Решение № 71 от 03.10.2024, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Царево, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Янч. Николов при участието на секретаря Нели Г. Стоянова като разгледа докладваното от Георги Янч. Николов Административно наказателно дело № 20242180200260 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по жалба на И. С. П., с ЕГН:

**********, от гр. Б****** против наказателно постановление НП № 234635-000017/06.02.2024 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР - Бургас, РУПриморско, с което на основание чл. 175, ал., т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за извършено нарушение по чл.

103 от ЗДвП. Иска се да бъде отменено изцяло обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят И. С. П. се представлява от адвокат К., която поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Представя и допълнение към жалбата.

Административно-наказващият орган не се представлява и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното наказателно постановление № 23-4635-000017/06.02.2024 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР - Бургас, РУ-Приморско на И. С. П., на основание чл. 175, ал.1, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП за това, че на 01.01.2023 г. около 17:55 часа в гр. Китен по ул. „Урдовиза" в посока ул.

"Шипка" е управлявал собствения си лек автомобил марка "БМВ 520 И", с рег.

1

№ ***** и при подаден сигнал със стоп-палка по образец не е спрял плавно плътно вдясно, а е продължил движението си напред, като е завил по улица „Шипка“ и там е установен пред една от къщите.

Наказателното постановление е издадено въз основа на акт Серия GA № 818308/01.01.2023 год. за установяване на административно нарушение, съставен срещу И. С. П. от гр. Бургас. Констатациите в акта са идентични с отразеното в наказателното постановление. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя и му е предявен.

От показанията на разпитаните полицейски служители в РУ-Приморско – И. Г. И. - актосъставител и Х. Д. Д., свидетел на констатиране на нарушението и съставянето на акта се установява, че на 01.01.2023 година двамата са били на работа като назначен наряд за времето от 08:00 ч до 20:00 ч. На същата дата, около 17:55 часа на ул. "Урдовиза" в гр. Китен забелязали лек автомобил марка "БМВ" със софийска регистрация, който завил от ул. „Първи май“ и продължил по ул. „Урдовиза“ в посока улица „Шипка“. Актосъставителят И.

И. подал на водача сигнал със стоп-палка да спре, а свидетелят Х. Д. подал звуков и светлинен сигнал за проверка на водача. Водачът не спрял на подадените сигнали и продължил да се движи напред, като увеличил скоростта и завил по улица „Шипка“. Със служебният си автомобил свидетелите последвали автомобила на жалбоподателя и се насочили към ул.

"Шипка". Там автомобилът вече бил спрял и водачът бил излязъл от него.

Според актосъставителят това бил водача на лекия автомобил, който се опитали да спрат, защото го видял при самото му преминаване покрай полицейските служители. Нарушителят заявил, че ги е видял, но не е спрял на подадения сигнал, защото е бил употребил алкохол. Жалбоподателят е тестван за алкохол, като уреда отчел 1,89 на хиляда. Употребата на алкохол не била отречена от жалбоподателя. Актът е съставен в присъствие на нарушителя.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

При издаване на обжалваното наказателно постановление е описано правилно извършеното от водача жалбоподател И. С. П. нарушение. Правилно е описано текстово, съответстващо и на цифрово изписаното в акта за установяване на административно нарушение, посочени са както в АУАН, така и в НП нарушените законови разпоредби, а именно чл. 103 от ЗДвП, а в НП и санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4. Съществено в случая е да се отбележи, че издаденото на основание съставен АУАН наказателно постановление, е издадено при спазване на процесуалните правила визирани в ЗАНН. Констатациите описани в АУАН, в последствие пренесени и в издаденото наказателно постановление съответстват на изписаните разпоредби на ЗДвП, които водачът е нарушил и на установената в съдебно заседание фактическа обстановка. При издаването на процесното наказателно постановление, административно-наказващия орган е изпълнил задълженията си предвидени в ЗАНН, преценил е събраните данни и доказателства, правилно е квалифицирал нарушението, като такова по чл.103 от ЗДвП, правилно е съобразил и текста от закона - чл. 175, ал. 1, т. 4 предвиждащ наказание за въпросното нарушение.

Не са основателни от правна страна и са опровергани от фактическа страна наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност и необоснованост 2 на наказателното постановление - за това, че жалбоподателя не е възприел подадените звукови и светлинни сигнали и сигнал със стоп -палка, защото е било в тъмната част на денонощието и е бил употребил алкохол.

Неоснователни са и твърденията на жалбоподателя, че всъщност е спрял, но не непосредствено след подадения сигнал, а на съседната улица след като е завил по нея и там е изчакал да пристигнат полицейските служители за да му бъде извършена проверка. Причината за спирането му на съседна улица било неточно изпълненото нареждане от страна на контролиращите органи.

Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 103 от ЗДвП "При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания". Подаването на сигнал за спиране със стоп-палка и звуков и светлинен сигнал представляват "нареждане" по терминологията на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като съдържанието на разпоредените задължения е по чл.

103 от ЗДвП, а материалноправните предпоставки по чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства се констатира и съдът приема за доказано, че сигналът за спиране със стоп палката е подаден на достатъчно разстояние, както и че водачът на автомобила жалбоподател по делото е имал възможността да види необезпокояван отправеното разпореждане със стоппалка. Било е на осветено място, макар и в тъмната част на денонощието.

Полицейският служител, подал сигнала със стоп-палката -свидетелят И. е категоричен, че се е намирал на пътното платно пред полицейския автомобил, когато е подал ясен сигнал със стоп-палка, възприет от жалбоподателя, но последният не е спрял, а увеличил скоростта и е продължил движението си.

Съдът кредитира показанията на свидетелите полицаи И. И. и Х. Д. непосредствено възприели ситуацията, при извършване на действия в рамките на възложената им работа и изпълняваните задължения.

От свидетелските показания на полицая Х. Д. се установява обстоятелството, че подаденият от колегата му И. знак със стоп-палка е бил достатъчно ясен и разбираем за жалбоподателя И. П. като водач на МПС и участник в движението по това време и на това място. С факта, че жалбоподателят не е спрял, същият е осъществил състава на нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП вр. с чл. 103 от ЗДвП. Противното би означавало приемане на ситуация, в която разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП е просто безпредметна, тъй като всеки един водач подминавайки подаден сигнал, може да твърди, че не е видял, че не е разбрал, че се отнася за него.

Не са налице съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя. В случая времето, мястото и начина на извършване на нарушението и обстоятелствата чрез които се е осъществило са посочени достатъчно точно, ясно и разбираемо описани, без да създават каквито и да било трудности с разбирането им. Видно от начинът по който е описано в АУАН и в НП нарушението жалбоподателят е имал възможност да научи в какво е обвинен и да се защити съответно по всеки от фактите, чрез които се е осъществило нарушението, а така също и по закон относно сочените 3 за нарушени разпоредби от ЗДвП.

По изложените съображения от фактическа и правна страна съдът приема за доказано, че с поведението си жалбоподателят е нарушил чл. 103 от ЗДвП, за което нарушение законосъобразно е санкциониран с предвидено в съответната административно-наказателна разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП АНО е наложил административно наказание глоба от 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за което с оглед тежестта на нарушението се налага извод, че наказващият орган е съобразил в максимална степен всичките смекчаващи отговорността обстоятелства и няма основание НП да бъде изменяно в частта относно наказанията.

Относно факта следва ли да се приеме, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН:

Разпоредбата на чл. 28 ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Общото понятие на административното нарушение е дефинирано в чл. 6 от ЗАНН, а съгласно чл. 9, ал. 2 НК, приложима съгласно препращата норма на чл. 11 от ЗАНН не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. При извършване на преценка наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, а неговата преценка за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Липсват доказателства, въз основа на които да се обоснове липса или по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. В процесната хипотеза не може да се приеме, че нарушението се явява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, имайки предвид характера на засегнатите обществени отношения, които са по-завишени, а именно за спазване изискванията по безопасно движение по пътищата и изпълнение на подадени сигнали от служителите на КАТ за предотвратяване на пътни инциденти и проверка на водачи, още повече и разпоредбата на чл.

189з ЗДвП забранява приложението на чл. 28 ЗАНН за нарушения по ЗДвП.

Относно наведените доводи в жалбата, че макар формално да е осъществен състава на административно нарушение то е с явно незначителна обществена опасност, настоящият съдебен състав трябва да изследва налице ли са обстоятелства, изключващи административнонаказателната отговорност, т.е. налице ли са факти, сочещи на приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2, предл. второ от НК във вр. чл. 11 от ЗАНН. Като съобрази събраните по делото доказателства, настоящият състав намира, че относно процесното нарушение не следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като съставът на нарушението не е с незначителна степен на обществена опасност. Този извод се обосновава от обстоятелството, че водачът не е спрял на подадения сигнал, увеличил е скоростта, извършил е завой към 4 улица „Шипка“, напуснал е автомобила и се опитал да се укрие в дом находящ се на същата улица. Действително след установяването на водача той е съдействал напълно на служителите на реда, включително и при изпробването за алкохол, дори и когато шофирането след употреба на алкохол е било констатирано по надлежния ред, но това не може да обоснове приложението на чл.9, ал.2, предл. второ от НК.