Определение № 2103 от 28.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2103 гр. София, 28.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20248002102954 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 2217/2257/27.05.2024 г., подадена от Ц. М. Г., чрез адвокат Л. А., срещу решение № 119 от 19.04.2024 г. по гр. д. № 20221600500140/2022 г. на Окръжен съд - Монтана, с което е потвърдено решение № 260022 от 11.02.2022 г. по гр. д. № 1158/2018 г. на Районен съд - Монтана в частта, с която на основание чл. 348 ГПК съдът е изнесъл на публична продан следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-1829/05.04.2006 г. на изп. директор на АГКК, с адрес: [населено място], [улица], ет. 1, който обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: Жилище, апартамент, брой нива: 2, с посочена в документа за собственост площ от 70.66 кв.м, с прилежащи части: югозападно избено помещение и югозападно таванско помещение, при съседи на ниво № 1: самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - *****, под обекта - няма, над обекта – няма, и на ниво № 2: самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - *****, под обекта - *****, над обекта – няма, и 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 473 кв.м.

Въззивният съд е съобразил, че пред първоинстанционния съд е разгледан иск за делба на съсобствен недвижим имот и е постановено решение във фазата по извършване на делбата, като имотът е изнесен на публична продан. За да постанови атакуваното решение, районният съд е приел, че процесният имот е неподеляем, тъй като за изграждане на двата обособени обекта е необходимо извършване на значителни преустройства, които са свързани и с неудобства, по-големи от обичайните. Приел е също така, че имотът е неподеляем поради липсата на изготвен инвестиционен проект за подялбата му. Пред втората съдебна инстанция 1 е изготвен инвестиционен проект за подялбата на къщата, като съответно е назначена и съдебно-техническа експертиза.

Окръжен съд - Монтана е посочил, че основен принцип при извършване на делбата, установен в чл. 69, ал. 2 ЗН, е при възможност всеки съделител да получи дял в натура.

Когато броят на допуснатите до делба имоти е равен или по-голям от броя на съделителите, такава възможност е налице. В този случай делбата следва да се извърши чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий, а ако това се оказва невъзможно или много неудобно - чрез разпределяне на имотите между съделителите по реда на чл. 353 ГПК.

Изнасянето на недвижим имот на публична продан, като способ за извършване на делбата, е приложимо в случаите, когато този имот е реално неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете. Когато допуснатите до делба недвижими имоти са повече от един, неподеляемост по смисъла на чл. 348 ГПК е налице само ако е невъзможно всеки от съделителите да получи реален дял.

Окръжен съд – Монтана е приел, че в хипотезата пред него процесната сграда представлява еднофамилна такава, като на първия етаж е разположено жилище-боксониера, състоящо се от входно антре, коридор, дневна с кухненски бокс и санитарен възел. На етаж втори, до който се достига посредством върешно монолитно стълбище, са разположени: в западната част стая и помещение, което на стария проект е отразено като баня. Съгласно представения одобрен инвестиционен проект се предвижда разделяне на два отделни самостоятелни обекта - за всеки от съделителите, в съответствие с квотите им на собственост. На първия етаж се обособява жилище (самостоятелен обект 2 съгласно проектната документация), състоящо се от една стая (всекидневна с кухненски бокс) и санитарен възел, които са съществуващи. Входът на този самостоятелен обект в сграда е предвиден през еркерна врата, водеща към лоджията, което условие удовлетворява изискването за самостоятелен вход към жилището, визиран в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗУТ. Предвид факта, че съществувалите в миналото стълби за достъп до лоджията са компрометирани и съборени, с проекта е предвидено възстановяването им. Изискуемото се към жилището на първия жилищен етаж складово помещение е предвидено да бъде прилежащото към процесния самостоятелен обект в сграда мазе с площ от 24.45 кв.м. На втория жилищен етаж е предвидено обособяването на жилище (самостоятелен обект 3 съгласно проектната документация), състоящо се от две стаи - кухня и спалня, свързани с коридор и санитарен възел - баня с тоалетна. Към това жилище е предвидено обособяването на складово помещение в подпокривното пространство на сградата, което е към процесния самостоятелен обект в сграда. С одобрения инвестиционен проект се предвижда в подпокривното пространство да се обособи складово помещение, което е прилежаща част към предвидения самостоятелен обект-жилище, който ще се обособи на втория жилищен етаж от процесната сграда. Достъпът до складовото помещение е предвиден през съществуващ отвор чрез стълба с подвижно рамо, която се прикрепя към отвора.

Въззивният съд е визирал, че съгласно чл. 39, ал. 2 ЗС и чл. 203 ЗУТ съдебна делба на съсобствено жилище се извършва само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от 2 обикновените, при спазване на строителните правила и норми. Законът не установява количествен критерий за това кога преустройството следва да се определи като значително.

Това е фактически въпрос и се решава конкретно във всеки отделен случай. В съдебната практика трайно се приема, че за да се направи извод дали преустройствата са значителни, следва да се съпоставят състоянието и стойността на жилището преди преустройството с обема и стойността на необходимите строително-монтажни работи за обособяването на самостоятелните обекти в него. С оглед установяването на необходимостта от извършването на преустройства за реалното обособяване на самостоятелните дялове, какви преустройства следва да бъдат извършени и каква е тяхната стойност е назначена и извършена съдебнотехническа експертиза. Обсъждайки събраните писмени доказателства, представения инвестиционен проект и извършените експертизи, съдът е приел, на първо място, че имотът е неподеляем, тъй като от него не могат да бъдат обособени два самостоятелни обекта. По този въпрос е изложил, че съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони всяко жилище трябва да има най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и най-малко едно складово помещение във или извън жилището. В процесната хипотеза е предвидено към жилището на втория етаж да се обособи складово помещение в подпокривното пространство на сградата. Подпокривното пространство е обща част по предназначение в случаите, когато има нужната височина, пространство, обем, нормален достъп от стълба и когато, при спазване изискванията на действащи СПН, в това пространство могат да се обособят (при съгласие на собствениците на обекти в етажната собственост) и изградят отделни обекти или сервизни помещение към обектите на етажната собственост. Ако подпокривното пространство няма нужната височина, площ и обем, нито може да бъде осигурен нормален достъп от стълба и е неизползваемо освен за изолация между последната етажна плоча и покрива, то същото е обща част по естеството си. Съдът е съобразил актуалната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, съгласно която общите части на сграда в режим на етажна собственост, определяни като такива по предназначение или по естеството си, макар и да нямат самостоятелно значение и да следват главната вещ, могат да бъдат предмет на съдебна делба, доколкото са обособени като самостоятелни обекти в подпокривното пространство, без то да е загубило изцяло или отчасти характера на обща част по предназначение. Така „когато подпокривното пространство е обща част по предназначение, т.е. има нужната височина, обем и в него могат да се изградят спомагателни помещения на всеки един от собствениците на обекти в етажната собственост, или има изградени такива, те могат да преминат в самостоятелна собственост на някои от собствениците или трети лица или да се придобият по давност“. От така изложеното съдът е приел, че разясненията на ТР № 34/1983 г. на ОСГК на ВС не са загубили своето действие, що се отнася до квалификацията дали подпокривното пространство е обща част или не, и дали тази обща част е такава по естеството си или по предназначение. Налице е отстъпление по въпросите за възможността, доколкото има изградени самостоятелни обекти в таванския етаж, те да могат да се придобиват по давност или да бъдат предмет на съдебна делба. Посочил е, че в случая е безспорно, че 3 подпокривното пространство съставлява кухо пространство, което отделя последната таванска плоча от покривната конструкция, в което няма изградени никакви обекти като жилища, ателиета, стаи за творческа дейност, тавански складови помещения или други, поради което същото представлява обща част на сградата. Тепърва трябва да бъде изградено такова помещение, за което няма съгласие от страна на другия съсобственик; освен това вещото лице в съдебно заседание поддържа, че в проекта липсва отразено как точно ще се реализира таванското помещение - само част ще се зазида с гипсокартон, но на практика това е невъзможно, тъй като има само един отвор за стълбището и това няма как да се реализира и трябва да се направи конструктивна промяна, а и няма предвиден нормален достъп до същото. Ето защо Окръжен съд – Монтана е заключил, че в подпокривното пространство не може да бъде изградено такова складово помещение, поради което и вторият етаж от сградата не може да се обособи като самостоятелен обект. Допълнително е приел, че обособяването на два самостоятелни дяла би било свързано със значителни преустройства и неудобства. Съгласно вещото лице съществуват изградени ВиК инсталация и ел. инсталация в самостоятелния обект на етаж І, който е обособен и представлява боксониера. На втория етаж няма изградена ВиК инсталация и ел. инсталацията не е отделена, няма отделен електромер. Трябва изцяло нова ел. инсталация, няма обособен санитарен възел, няма прекарана вода и канал. За обособяването на двата отделни самостоятелни обекта трябва да се промени предназначението на три от помещенията на етаж ІІ и на помещението, което е било кухня на първия етаж. То става дневна с кухненски бокс, като се запазва единствено санитарният възел на етаж І. На етаж ІІ всички помещения, които са съществували по стария проект, си променят предназначението и се изгражда един допълнителен зид за обособяване на една спалня, преградна стена от гипсокартон. Съдът се е позовал на практиката на ВКС, според която значителни по смисъла на чл. 39, ал. 2 ЗС, респ. по чл. 203 ЗУТ, са онези преустройства, които предвиждат сериозна промяна на първоначалния архитектурен проект на жилището, като например промяна на предназначението на обекта или на отделни негови помещения, премахване на стени, прокарване на отоплителна или водопроводна инсталации, предполагащи значителна техническа трудност, специални материали и механизация, специални умения, които ги правят трудни за изпълнение. Под неудобства, по-големи от обикновените, се имат предвид обикновените житейски неудобства с оглед жизнения стандарт за дадено време. Въззивният съд е приел, че по разглежданото от него дело от събраните писмени доказателства се установява безспорно, че необходимите преустройства, подробно изброени по-горе, съставляват значителни такива. Значителността на преустройствата в процесния случай се установява и от необходимите за това средства. Законът не установява количествен критерий за това кога преустройството следва да се определи като значително. Това е фактически въпрос и се решава конкретно във всеки отделен случай. За да се направи извод дали преустройствата са значителни, следва да се съпоставят състоянието и стойността на жилището преди преустройството с обема и стойността на необходимите строителномонтажни работи за обособяването на самостоятелните обекти в него. Съдът е взел предвид заключението на вещото лице, изслушано пред него, съгласно което стойността на 4 необходимите средства за обособяване на два самостоятелни имота е в размер на 28 235.98 лв. Разпитан в съдебно заседание, експертът е заявил, че на втория етаж дограмата може да остане дървена, да не се сменя с ПВЦ. Ц. Г. е направил възражение, че голяма част от предвидените СМР съставляват интериорни работи, които всяка страна следва да поеме за своето жилище. Въззивният съд е намерил това възражение за частично основателно, а именно по отношение на ПВЦ дограмата (2789 лв.), интериорната врата (380 лв.), окачения таван (1986.17 лв.), ел. бойлер за монтаж под мивка (120 лв.), поради което и стойността на необходимите ремонтни дейности възлиза на сумата 22 960.81 лв. По отношение на останалите СМР съдът е възприел становището на вещото лице в съдебното заседание, в което същото е заявило, че са остойностени само СМР и материали, без които помещенията нямат да имат завършен вид и не могат да се обособят като такива. Нещо повече, според вещото лице в тази сума не са включени и средствата, които са необходими за изграждането на преградна стена, която да отдели двата самостоятелни апартамента. Окръжен съд – Монтана е посочил, че съгласно съдебната практика значителни средства за преустройство са тези, които превишават 10-15 % от стойността на обекта, като в случая посочените от вещото лице и приетите от съда необходими суми надвишават тези стойности.