Акт от 25.06.2020, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№ 281 гр.

Хасково 25.06.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на трети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА

РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА при секретаря Диана Динкова и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова от ОП- Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 61 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Напредък”

ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Д., ул.***, подадена чрез процесуален представител адв.А.Б.Б., против Решение №238/21.11.2019 г., постановено по НАХД №474 по описа на Районен съд Димитровград за 2019 година, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №154-2019/20.09.2019 г. на Директора на ОДБХ – Хасково.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради нарушаване на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът неправилно приложил материалния закон, обосновавайки извод за съставомерност на деянието по чл.101, т.1 от ЗЗР. Твърди се, че по делото не били събрани доказателства в необходимия обем, за установяване на задължителната специална цел, включена в състава на вменената правна конструкция, която била и съществен белег на нарушението. Нарушението било недоказано в частта, в която било прието, че процесните продукти са квалифицирани като неразрешени такива, тъй като по делото липсвали доказателства за действието и обхвата на цитираните заповеди на Изпълнителния директор на БАБХ, което представлявало пречка за нарушителя, а и за съда да прецени дали продуктите попадат в забранителните им рамки. Заповедите по своето естество били вътрешноведомствени актове, а не нормативни такива, поради което не можело да се презюмира, че решаващият орган е наясно с тях. Сочи се, че необосновано решаващият орган оставил без уважение изложените в жалбата възражения за приложение на правилото „ne bis in idem“.

Дружеството – касатор било в хипотеза, при която отговорността му не следвало да бъде ангажирана в две отделни административнонаказателни процедури, и при очевидната тъждественост на нарушенията административнонаказващият орган следвало да издаде едно единствено наказателно постановление на базата на съставените два броя АУАН, които на практика възпроизвеждали едно нарушение.

Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство било допуснато нарушение на разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Твърди се също, че в рамките на развилото се съдебно производство било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, установени в чл.19 от НПК. В хода на съдебните прения районният съд приел представената от пълномощника на наказващия орган писмена защита, което било в нарушение на визирания в тази норма принцип за устно извършване на наказателното производство. Това пряко рефлектирало върху правото на защита на санкционираното дружество, което било в невъзможност да репликира обективираните в писмената защита доводи, съобразно чл.295, ал.2 от НПК, която разпоредба следвало да намери приложение в случая.

Обжалваното решение било постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради липса на мотиви по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК. Мотивите на районния съд не покривали критериите за съвкупна оценка на доказателствата и формиране на изводи въз основа на пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, като в съдебния акт липсвали съображения по въпроси, с които се решават обстоятелства от съществено значение за делото. Мотивите за потвърждаване на процесното НП били изключително бланкетни, а обективираните правни изводи имали декларативен характер.

Моли се обжалваното съдебно решение да бъде отменено, като вместо него се отмени наказателното постановление, а в условията на евентуалност – делото се върне за разглеждане от друг състав на Районен съд – Димитровград.

Ответникът, Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Хасково, в депозиран чрез процесуален представител юрк. Димитрина А. писмен отговор на касационната жалба, излага подробни съображения за нейната неоснователност и претендира потвърждаване на оспореното решение.

Становището на Окръжна прокуратура –

Хасково е за неоснователност на жалбата и за оставяне в сила на решението.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното решение Районен съд Димитровград е потвърдил изцяло като законосъобразно обжалваното пред него Наказателно постановление №154-2019/20.09.2019г. на Директора на ОДБХ – Хасково, с което на „Напредък” ЕООД, гр.Димитровград, за извършено нарушение на чл.101, ал.1, предложение първо и второ от Закона за защита на растенията (ЗЗР), е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, на основание чл.155, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗЗР и чл.83 от ЗАНН.

Касационният съд намира въззивното решение за постановено при напълно изяснена и правилно установена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.

Безспорно е установено, че на

03.09.2019 г. в гр.Димитровград, от служители на БАБХ е извършена проверка в обект „селскостопанска аптека”, находяща се на адрес ул.„Груди Кирков” №3, собственост на „Напредък“ ЕООД, при която е било установено, че в търговската зала на обекта са налични изброените в 6 точки в АУАН №000021/16.09.2019 г. продукти за растителна защита, за описаните в първите две точки Аминопиалик и Колис общо 11 на брой е посочено, че продуктите са с изтекъл срок на годност, а за останалите изброени от т.3 до т.6 вкл. е посочена с номер и дата на издаване Заповед на Изпълнителния директор на БАБХ за прекратено разрешително, т.е. продуктите са неразрешени за продажба.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за безспорни както обстоятелството, че проверената селскостопанска аптека се стопанисва от дружеството - жалбоподател „Напредък“ ЕООД, така и че една част от изброени продукти за растителна защита са с изтекъл срок на годност, а другата част с прекратено разрешително със съответните заповеди на Изпълнителния директор на БАБХ.

Изложил е съображения, че след като препаратите са намерени в търговската зала на обекта, с поставени етикети, е доказано вмененото на дружеството нарушение на чл.101, т.1 от ЗЗР, в неговата първа хипотеза, с която се забранява съхранението с цел продажба на неразрешени продукти за растителна защита.

Настоящият съдебен състав възприема изцяло фактическите и правни изводи, направени от въззивния съд. Същият е обсъдил твърденията на страните и събраните по делото доказателства, относими към законосъобразността на наказателното постановление, без да игнорира или изопачава доказателства, и без нарушения на правилата на формалната логика.

Макар и лаконични, изложените от съда мотиви не са бланкетни и не се споделя възражението на касатора, че решението е постановено при липса на мотиви по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК.

Въззивният съд правилно е приложил материалния закон, възприемайки за осъществено административното нарушение, тъй като съхранението на препаратите за растителна защита с цел продажба се установява по несъмнен начин от всички събрани по делото доказателства. От тях се установява наличието на препаратите в търговското помещение на обект, специално предназначен за продажбата им, какъвто е селскостопанската аптека, с поставени етикети и цени, което категорично доказва, че същите се съхраняват с цел продажбата им, а друга цел на наличието им там не се и твърди от стопанисващото аптеката дружество. Установени са всички обективни съставомерни признаци на вмененото административно нарушение, както и неговият извършител.

Неоснователно е и възражението на касатора за недоказаност на извършеното нарушение касаещо препаратите – Тирам, Децис, ЕК и БИ, поради липсата на доказателства по делото за действието и обхвата на цитираните заповеди на Изпълнителния директор на БАБХ. Тук следва да се посочи, че в едната част вмененото на дружеството - касатор административно нарушение е съхранение с цел продажба на неразрешени продукти за растителна защита. Легално понятието „разрешен продукт за растителна защита“ е дефинирано в §1, т.45 от ДР на ЗЗР, като всеки продукт за растителна защита, за който има разрешение за пускане на пазара и употреба. На основание чл.6, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗЗР, Българската агенция по безопасност на храните е задължена да поддържа на интернет страницата си публичен национален електронен регистър на продуктите за растителна защита, за които е издадено разрешение за пускане на пазара и употреба, като на основание чл.68, ал.4 от ЗЗР, в регистъра по чл.6, ал.1 от закона се вписват и съответните заповеди за прекратяване на разрешението, издадени по реда на чл.68 от ЗЗР. Поддържаният на електронната страница на БАБХ в интернет регистър е публично достъпен, поради което както санкционираното дружество, така и съдът има възможност да извърши справка в същия относно обстоятелството дали установените при проверката в селскостопанската аптека продукти за растителна защита са разрешени за употреба, или са неразрешени. Ето защо непредставянето на всяка от цитираните в АУАН и НП Заповеди на Изпълнителния директор на БАБХ не води до недоказаност на административното нарушение.

Отделно от това, непълнотата на доказателствата не представлява касационно основание, тъй като не е предвидено в чл.348, ал.1 от НПК, към който препраща чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, съответно липсата на заповедите сама по себе си не предпоставя отмяната на обжалваното съдебно решение. Санкционираното дружество не е направило възражения относно квалифицирането на който и да е от изброените препарати като неразрешен, не е направило пред районния съд доказателствени искания за събиране на доказателства в тази насока, които да са останали неразгледани, поради което не е налице и съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуални права на санкционираното дружество на етапа на въззивното производство.

Настоящата съдебна инстанция извърши служебно справка в публикувания от БАБХ на официална страница в интернет „Списък на продукти за растителна защита с прекратени или отнети разрешения“, и констатира, че в същия съответно под поредни номера 475, 540, 523 са вписани продукти с търговско наименование БИ 58; Децис 2,5 ЕК; Тирам 80 ВГ, както и са посочени номерата и датите на заповедите, с които е прекратено разрешителното за същите препарати, напълно съвпадащи с цитраните в АУАН и НП заповеди. Без съмнение изброените в АУАН и НП препарати за растителна защита са с прекратено разрешително, което ги прави неразрешени по смисъла на закона, съответно доказва, че съхранението им с цел продажба е забранено. Изводите на въззивния съд, че дружеството - касатор е осъществило състава на вмененото му административно нарушение са правилни и обосновани, същите не противоречат на събраните по делото доказателства и приложимия закон.

Все в тази връзка следва да се посочи, че по отношение на описаните в НП продукти за растителна защита с наименование Аминопиалик и Колис, определени от контролните органи, като такива с изтекъл срок на годност в жалбата от страна на касатора не се твърди недоказаност на нарушението в тази му част, а като спорен се очертава въпроса относно неразрешените за съхранение с цел продажба продукти за растителна защита, които бяха обсъдени по-горе в настоящото решение.