Решение № 20032 от 06.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20032 гр. София, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20231110125176 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

59 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу В. В. М., ЕГН **********, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „*********“ № **, СКЛАД, прилежащ към магазин № *, с абонатен № ******, с искане да бъде признато за установено между страните, че ответника дължи на ищеца, в резултат на неоснователно обогатяване, сумата от общо 734,14 лв., от която сума 623,19 лв., представляваща цена на доставена от дружеството и потребена от ответника топлинна енергия в периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 20.04.2022 г., до окончателното й изплащане; сумата от 88,50 лв., представляваща лихва за забава за периода от 31.12.2019 г. до 12.04.2022 г.; сумата от 18,63 лв., представляваща цена за услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2020 г., ведно със законна лихва от 20.04.2022 г., до окончателното й изплащане и сумата от 3,82 лв., представляваща обезщетение за забава в периода от 01.07.2019 г. до 12.04.2022 г., като за горепосочените суми има издадена заповед за изпълнение от 19.05.2022 г. по ч. гр. д. № 21200/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав.

В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, поддържа, че ответникът не е сключил договор за продажба на топлинна енергия за 1 стопански нужди, съобразно действащото законодателство в сферата на енергетиката, но е използвал и не е заплатил стойността на потребената топлинна енергия за топлоснабден имот: Склад, прилежащ към магазин № *, с адрес в гр. София, ул. „*********“ № **, с присъединен абонатен № ******. Посочва, че ответникът, като не е сключил писмен договор, при приложение на относимите към момента на продажбата ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди /приложените към ИМ такива/, се е обогатил без основание за сметка на дружеството снабдител и дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Заявява, че за процесния период били в сила Общи условия за продажба на ТЕ за стопански нужди, одобрени с Решение № ОУ-043/12.07.2002 г. на ДЕКВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на ДЕКВР, както и Общи условия, одобрени с Решение № ОУ033/08.10.2007 г. на ДЕКВР. Поддържа, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

Ищецът представя писмени доказателства и моли за допускането на съдебнотехническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. В. М., ЕГН ********** е подал отговор на исковата молба, чрез особен представител адв. А. Х., с който искът е оспорен като недопустим, евентуално- неоснователен. Счита за недоказани твърденията, че именно ответникът е получил топлинна енергия и вода. Оспорва исковете и по размер. Прави възражение за прихващане между процесните вземания и вземането на ответника за обезщетение, дължимо от ищеца за ползването на енергийни уреди и съоръжения. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Третото лице - помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД изразява становище по предявените искове, като счита същите за основателни. Излага твърдения, че е извършвало месечно дялово разпределение с месечно отразяване на стойностите в издаваните фактури/съобщения към фактурите на „Топлофикация София“ ЕАД по отношение на процесния имот.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответниците като стойност на получена и разходвана от тях топлинна енергия на процесния адрес.

Производството се развива след дадени от съда указания на „Топлофикация София“ ЕАД, за предявяване на установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, при наличие на условия по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК след връчване на заповедта за изпълнение, издадена в полза на ищеца в хода на ч.гр.д. № 21200/2022 г. по описа на СРС, по реда на чл.47, ал.1-5 от ГПК със залепване на уведомление на постоянния адрес на ответника.

Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.

2

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК).

С доклада по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест за релевантните факти по предявения иск за неоснователно обогатяване, като е указал на ищеца да докаже: 1. доставянето през процесния период от ищеца на топлинна енергия в процесния имот и ползването й ответната страна; 2. размера на обогатяването на ответното дружество и обедняването на ищеца, поради ползването на топлинна енергия в процесния имот, както и стойността на ползваната топлинна енергия. 3. Липса на правно основание за имущественото разместване, т.е. липса на сключен индивидуален договор за доставка на ТЕ, който следва да се сключи по силата на приложимите ОУ на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи отношенията й с потребители на ТЕ за стопански нужди. В тежест на ответника съответно е възложено да докаже правоизключващите си възражения или погасяване на задълженията си.

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за процесния период) потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.

В настоящия случай ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника, т.е исковете са предявени на извъндоговорно основание.

По делото липсват доказателства, а и не се твърди, страните да са подписали договор за продажба на топлинна енергия за процесния период, за стопански нужди. Следователно, за процесния период между страните не са съществували облигационни отношения по договор за продажба.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е спорно, а се и установява от Договор № **** от 21.11.2003 г., сключен между „Техем сървисис“ ЕООД и етажната собственост с адрес гр. София, ж.к. „********“, ул. „*****“ № **, съгласно който е договорено ФДР да извърши индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуална сметка.

От приетия по делото Списък на потребителите на топлинна енергия в сграда на адрес в гр. София, ж.к. ********, ул.****** № **, вх. *, се установява, че за магазин 6 и склада към него, като потребител е вписан наемател „ДИПА – 2000“ ООД с управител П.В.В.. Като етажен собственик в сградата към годината на издаване на разрешение за ползване на СЕС е вписан също и Л.М.Й., който през 2010 г. се разпорежда с процесния имот в полза на настоящия ответник.

За установяване основателността на предявената претенция и на твърдението, че 3 ответникът е собственик на процесния имот, към исковата молба ищецът е представил нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу дълг № 20 от 02.12.2010 г., том I, рег. № 1684, дело № 18/2010 г., съгласно който Л.М.Й. и Л.С.Й. прехвърлят на В. В. М. собствеността върху свои собствени недвижими имоти, придобити по време на брака, а именно магазин *, находящ се в гр. София, район „******, ул. „*****" № **, на партера и Склад, прилежащ към Магазин *.

По делото е прието като доказателство още и удостоверение с изх. № 68-00-990 от 06.08.2012 г., от „ГИС - София" ЕООД, съгласно което е видно, че ул. „*****“ в ж.к.

„********" е преименувана на ул. „*********".

Страните по делото не спорят, че между тях не е сключван договор по смисъла на чл.

149, ал.1, т. 3 ЗЕ за продажбата на топлинна енергия за стопански нужди за процесния обект, който според приетото без възражение от страните заключение на съдебно-техническата експертиза е топлофициран и се намира в сграда - в режим на етажна собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа. Ето защо един от спорните въпроси пред съда се състои в това, дали сезирания с ИМ ответник В. М. е материално легитимиран да отговаря за заплащането на топлинната енергия, ако такава е била потребена в имота. В тази връзка, с оглед приетите доказателства, съдът приема:

Отношенията между доставчиците и потребителите на ТЕ за исковия период са регламентирани в ЗЕ. По силата на § 1, т. 43 ДР на ЗЕ /в ред. в сила от 21.06.2011 г. отм., бр.

54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ „потребител на енергия или природен газ за стопански нужди" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Подобно е и разрешението на чл. § 1, т. 33а ДР на ЗЕ /в ред. в сила от 17.07.2012 г./ - „небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ /в ред. в сила от 21.06.2011 г./ продажбата на ТЕ се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребители на ТЕ за стопански нужди, а в редакцията, в сила от 17.07.2012 г., е записано, че продажбата на ТЕ се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на ТЕ за небитови нужди.

Приети по делото са и Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД, съгласно чл.23 от които „купувачът, ползващ топлинна енергия за стопански нужди в СЕС е длъжен да сключи писмен договор за продажба с продавача при спазване изискванията за измерване, оттичане и разпределение на топлинната енергия, предвидени в Наредбата за топлоснабдяването и в ОУ за продажба на ТЕ за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София“. Съгласно чл.61 (1) от същите Общи условия „купувач - страна по договор за продажба на ТЕ за стопански нужди е собственик, титуляр на вещно право на ползване или наемател на имот, в който се ползва топлинна енергия за стопански нужди“. Разпоредбата на чл.62, ал.1-3 от ОУ определя реда и изискуемите документи за сключване на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, в зависимост от субекта (купувача на ТЕ), като съответно купувачът подава заявление по образец, в което посочва данните и прилага съответните документи, както и копи от н.а., съдебно решени, удостоверение за наследници, настанителна заповед 4 или наемен договор и други документи, удостоверяващи правото на собственост, вещното право на ползване, наемното правоотношение съгласието на собственика по чл.61, ал.2. Въз основа на тези документи, продавачът сключва договор с купувача за продажба на ТЕ за стопански нужди, открива и води партида с абонатен номер.