Решение № 191 от 13.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100513674 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 12.07.2024 год., постановено по гр. дело № 10033/2022г. по описа на СРС, ГО, 54 състав, е уважен предявеният от И. А. А. срещу ЗЕАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 2 500 лева по предявен като частичен от иск в пълен размер от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически и емоционални болки и страдания, претърпени от ищеца в качеството му на водач на лек автомобил “Рено Меган”, с рег. № ****, пострадал при ПТП, настъпило на 21.07.2020г. в гр. София, на бул. “Александър Малинов”, до автобусната спирка до бл. 43 в жк “Младост 1”, по вина на водача на лек автомобил “Пежо 307”, с рег. № ****, чиято гражданската отговорност е била застрахована от ответника по силата на договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.12.2020г. до окончателното изплащане.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника ЗЕАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС 1

ГРУП” ЕАД, в която са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, довели до необоснованост на формираните изводи, както и за нарушение на материалния закон. Поддържа се, че по делото не е установено в условията на пълно и главно доказване настъпването на застрахователно събитие, което да ангажира имуществената отговорност на застрахователното дружество. Сочи, че не е ангажиран протокол за ПТП според изискванията по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд.

Според посочената разпоредба при ПТП с пострадали лица се съставя констативен протокол със съответните официални документи, какъвто в случая не е бил съставен. Това обосновавало извод, че при процесното ПТП не е имало пострадали лица. Друг извод не следвал от останалите доказателства по делото, включително и от показанията на другия участник в инцидента.

Поддържа се и оплакване, че първоинстанционният съд не е обсъдил приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, съгласно която е невъзможно да се даде еднозначно заключение, че твърдяното увреждане на здравето на ищеца е в причинна връзка с процесното ПТП. В този смисъл аргументира становище, че не е установен вида и характера на уврежданията и причинно-следствената връзка между деликта и претърпените неимуществени вреди. Наведени са доводи за неправилно приложение на материалния закон при определяне размера на дължимото обезщетение. Сочи, че е нарушен установеният в нормата на чл. 52 от ЗЗД принцип на справедлИ.ст и е присъдено обезщетение в завишен размер. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.

Въззиваемата страна И. А. А. оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържа, че настъпването на процесното ПТП е установено въз основа на ангажираните писмени и гласни доказателствени средства.

Аргументира, че несъставянето на протокол за ПТП с пострадали лица не 2 изключва основателността на предявената претенция, тъй като това обстоятелства може да бъде установено с всички допустими доказателствени средства. Навежда подробни съображения, че размерът на присъденото обезщетение е съобразен с ангажираните по делото доказателства и съобразно съдебната практика при подобни случаи. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност съдът приема следното:

С договора за застраховка „Гражданска отговорност”, съгласно чл. 429, ал. 1 КЗ, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо който застрахованият е отговорен по чл. 45 от ЗЗД, на пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение.

Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност” на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от делинквента, като фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право са следните: 1/. валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите 3 между делинквента и ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на застрахователното събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3/. претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира застрахователно обезщетение; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - протИ.правно деяние; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди. Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на всички посочени погоре кумулативни предпоставки на исковата претенция.

Установено е по делото съществуването на действителен застрахователен договор, с който ответното дружество се е задължило да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования водач на МПС „Пежо 307“, с рег. № **** за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, както и че в срока на застрахователното покритие е настъпило процесното ПТП.

При съвкупната преценка на събраните по делото непротИ.речиви помежду си писмени и гласни доказателства - двустранен констативен протокол за ПТП от 21.07.2020г., подписан от двамата участници в инцидента; показанията на свидетелката Б.О. и заключението на приетата в първоинстанционното производство автотехническа експертиза, което не е било оспорено от страните и следва да се кредитира като пълно и обосновано, се установява настъпването на застрахователно събитие и неговия механизъм.

Пътно-транспортното произшествие е настъпило на посочената в протокола дата, около 13, 40 часа в гр. София, на бул. „Александър Малинов“, в близост до спирка до бл. 43 в жк „Младост 1“. Лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ****, управляван от ищеца, се е движил в една от пътните ленти на булеварда, а непосредствено зад него и в същата лента се е движил лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № ****, управляван от свид. Б.О.. Поради несъобразяване на скоростта на движение с пътната обстановка и поради неспазване на необходимата дистанция, управляваното от свид. О. превозно средство е ударило в задната част лек автомобил “Рено Меган”. ПротИ.правното поведение на водача на лек автомобил “Пежо 307” се изразява в нарушение на 4 правилата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, съгласно които водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, както и при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В резултат на неспазването на необходимата дистанция от движещия се отпред лек автомобил и неупражняването на достатъчен контрол над управлявания от автомобил, свид. О. е станала единствена причина за настъпване на процесния пътен инцидент. По делото няма доказателства, от които да може да се направи извод за друг механизъм на ПТП. Ето защо, тълкувайки в съвкупност всичко изложено, съдебният състав приема извода, че водачът на МПС “Пежо 307” е причинил ПТП, като е управлявал своя автомобил в нарушение на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП , което прави неговото поведение протИ.правно. Същият е действал виновно при форма на вина небрежност, тъй като съзнателно е нарушил правилата за движение по пътищата, без да цели настъпилия вредоносен резултат, но като е бил длъжен и е могъл да го предвиди – презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не е оборена.

Неоснователно е възражението на ответника за това, че след като за ПТП не е съставен протокол за ПТП с пострадали лица по реда на чл. 3 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, то следва да се приеме, че при ПТП на 21.07.2020г. няма пострадали и ищецът не е доказал причинната връзка между това ПТП и твърдяните за претърпени увреждания. Доказването, че едно лице е пострадало при ПТП, в рамките на гражданския процес е допустимо с всички доказателствени средства. Законът не е ограничил доказването на този факт и причинната връзка само със съответния протокол за ПТП с пострадали лица. Напълно възможно и житейски допустимо е увреждането на лице, участник в ПТП, да се прояви в по-късен етап, а не към момента на самото ПТП. По тези съображения съдебният състав приема, че вида на 5 съставения протокол за ПТП не е обвързващ за извода дали ищецът е пострадал като участник в това ПТП, а деликтният състав може и следва да се установява по делото от ищеца с всички доказателствени средства.

В конкретния случай вида и характера на причинените от процесното ПТП неимуществени вреди, както и причинно-следствената връзка между деликта и претърпените вреди се установява въз основа на приетите по делото медицински документи, заключението на съдебно-медицинската експертиза, която не е оспорена от страните и следва да се кредитира като пълна и обективна и събраните по делото гласни доказателства. При съвкупната преценка на посочените доказателства настоящият съдебен състав приема, че ден след инцидента – на 22.07.2020г. ищецът е потърсил медицинска помощ, оплаквайки се от главоболие, световъртеж, чувство за потъване, придружени с гадене. Тези субективни анамнестични данни са обективирани в представения лист за преглед, издаден от УМБАЛ “Света Анна” – гр. София. Данни за други увреждания не са били констатирани, като вещото лице е посочило, че при извършения преглед не са описани морфологични признаци за видими травматични увреждания /охлузвания, отоци, кръвонасядание и др./, включително в областта на главата, лицето, шията; не са били установени клинични данни и данни от образно изследване за черепно-мозъчна и/или шийна травма. В заключението е отразено, че на ищеца е било назначено лечение с обезболяващ медикамент за краткотрайно симптоматично лечение на болки. Вещото лице е обобщило, че не е възможно еднозначно да се приеме, че се касае именно за механично причинено при ПТП травматично увреждане, като е изяснил, че е напълно възможно главоболието и останалата вегетативна симптоматика да са обусловени и от психично напрежение, свързано с инцидента, като не може да се изключи и да е изява на дегенеративни болестни процеси, каквито са регистрирани при образното изследване на шийни прешлени и/или да са резултат от друго заболяване.