Решение № 448 от 16.05.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. Бургас, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20232120201312 по описа за 2023 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на С. П. Л. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. Б. П. – БАК, с посочен съдебен адрес: *, срещу Наказателно постановление № 22-0769-003352/14.12.2022 г., издадено от Началник група към ОДМВРБургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 800 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

С жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Застъпва се, че АУАН е съставен извън сроковете по ЗАНН и в частност извън едногодишния срок от извършване на нарушението. Под евентуалност се пледира за квалифициране на нарушението като маловажно и прилагането на чл. 28 ЗАНН.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

В писмено становище от пълномощника жалбата се поддържа изцяло, като доводите за изтекла давност по чл. 34 ЗАНН се допълват и детайлизират. Наред с това се посочва, че е допуснато разминаваме между АУАН и НП, досежно датата на съставяне на акта, което пък е довело до объркване у жалбоподателя. Допълва се, че датата на нарушението в акта е била поправена.

Административнонаказващият орган – Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция” се представлява от юрисконсулт *, която пледира за потвърждаване на НП 1 по доводи, изложени в писмено становище. Във въпросното становище тя посочва, че нарушението и неговите съставомерни признаци са установени по надлежен начин, като не са допуснати нарушения на материалния или процесуалния закон, поради което и моли за потвърждаване на НП изцяло и присъждане в полза на ОДМВР-Бургас на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Под евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л. 8 гръб - НП е връчено на жалбоподателя на 16.03.2023 г., а жалбата е депозирана по пощата с дата на клеймото 17.03.2023 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 16.09.2021 г. в 07:53 часа в гр. Бургас, по ПП I-6, км. 494+850, до магазин „Егло България“ в посока от кв. Пети километър в посока към кв. Ветрен мобилно техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта - TFR1-M644/14, поставена в служебен автомобил с рег. № *, засякла и заснела, движещ се в указната посока със скорост от 84 км/ч. лек автомобил „Мерцедес С500” с рег. № *. Мястото на контрол попадало в рамките на населеното място, поради което и съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП максималната скорост на движение била до 50 км./ч. (справка от Община Бургас на л. 46). Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Клип 41349”. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служител на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас – св. Р. Д. – мл. автоконтрольор, който от записания файл, установили, че заснетият автомобил „Мерцедес С500” с рег. № * е собственост на юридическото лице „*“ * с представляващ *, както и че скоростта следва да се счита на 81 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 км/ч. в полза на водача).

Техническото средство - мобилна система за контрол над скоростта към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по делото Удостоверение и Протокол за проверка (л. 26 и л. 28-29).

За използването на мобилното техническо средство бил съставен протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г (л. 30), съдържащ всички необходими реквизити и придружен от снимка на разположеното техническо средство.

За констатираното първоначално бил издаден ЕФ Серия К № 4279729, който бил изпратен за връчване на представляващия юридическото лице-собственик на автомобила.

На 30.08.22 г. * попълнил декларация (л. 16), придружена от копие на СУМПС (л. 1819), с която заявил, че на процесната дата автомобилът е бил управляван от жалбоподателя Л..

Понеже от направената проверка се установило, че това е нарушение извършено в 2 условията на „системност“ от Л. (то е трето нарушение в едногодишен срок от влизането в сила на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение – ЕФ Серия К № 3548139, в сила от 28.12.2020 г. и ЕФ Серия К № 4279729, в сила от 23.02.2021 г.), то и св. Д. преценил, че следва да се състави АУАН срещу посочения за водач, поради което и на 14.09.2022 г. съставил срещу него АУАН с бл. № 001306, като квалифицирал нарушението като такова по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Изрично в акта било посочено, защо актосъставителят приема, че се касае до „системност“, като били посочени съответните ЕФ, които обуславят този извод. АУАН бил съставен в присъствието на двама свидетели, като след подписването му бил изпратен за връчване на нарушителя (съпроводително писмо с рег. № 769р-12080/28.09.2022 г. на л. 20).

На 25.10.2022 г. актът бил предявен на жалбоподателя, който обаче отказал да го подпише, възразявайки, че документът е съставен два дни преди посоченото нарушение, както и че на тази дата не е управлявал автомобила и ще подаде декларация. В срока по чл.

44 ЗАНН не били депозирани писмени възражения, нито била представена декларация.

Въз основа на АУАН на 14.12.2022 г. било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 182, ал.

5, вр. с ал. 1, т. 4 ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 800 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви, които съда кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка (запис).

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – * – Началник Група към Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВРгр.Бургас, която към дата 14.12.2022 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОДМВР-Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното 3 производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Във връзка с възраженията на жалбоподателя съдът следва да посочи следното.

Действително в НП като дата на съставяне на АУАН с бл. № 001306 е посочена 14. 10.2022 г., но съдът отдава това на техническа грешка. В действителност, видно от самия акт – той е съставен на 14.09.2022 г. Че именно през месец Септември, а не през месец Октомври, е бил съставен актът се доказва освен от датата, поставена на него, но и от факта, че съпроводителното писмо, с което този акт е бил изпратен за връчване по делегация, е с рег.

№ 769р-12080/28.09.2022 г. – нещо, което обективно няма как да се случи, ако действително датата е такава, каквато е посочена в НП. При това положение съдът приема, че в НП е допусната техническа грешка при изписване на месеца да съставяне на акта, но тази грешка не е от естество да доведе до съществено накърняване на правото на защита на нарушителя (в частност – правото му да разбере в какво е „обвинен“ и на база на кой акт), доколкото АНО коректно е посочил номера на акта и служителя, който го е съставил, както и е пресъздал дословно текстовото описание на нарушението и дадената му правна квалификация. При това положение настоящият състав е на мнение, че въпреки допуснатата техническа грешка жалбоподателят не е бил възпрепятстван в съществена степен да разбере въз основа на кой точно акт се издава НП, поради което и правото му на защита не е било накърнено.

Изводът на съда, че датата на съставяне на акта е 14.09.2022 г., води до закономерното заключение и че са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН, доколкото нарушението е извършено на 16.09.2021 г., а самоличността на извършителя е установена на 30.08.2022 г. с попълването на декларацията по чл. 189, ал. 5 ЗДвП.

Вярно е, че в приложения АУАН годината на нарушението е била удебелена (без да може да се отговори категорично дали действително се касае за поправка, както твърди защитата, или не), но по мнение на съда това не може да се разгледа като съществен порок, доколкото от описанието на нарушението и цитирането на приложения клип (самият той е с дата и час), безпротиворечиво се установява, че годината на извършване е именно 2021 г.

На следващо място съдът счита, че както в АУАН, така и в НП, са посочени всички необходими законови реквизити. Точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък е важало общото правило за максимално допустима скорост в населено място от 50 км/ч, както и наказуемата скорост, като коректно 4 е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 км/ч., който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.

По същество следва да се посочи следното:

Настъпилата законодателна промяна в чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система е допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава електронен фиш или НП, ако се предвижда и наказание „Лишаване от право“, както е в случая. В § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В конкретния случай - видно от приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 26) – мобилната система за видео-контрол на нарушенията на правилата за движение „TFR1-M” е автоматизирано техническо средство по смисъла на закона, като цялостната обработка и формиране на доказателствения видеоматериал се извършва от специализирана програма, а операторът в патрулния автомобил има възможност единствено за визуален преглед на качеството на заснетия видеоматериал.