Решение № 816 от 01.06.2026, Административен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 816

Смолян, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - I състав, в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИГНАТ КОЛЧЕВ

При секретар ЗЛАТКА ПИЧУРОВА като разгледа докладваното от съдия ИГНАТ КОЛЧЕВ административно дело № 20257230700229 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, вр. чл. 117, т.2, б. „б“ КСО, образувано по жалба на В. Д. К. от [населено място], община [област] с адрес за призоваване [населено място], [улица], ет.*, оф.* чрез адв. К. С., преупълномощен от адв.Д. Г. срещу Решение №1040-20-111/09.07.2025г. на директора на ТП НОИ - [област], с което е оставено в сила разпореждане № 202-02-152-3/27.05.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – [област]. С последното е отпуснато парично обезщетение за безработица (ПОБ) за периода от 25.05.2024 г. до 24.03.2025 г. в размер на 28,80 лева дневно.

Според жалбата оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Издадено е в противоречие с материалноправните разпоредби, неправилно административният орган се е позовал на незабавно действие на новата редакция на чл. 54б, ал.8 КСО, която е с материален, а не процесуален характер и необосновано действието й е приложено спрямо висящо правоотношение. Твърди, че за лицето са били налице всички предпоставки, валидни при действието на стария закон за отпускане на право на ПОБ към момента на подаване на заявлението.

На следващо място счита, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.62 параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 вместо разпоредбата на чл.62 параграф 2 от същия регламент, като изтъква съображения за тези доводи.

Твърди се също нарушение на административнопроизводствените правила по съображения, че административния орган е спрял необосновано производството и не е предприел действия за предварително предоставяне на обезщетение, както регламентира член 6 от Регламент (ЕО) № 987/2009. Непроизнасянето на органа е довело до нарушаване основни принципи на административния процес. Според жалбоподателя спирането на административното производството е в нарушение на Наредбата за отпускане и изплащане на ПОБ приета с ПМС № 32/11.02.2022г., според която органа може да се произнесе по искането на база налични редовни документи, до постъпване на отговора от другата държава.

По тези съображения моли оспореното решение да бъде отменено като постановено в противоречие с материалния закон и молят съда да се произнесе в този смисъл, като върне преписката на административния орган за ново произнасяне, като даде указания за преизчисляване размера на дневното обезщетение за безработица. Претендират се разноски по делото.

В съдебно заседание страната - жалбоподател не се явява и не се представлява. В представените писмени бележки упълномощения представител поддържа жалбата и ангажира допълнително становище по спорното правоотношение с доводи, че неправилното е приложена нормата на чл. 54б, ал.8 КСО, като е придадено обратно времево действие, което е повлияло с неблагоприятен резултат при определяне на ПОБ в процесното разпореждане. Основателността на оспорването позовава на съдебна практика по неправилно приложение на националната правна уредба. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата не изпраща представител. В писмено становище юриск.Ч. оспорва подадената жалба, счита същата за неоснователна. Изтъкват се доводи, че в процесния случай дневният размер на паричното обезщетение на В. К. е правилно определен. Оспореното решение счита за законосъобразно и правилно с позоваване решението на Съда на Европейския съюз от 23 април 2026 г. по дело С-116/25, в което се тълкува приложението на чл. 62, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 във връзка с чл. 546, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване. За несъстоятелни счита твърденията, че случаят е изключение от принципа за действие на правната норма за напред, при положение, че ЗИД на КСО, обн. в ДВ бр. 67/2024 г. не съдържа разпореждане за ретроактивно действието на нормата на чл. 546, ал. 8 КСО. При тези съображения моли да се отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и мотивите на оспореното решение на директора на ТП на НОИ-[област], АССм в настоящия си съдебен състав приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По реда на чл. 117 КСО пред директора на ТП на НОИ-[област] е обжалвано Разпореждане № 202-02-152-3/27.05.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в поделението. Оспореното решение № 1040-20-111 е постановено на 09.07.2025 г., получено е от процесуалния представител на лицето на 14.07.2025 г. Жалбата срещу него е подадена на 28.07.2025г., т.е. в срока по чл. 118, ал.1 КСО. С обжалваното решение по неблагоприятен начин се въздейства върху правната сфера на К., при което е налице правен интерес от търсената защита. Обжалваното решение подлежи на съдебен контрол. Преценена така, жалбата е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество.

По съществото на спора съдът съобрази следното: Ръководителят на осигуряването за безработица по подадено заявление вх. № 202-02-152/27.05.2024 г. от В. Д. К., на основание чл. 54ж, ал.1, вр. чл. 54а, ал.1, чл. 54б, ал.8, чл. 54в, ал.1 КСО и чл. 62, пар.3 от Регламент (ЕО) №883/2004 е отпуснал парично обезщетение за безработица за периода от 25.05.2024 г. до 24.03.2025 г. в размер на 28,80 лева дневно. Недоволна от този резултат, К. оспорва пред ръководителя на ТП на НОИ, като счита, че в случая неправилно е приложена нормата на чл. 54б, ал.8 КСО вместо действащата правна уредба към момента на възникване на правото на ПОБ, което е и основният спорен въпрос в случая, тъй като по делото не се съдържат твърдения, а не се и оспорва, че при приложението на новата правна норма дневния размер на ПОБ е правилно определен.

Безспорно е от декларираните от К. обстоятелства в заявлението е видно, че е упражнявала трудова дейност на територията на друга държава член на ЕС- [държава], като трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 27.05.2024 г. От компетентната институция на [държава] със СЕД [Наименование]и U004 са удостоверени осигурителен период за времето от 21.05.2024 г. до 24.05.2024 г. вкл., равен на твърдения, основание за прекратяване на договора (изтичане на срока му) и осигурителен доход в размер на 372,80 евро. След събиране на релевантните доказателства, относими към заявлението съобразно правилата на чл. 35 и чл. 36 АПК е налице произнасяне по заявлението, подадено от К..

За да остави в сила (т.е. да потвърди) обжалваното пред него разпореждане, Ръководителят на ТП на НОИ-[област] е приел, че разпоредбата на чл. 54б, ал.8 КСО се прилага от датата на влизането й в сила, вкл. и за заварените правоотношения, по които ПОБ не е отпуснато, независимо от датата на прекратяването на осигуряването и от датата на подаването на заявлението за отпускане на ПОБ, тъй като в случая не става въпрос за обратно действие на закона, а за юридически факти, които са настъпили до влизане в сила на новата норма, но не са завършили действието си. Прието е в мотивите, че в случая намира приложение принципът, че юридическият факт придобива това правно действие, което му предписва новият закон.

Прието е също, че хипотезата на чл. 62 (3) от Регламент (ЕО) №883/2004 има приложно поле, различно от приложното поле на хипотезата на чл. 62(1) и чл. 62(2) от същия регламент, като представлява изключение от правилото за изчисляване на ПОБ изключително от трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение. Прието е, че с приложението на чл. 54б, ал.8 КСО и чл. 62(3) от Регламент (ЕО) №883/2004 размера на обезщетението на В. Д. К. е правилно определен.

Правни изводи:

Нормата на чл. 62 (3) от Регламент (ЕО) №883/2004 предвижда, че чрез дерогация от параграфи 1 и 2, доколкото се засягат пограничните работници, обхванати от член 65, параграф 5, буква a) институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането. Иначе казано, самият регламент допуска размера на ПОБ за лицата, за които е приложимо да се отчита по този начин, освен чрез отчитане изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство.

Изведено от контекста на решението от 23 април 2026 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-116/25, постановено по отправено преюдициално запитване на АССм-[област], се приема, че българската правна уредба в областта на паричните обезщетения за безработица е в синхронизация с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004, и при определяне размера на обезщетението за безработица [държава], като държава по пребиваване, може да прилага национален ред за изчисляване, при който не се взема предвид единствено възнаграждението от последната работа в друга държава членка, а могат да бъдат отчетени и други доходи и осигурителни периоди, съгласно националното законодателство. Мотивите на решението т.34 тълкуват, че в чл. 62, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 липсва изразът „изключително“, държавата по пребиваване е длъжна да вземе предвид, но не само и не единствено, трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от лицето при последната му заетост в друга държава членка.

В случая жалбоподателят попада сред лицата, които са напълно безработни лица, които по време на последната заетост в друга държава са пребивавали в [държава] – чл. 65 пар.5а от Регламент №883/2004. Налице е и национална правна норма, която урежда изчисляването на съответните случаи. Изчисляването на ПОБ по чл. 62 пар.3 от Регламента не се извършва изключително от трудовото възнаграждение или доход, получавани при последната работа. Изменението на КСО чрез създаване на нова ал.8 към чл. 54б, обнародвана в ДВ бр. 67/2024г. Нейното съдържание е следното: „Когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа;2.всички доходи в [държава], включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.“ ЗИД на КСО е обнародван на 09.08.2024 г. и не съдържа указание за влизането му в сила в определен срок след неговото обнародване. Според чл.5, ал.5 от Конституцията законите влизат в сила три дни след публикуването им в „Държавен вестник”, освен ако в самия закон е определен друг срок.

Цитираната норма е материална административноправна, а не гражданскоправна. Административноправните норми започват своето действие при влизане в сила на административния акт и го прекратяват при неговото изрично прекратяване. Съгласно нормата на чл. 142, ал.1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му и това е основният, доминиращият принцип на българската правна система. Когато законодателят прецени, че е необходимо регулиране на определени обществени отношения по специфичен начин, свързан с действие на правни норми във времето извън установения принцип, указва това изрично в ПЗР на съответния ЗИД на изменения нормативен акт. При положение, че в ЗИД на КСО, обнародван в ДВ бр. 67/2024г. не съдържа разпореждане за активиране действието на нормата на чл. 54б, ал.8 КСО във времето по начин, различен от принципа, следва да се приеме, че новата разпоредба касае и „заварените случаи“.