Решение № 47 от 20.02.2020, Районен съд - Карлово

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година 20.02.2020

Град КАРЛОВО

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски Районен съд първи граждански състав

На дванадесети февруари две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Асима Вангелова-Петрова

Секретар: Снежана ДАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1455 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид:

Предявени са от Т.И.Д. *** обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ, като моли съда, да постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението му със Заповед № УЧР-19-3007/19.09.2019г. издадена от представител на ответното дружество; да бъде възстановен на предишната работа, която заемал преди уволнението, както и да осъди ответника да му заплати сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение по чл. 225 от КТ за времето през което е останал без работа, поради уволнението за период от 6 месеца или по 1000 лева ежемесечно, ведно с лихвата за забава до окончателното изплащане на сумата.

Претендира за направените по делото разноски.

Твърди, че работел във „В.м.з.“ ******, с място на работа - Отдел „***“, на длъжност - „***” от ЗИЕНО. Трудовото му правоотношение с ответното дружество било прекратено със Заповед № УЧР-19-3007/19.09.2019г. на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ във връзка с чл.188, т.3 от КТ и параг. 2 от ДР на ПВТР, и във връзка с чл.187, ал.1, т.2 и т.10 от КТ и чл.35, т.2.1 от ПВТР. В срок обжалва посочената заповед, с която е прекратено трудовото му правоотношение с ответното дружество, като счита, че същата е незаконна и следва да се отмени като такава.

Твърди, че на 03.09.2019г. около 07.50ч. на вход

„Източен портал” се извършвал за втори пореден ден проверка за алкохол на работниците (само на мъжете). Опашката от работници била доста голяма и вървяла бавно. Предният ден имал указания от прекия си ръководител г-н Н., който и сутринта му звъннал, със знанието на директора на ЗИЕНО г-н С.да отиде по-рано и да пусне една машина да загрява, защото й трябвали около 2 часа, за да заработи нормално. Тъй като всички знаели, че не употребява по принцип алкохол и е пълен трезвеник, а и щял да се забави за пускането на машината, минал през работниците и се насочил към работното си място. Няколко метра след него се провикнала охраната и го накарала да спре. Отишъл до него охранител и му поиска пропуска. Дал му го и му снели данните, след което си продължил към цеха. След около час отишли двама от охраната и му поискали отново документите, защото били записали грешно имената му. Така целия ден си продължил нормално работата.

Около 15.00ч. отишъл прекият му ръководител г-н Ф. и казал, че трябва да отидат в Управлението на предприятието. Там при зам.директора по режима г-н Р.и в присъствието на човек от охрана на труда разговаряли за новия правилник за вътрешния ред и дали го знае. Отговорил, че го знае и влезли в някакви безсмислени препирни.

След като се върнал на работното си място и минало около един час бил отново повикан при г-н Р.. Същият му заявил, че ще го уволни. След няколко дена, а именно на 10.09.2019г. му поискали писмени обяснения по случая и дал такива. На 19.09.2019г. му била връчена атакуваната от него заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение с ответното дружество.

Счита, че при издаване на процесната заповед били допуснати съществени нарушения и същата се явявала незакосъобразно издадена. Не били спазени изискванията за форма и съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, което от своя страна налагало отмяна на заповедта за уволнение. Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, дисциплинарно наказание се налагало с мотивирана писмена заповед, в която се посочвали нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който то се налага. Безспорно, че сама по себе си издадената на основание чл.

195 от КТ заповед за налагане на дисциплинарно уволнение не представлявала заповед за прекратяване на трудовия договор, но и обратно. Тя била основание за прилагане на чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, което е специалното правно основание за едностранно и без предизвестие прекратяване на трудовия договор - поради дисциплинарното уволнение. Не можело да се издаде заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.330, ал.2, т.6 от КТ без да е налице надлежно издадена преди това заповед за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“. Следователно, за да бъде прекратяването на правоотношенията оформено законосъобразно, работодателят трябвало на първо място да издаде заповед за налагане на дисциплинарното наказание и след това да издаде и заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, като в нея посочи издадената заповед за дисциплинарното наказание уволнение. Дори било допустимо двете заповеди - за налагането на дисциплинарното уволнение и за прекратяването на трудовия договор - да бъдат оформени общо, с един акт на работодателя, но в тази заповед следвало изрично да се посочи, че се налага дисциплинарно наказание и да се отрази вида на това дисциплинарно наказание. В случая, в процесната заповед задължителните реквизити на чл.195, ал.1 от КТ не били спазени, за да може да се приеме, че с един акт работодателят е издал и двете заповеди - за дисциплинарно уволнение и за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. За да може да се приеме това, следвало в самата заповед да се съдържа изрично волеизявление на работодателя, че налага дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“, като посочи и основанието и след това да формулира диспозитив за прекратяване на трудовото правоотношение при условията на чл.330, ал.2, т.6 от КТ, т.е. при наличието на наложено вече наказание „дисциплинарно уволнение”. Допуснатият пропуск в процедурата за налагане на дисциплинарно наказание прави издадената на това основание заповед незаконосъобразна, поради което и същата следва да бъде отменена.

Също така, след като се отмени заповедта, следа на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ да бъде възстановен на заемана от него преди уволнението длъжност в ответното предприятие. Също така следва да бъде осъден ответника на основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225 от КТ да му заплати обезщетение за времето през което е останал без работа, поради незаконното уволнение в размер на 6000 лева за период от 6 месеца или по 1000 лева месечно.

Ответникът счита предявения иск за допустим. Оспорва иска по основание и размер. Съображенията му за са следните:

Безспорен е факта, че лицето е работило в ответното дружество и със Заповед №УЧР-19-3007 от 19.09.2019г., трудовият му договор е прекратен на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда КТ), във връзка с чл. 188, т. 3 от КТ и §2 от ДР на Правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР), и във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 2 и 10 от КТ и чл. 35, т. 2,1 от ПВТР, от датата на нейното връчване - 19.09.2019г. Причините за прекратяване на трудовия договор, както е записано и в самата заповед е отказа на ищеца в 7.50ч. на 03.09.2019г. при влизане на територията на дружеството през вход „Източен портал“ да даде проба за алкохол с алкохолен дрегер.

В ответното дружество съществува ред за установяване съдържанието на алкохол у работниците и служителите. Той е трайно уреден в „Правилника за вътрешен трудов ред”, действащ на територията на дружеството.

Необходимостта от изричната правна уредба на такъв вид процедура и точното и спазване е несъмнено нужен, предвид специфичната дейност на предприятието и постоянната ангажираност на работниците и служителите в производствените звена с машини, уреди и инструменти, както и взривни материали. Факта, че основната дейност на предприятието била насочена към производство на боеприпаси, още повече прави наложително проверката за употреба на алкохол на работещите в дружеството. Това автоматично превръща неспазването на установените правила в опасност за сигурността и здравето на останалите работници и служители на територията на предприятието, както и за населението в целия район. Поради тази причина, явяването на работа и последващото престиране на труда от работниците и служителите, следва да бъде в годно за това състояние, което позволява трезва преценка на всяка една дейност от производствения процес, което е и основно задължение на всеки един работник или служител по чл. 126, т. 2 от КТ.

Проверката за алкохол на територията на дружеството се извършва със сертифицирани дрегери, описани в правилника. Процедурата е доказала своето действие през годините и поради това, тя е заимствана, доколкото е възможно и в настоящия правилник за вътрешен трудов ред в дружеството. Поради тази причина, отказът за проверка е приравнен на наличие на алкохол над 1,2 промила, което е отбелязано в §2 от Допълнителните разпоредби на ПВТР. Спазването на вътрешните правила в дружеството отново се явява едно основно задължение по чл. 126, т. 13 от КТ.

На следващо място, не можело да се приеме твърдението, че „всеобщо” известен факт за даден работник или служител е основание да се направи извод за неговото състояние във всеки един момент от неговия живот.

Това би създало огромна несигурност в прилагането на закона и правилника, както и създаването на потенциална опасност от инциденти. Също така, не било основание необходимостта от стартирането на определена машина, да бъде направен отказ от спазване на дружествения правилник. Започването на даден производствен процес с известно закъснение, не би довело до обществените опасности, които биха могли да бъдат доведени от употребата на алкохол и работата с тежки машини и боеприпаси.

На всеки един работник или служител, нарушил

Правилника за вътрешния трудов ред, както и всички други правила, установени в нормативни актове, се давало право на защита, което е уредено в чл.193, ал.1 от Кодекса на труда и заимствано в дружествения правилник. Нарушителят следва да бъде изслушан или да даде писмени обяснения във връзка с извършеното от него нарушение. Съобразно доказателствата, обясненията на работника или служителя, и останалите материали по случая, се налага заповед за дисциплинарно наказание.

Както споменава и ищецът, на него е дадена възможност да даде както устни, така и писмени обяснения. Той споменава, че при срещата му с административния директор - г-н Р., те влизат в „безсмислени препирни”. Острият тон и създалата се обстановка при проведеният разговор обаче, е породена от грубото държание на нарушителя при извършването на споменатата среща. Единствено той се държал грубо с неговия събеседник. Неговият тон и нападките, които той прави към г-н Р. опорочавали получаването на точни обяснения. Това обаче станало изцяло по вина на нарушителя, за което може да потвърди и г-н Д., ръководител отдел „Безопасни условия на труд”, който също присъства на срещата.

Практиката на дружеството при налагане на дисциплинарно наказание уволнение по реда на чл. 330, ал.2, т.6 във връзка с чл.188, т.3 от КТ била, налагането на наказанието и уволнението да стават с една заповед. Тази възможност е призната и от съдебната практика. Изискването обаче е, тази заповед да съдържа и реквизитите на чл.195, ал.1 от КТ.

Дружеството спазило стриктно тези правила като структурира издаваните заповеди за уволнение максимално стегнато и ясно, за да бъдат разбираеми за насрещната страна. По тази причина, напълно оспорва твърдението, че не били спазени реквизитите на чл.195, ал.1 от КТ. Счита, че Заповед № УЧР-19-3007/19.09.2019г. била издадена изцяло по установения ред, като в нея са изложени мотивите за това, а именно отказът от извършването на проверка за алкохол при влизането на територията на дружеството, данните на нарушителя, нарушението, което е извършил и съответстващата нему правна норма, точният ден и час на извършването му, както и наказанието му, а именно - дисциплинарно уволнение на основание чл.188, т.3. Нещо повече - съдебната практика казвала, че законът не изисква в заповедта за уволнение работодателят да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълненото деяние. Достатъчни били, денят и часът, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени, както и правната квалификация на нарушението съгласно чл.187 от КТ.

Разпечатката съдържа 33 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5c2a17a2-72c6-4d95-8c09-4d864dc4f235