Решение № 6009 от 01.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6009 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20241100506040 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, чрез гл.ю.к. М. срещу Решение № 21233/21.12.2023г., постановено по гр. д. № 53002/2023г. по описа на Софийски районен съд, 127 с-в, с което е уважен предявеният от „Дженерали застраховане“АД срещу жалбоподателя иск по 410 КЗ, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 49 ЗЗД и л. 45 и чл. 86 ЗЗД за сумата 10418,93 лева – регресно вземане, заплатено от застрахователя обезщетение по застраховка „Каско“ за тотална щета на застрахован при него автомобил, разходи за репатрак и ликвидационни разноски, настъпили от ПТП на 27.02.2022г. с л.а. с рег. Номер **** на път III-864 в посока к.к. Пампоровосело Проглед в участъка при км. 3+600 поради непочистване и заледяване на този участък от републиканската пътна мрежа и 920,15 лева и законна лихва върху сумата от исковата молба насетне.

Изложени са оплаквания за липса на съвкупно обсъждане на доказателствата, неправилно разпределяне на доказателствената тежест и липса на произнасяне по направено възражение за съпричиняване.

Не било доказано, че ПТП е настъпило на заледен и необезопасен участък.

САТЕ не давала отговори, а само предположения. Всички твърдения в исковата молба се основавали само на твърденията на водача, а той бил заинтересован.

Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете

Постъпил е отговор на въззивната жалба, с които тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение неговата правилност въззивния съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

1

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за неоснователна по следните фактически и правни съображения:

Оплакванията за процесуални нарушения досежно доклада на съда са неоснователни. Указанията на СРС, дадени с определението по чл. 140 ГПК са конкретни. СРС е указал, че жалбоподателя – ответник носи тежестта да докаже възраженията си по отговора включително и възражението за съпричиняване. На ответника е указано също, че не сочи и не представя доказателства в подкрепа на твърденията, че водачът на процесния автомобил е извършил нарушение на правилото по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Проектът за доклад е обявен за окончателен в първото ОСЗ, при липса на представител на АПИ и без възражения от АПИ.

С оглед на горното СРС не е допуснал процесуални нарушения, които да опорочават решението.

По повод оплакването в жалбата, че СРС не се е произнесъл по възражението на ответника, свързано с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, заявено в ОИМ, същото е неоснователно, като СГС намира за правилно решението в тази му част и препраща към мотивите на СРС на основание чл. 272 ГПК. Следва да се посочи, че възражението е такова за съпричиняване и подлежи на доказване от жалбоподателя – ответник по иска. По делото не се установява водачът на увреденото МПС да го е управлявал с несъобразена с пътните условия скорост. СГС приема, че при наличие на непочистен заледен участък на пътното платно, водачът на увредения автомобил не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването на ПТП (случайно събитие), което не е могъл и да предотврати. При това положение недоказано от ответника е твърдяното противоправно поведение на водача, както и наличието на фактически принос на същия за настъпването на ПТП.

На следващо място законът възлага на ответника поддръжката в безопасно състояние на републиканските пътища, а спор по делото, че конкретния пътен участък е от републикански път и се поддържа от ответника няма. Това означава, че като обективно свойство на пътя се предполага да е неговото безопасно състояние за ползване при зимни условия-в състояние без заледяване и заснежаване. След като законът възлага в тежест на ответника задължение за поддръжка, то неизпълнението на това задължение поражда отговорност по чл. 49 ЗЗД, при настъпили за ползващите пътя лица вреди, намиращи се във връзка с констатирани опасности по пътното платно, защото е налице нарушение на задължение за действие, установено в закона и затова бездействието е противоправно.

По делото е представен протокол за ПТП № 1578225/27.02.2022г., издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред. Този протокол, съгласно чл. 179 ГПК, се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП- то, а именно мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила, състоянието на пътя, наличието на непочистен заледен участък на пътното платно, разположението на автомобила и видимите щети по него. Надлежно изготвеният протокол за ПТП кореспондира и на останалите събрани по делото доказателства – показанията на разпитания по делото негов съставител Д.С. (който е посочил, че пътя е бил до такава степен заледен и заснежен, че при опит сблъскалите се множество коли,една от който процесната, да бъдат отместени те са започвали да се пързалят като „шейни“ по пътя), както и на неоспорената от страните СТЕ, заключението по която съдът кредитира като компетентно и обосновано и което посочва, че механизмът на ПТП-то съответства на 2 описаното в протокола, както и че вредите са в причинна връзка с наличието на непочистен и необработен заледен участък на пътя при описания механизъм на ПТП.

В тази връзка е неоснователно възражението относно заинтересоваността на водача на процесното МПС, доколкото същият изобщо не е бил разпитан по делото – определението с което е допуснато събирането на гласни доказателства чрез неговия разпит е отменено в ОСЗ от 21.11.2023г.

По отношение на размера на присъденото обезщетение, следва да се отбележи, че съгласно чл. 390, ал. 2, т. 2 от КЗ в случай, че стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност е налице тотална щета. От СТЕ, се установява, че стойността, необходима за възстановяване на процесното МПС, определена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 12 776,82 лева и представлява 87,27% от неговата действителна стойност към датата на произшествието – 14 640,00 лева и в случая е налице тотална щета.

Ето защо първоинстанционния съд е определил законосъобразно размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди следствие на ПТП от 27.02.2022г., тъй като стойността на уврежданията на л.а. „Форд Фиеста“ надхвърлят 70% от действителната му стойност. След приспадане на стойността на запазените части от автомобила, която изчислена от вещото лице възлиза на 3660,00 лева (25% от общата стойност на процесното МПС), дължимият размер на обезщетението следва да бъде 10 980,00 лева.

Обхватът на суброгационното право е ограничен от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, съответно е до размера на обезщетението. В настоящия случай ищцовото дружество е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 14 613,96 лева, реализирало е запазените части от процесния автомобил за сума в размер на 4600,00 лева и е сторило ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Фактът на плащане на застрахователното обезщетение се установява от неоспорената СЧЕ, от която е видно, че същото е изплатено на дата 03.06.2022г. и на тази дата сумата е постъпила по разплащателната сметка на застрахования.

Следователно се установява, че в полза на ищеца срещу ответното дружество е възникнало регресно притезание за заплащане на сумата от 10 013,96 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди на л.а. „Форд Фиеста“ и обичайни разноски за определяне на обезщетението, причинени при реализираното на 27.02.2022г. ПТП.

СГС намира, че разходите за репатриране на увредения автомобил също представляват покрит застрахователен риск. В случая, видно от полицата, е уговорено покритие по клауза „Пълно Каско“. В чл. 14 – клауза „Пълно каско“, вр. чл. 15.1 от представените по делото Общи условия на застрахователя по застраховка „Каско на МПС“ е предвидено, че при ПТП, настъпило в Република България, се осигурява пътна помощ чрез специализирана асистанс компания за транспортиране на МПС, на разстояние до 300 км, пълен и празен пробег и на стойност не повече от 10% от застрахователната сума на МПС – какъвто е настоящият случай видно от представените на л. 50-51 от делото пред СРС пътен лист и фактура № 1207/28.02.2022г. за репатриране на процесното МПС на стойност 390,00 лева с ДДС.

Следователно, регресната претенция се явява основателна за пълния предявен размер от 10 418,96 лева, включваща и заплатената от застрахователя сума за репатриране на увредения автомобил.

С оглед на обстоятелството, че на ответника е възложено със закон поддържането на пътя, който е част от републиканската мрежа, то той носи 3 отговорност за бездействието на своите служители да го поддържат изправен и безопасен за ползване.

Предвид изложеното дотук, СГС приема, че не е налице основание за отмяна на обжалваното решение, което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски за въззивното производство има само въззиваемия – ищец, който претендира юрисконсултско възнаграждение. СГС намира за справедлив размер от 50,00 евро , с оглед на ниската правна и фактическа сложност на делото.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21233/21.12.2023г., постановено по гр. д. № 53002/2023г. по описа на Софийски районен съд, 127 с-в.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, да заплати на „Дженерали застраховане“АД с ЕИК 030269049, сумата от 50,00 евро – юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4