Подписан
10.11.2021
В сила
10.11.2021
Състав
Надежда Найденова Янакиева, Мартин Цветанов Сандулов, Симеон Илиянов Светославов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Сливен, 10.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Симеон Ил. Светославов като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20212200500465 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 435 ал.2 т. 7 от ГПК.

Подадена е частна жалба от ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *******, чрез представител по пълномощие, длъжник по ИД 20212220400192, против постановление на ДСИ, с което се отказва да се измени постановлението за разноски по изпълнителното дело в частта за приетото адвокатско възнаграждение. Твърди се, че е прекомерно предвид правната и фактическа сложност на конкретното изпълнително производство. По делото липсват данни процесуалния представител на взискателя да е извършвал каквито и да е действия по него, освен подаване на молбата за образуване на делото. Във връзка с това не следва да му се дължи и претендираното възнаграждение за водене на делото, а само за неговото образуване, съгласно Наредба 1 на ВАдС. По делото липсват доказателства за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение. С оглед правната и фактическа сложност на изпълнението моли да се намали адвокатския хонорар, претендиран от взискателя по делото, до 200,00 лв, размер, съобразен с Наредба №1 на ВАдС за размера на адвокатските възнаграждения, чл. 10 във връзка с чл.7 ал.2 и с тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г на ОС на ВКС. Алтернативно моли, да се намали претендираното адвокатско възнаграждение до 1 минималния размер, дължим съгласно Наредба №1 на ВАдС за образуване и водене на изпълнително дело.

Не е постъпил писмен отговор от взискателя на тази жалба.

В писмени мотиви ДСИ излага фактологията по образуването и движението на делото. Сочи, че адвокатски хонорар в размер на 900 лева е малко над минимално определения размер в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в изпълнителното производство 200 лева за образуване на изпълнителното дело, както и 490 лева изчислени на базата на общата дължима сума 14 982 лева, или 690 лева минималния хонорар съгласно чл.10 т.1, т.2 вр.чл.7 ал.2 т. 4 от ГПК. При завеждането на изпълнителното дело адвокатът, пълномощник на взискателя, е договорил и заплатил хонорар съответстващ на материалният интерес по делото. В случая той е малко над минималният по Наредбата. С оглед на всичко гореизложеното, счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, и да се потвърди Постановлението за заплащане на пълния адвокатски хонорар.

Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., а съгласно т. 2 на същата разпоредба - за воденето на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – се определя допълнително възнаграждение в зависимост от материалния интерес.

В конкретния случай от страна на процесуалния представител на взискателя освен депозиране на молбата за образуване на изпълнително дело не са извършвани други процесуални действия. В резултат на предприетия изпълнителен способ в срока за доброволно изпълнение е преведено по сметка на ДСИ задължението на длъжника.

Жалбоподателят посочва, че към така определения размер на адвокатско възнаграждение не следва да се включи и този определен по чл. 10, т. 2, предл. 1 от Наредбата. Настоящият съдебен състав приема, че доколкото в срока за доброволно изпълнение е събрана дължимата сума, на взискателя не следва да се определя и адвокатско възнаграждение по т. 10. 2 от посочената Наредба.

Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че на 2 взискателя се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., поради което същото следва да бъде намалено до посочения размер.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в три изчерпателно изброени хипотези на закона.

Доколкото в настоящия случай не попадаме в нито една от лимитативно изброените изключения, следва, че направените разноски за настоящото производство следва да бъдат понесени от длъжника, поради което и направеното му искане следва да бъде оставено без уважение.

Ръководен от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 02.07.2021г на ДСИ по ИД 20212220400192, с което е оставено без уважение възражението на длъжника за редуциране на адвокатското възнаграждение И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА определените в поканата за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20212220400192 разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя от 900 лв. на 200 /двеста/ лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3