Решение № 36 от 02.04.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. гр.Несебър, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря РадостИ. Г. Менчева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно наказателно дело № 20242150200050 по описа за 2024 годИ.

Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „БМ Х.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***“, хотелски комплекс „Л.“, представлявано от управителя П.П.Т., срещу наказателно постановление № 02-2300390/08.11.2023 г. на директора на дирекция „Инспекция на труда“ – гр. Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, за извършено нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ, е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.

С жалбата не се оспорват фактическите констатации, удостоверени с АУАН и възпроизведени в наказателното постановление, нито материалната законосъобразност на постановлението, но се правят оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание. Завява се, че дружеството-жалбоподател няма други нарушения във времето на трудовото законодателство, не дължи осигурителни вноски и трудови възнаграждения на работниците си, предвид което се моли за намаляване на наложената санкция до законовия минимум от 1500 лева.

Насрещната страна по жалба – директора на дирекция „Инспекция на труда“ – гр. Бургас, не изразява становище по оплакванията на жалбоподателя.

В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от законния си представител – управителя П.Т., който поддържа жалбата и прави искане за провеждане по делото на съкратено съдебно следствие по реда на чл.

63б, ал. 1, т. 1 от ЗАНН, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обжалваното постановление. Моли, наказателното постановление да бъде изменено, като размера на наложеното наказание „Имуществена санкция“ бъде намален до законовия минимум от 1500 лева.

В съдебно заседание, наказващият орган се представлява от упълномощен 1 юрисконсулт, който моли за потвърждаване на наказателното постановление, включително досежно размера на наложената с него имуществена санкция. Твърди, че мотивите на наказващия орган за определяне размера на санкцията са били свързани с броя на еднаквите по вид нарушения, констатирани при процесната проверка, а именно – общо три непълнолетни лица били установени да полагат труд без надлежно разрешение за работа. Претендира присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Със свое протоколно определение № 170/19.03.2024 г. съдът на основание чл.

63б, ал. 4 от ЗАНН и във вр. с искането на жалбоподателя е обявил, че при постановяване на решението ще приеме за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление, като се позовава на доказателства, които го подкрепят, и е разгледал делото по реда на чл. 63б, ал. 1, т. 1 от ЗАНН – съкратено съдебно следствие.

Процесната жалба е депозирана в рамките на четирИ.десетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

На 22.08.2023 г., около 15,50 часа, била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство на място в обект: хотел и ресторант „А.“, находящ се в общ.

Несебър, гр. ***, стопанисван от „БМ Х.“ ЕООД, ЕИК ***, като било установено, че лицето Я.М.М., ЕГН **********, предоставя работна сила, извършвайки дейност като „сервитьор“ – почиства прибори и зарежда масите с чинии. Лицето самостоятелно и собственоръчно попълнило справка-декларация на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която декларирало, че работи в „БМ Х.“ ЕООД, обект: ресторант „А.“ гр. Обзор от 21.08.2023 г. на длъжност „сервитьор“, с работно време от 14,00 часа до 22,00 часа, 30 мин почивка в работния ден, с уговорено трудово възнаграждение 35 лева на ден.

При проверката по документи на 30.08.2023 г. и 19.09.2023 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище в гр. Бургас от страна на „БМ Х.“ ЕООД не е представено разрешение по чл. 303, ал. 3 от КТ за приемане на работа на непълнолетното лице Я.М.М. към 22.08.2023 г., когато лицето било установено да полага труд. При извършена справка в Информационната система на ИА „ГИТ“, регистър за издадените разрешителни по чл. 303, ал. 3 от КТ също не се установили данни за подадено искане на „БМ Х.“ ЕООД , съответно за издадено разрешение за приемане на работа на лицето Я.М.М. към 22.08.2023 г.

За нарушението бил съставен АУАН № 02-2300390/19.09.2023 г., а въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед протичане на производството по реда на чл. 63б, ал. 1, т. 1 от ЗАНН – съкратено съдебно следствие и въз основа на направеното от жалбоподателя признание, което се подкрепя и от цялата доказателствена съвкупност по делото - АУАН № 02-2300390/19.09.2023 г.; протокол от извършена проверка от 22.08.2023 г. № ПР2331834/19.09.2023 г.; постановление за отказ от образуване на наказателно производство на РП Бургас, ТОН с вх. № 23121101/10.11.2023 г. по описа на ДИТ Бургас; идентификационна карта на „БМ Х.“ ЕООД; справка-декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 вр. чл. 402, ал. 2 от КТ; касов бон от 22.08.2023 г.; обяснение на управителя на дружеството-жалбоподател вх. № 23106548/19.09.2023 г. по описа на ДИТ Бургас.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав, като инстанция по същество и след извършена служебна проверка за законност, констатира, че при издаване на обжалваното наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено от компетентен орган /оправомощен да издава НП със заповед № З-0864/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“/, в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени и императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения в хода административнонаказателното производство, които да влекат отмяна на постановлението.

Не се констатират и нарушения на материалния закон, които да водят до извод за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В конкретния случай се касае до нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ, съгласно която разпоредба лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай.

В случая и съгласно приетите по делото факти, именно дружествотожалбоподател, в качеството си на работодател, е приел към 22.08.2023 г. на работа на длъжност „сервитьор“ в стопанисвания от него обект ресторант „А.“ – гр. Обзор непълнолетното лице Я.М.М., ЕГН **********, родена на 21.06.2006 г., която към процесната дата е била на навършени 17 години. С това си действие жалбоподателят безспорно е осъществил нарушение на визираното в наказателното постановление правило на чл. 303, ал. 3 от КТ.

За извършеното нарушение по 303, ал. 3 от КТ законодателят предвижда със санкционната норма на чл. 414, ал. 1 от КТ наказание „Имуществена санкция“ в размер от 1500 лева до 15 000 лева, като в случая и с обжалваното постановление наказващият орган е определил размера на наказанието към законовия минимум – в размер на 2500 лева. Наказващият директор е приел, че процесният случай се характеризира с повисока степен на обществена опасност от обичайните случаи на административни нарушения, доколкото се касае за непълнолетно лице, чиято специална закрила е въздигната от КТ, а деянието е довършено и практически не може да бъде отстранено за вбъдеще.

Във връзка с оплакванията за несправедливост на наложеното от наказващия орган наказание, съдът намира същите за основателни. При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът достигна до извод, че справедливата санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя-нарушител е имуществена санкция в размер на 1500 лева, тъй като при липсата на отегчаващи вИ.та обстоятелства налагане на наказание над предвидения в закона минимум се явява необосновано и несправедливо.

Следва да се отбележи, че неправилно наказващият орган е отчел случая като такъв с повишена обществена опасност, сравнявайки го с всички останали нарушения на трудовото законодателство и неотчитайки релевантните обстоятелства и дадените от нарушителя обяснения. Преценката за тежестта на нарушението следва да е индивидуална и да обхваща съпоставка със сходни или идентични нарушения на КТ, отчитайки подбудите за извършването му и всички смекчаващи и отегчаващи вИ.та на нарушителя обстоятелства, както и имотното му състояние. В случая и доколкото се касае до ангажиране обективната отговорност на юридическо лице не може да се обсъждат смекчаващи и отегчаващи вИ.та обстоятелства, но следва да се изведат тези, характеризиращи нарушението като по-леко или по-тежко. В този ред на мисли, съдът 3 намира, че процесното нарушение, противно на извода на наказващия орган, разкрива характеристиките на такова по-леко в сравнение с общия случай на нарушение от този вид. Това е така, доколкото приетото на работа непълнолетно лице, съгласно декларираните от него обстоятелства, е полагало труд в обекта на работодателя едва за втори ден. От друга страна следва да се вземе предвид и факта, че Я.М. е била на навършени 17 години и 2 месеца и е извършавала сравнително не сложна и трудоемка дейност – почиствала прибори и зареждала маси към момента на проверката, заемайки длъжността „сервитьор“. В тази връзка не може да не се отбележи ноторно известния факт, че множество подрастващи полагат труд в сферата на туризма през летния сезон с цел да се възпитат към труд и да реализират личен доход, което обстоятелство, когато не е свързано с експлоатация на детски труд против волята на лицата и при вредни за здравето и развитието им условия, следва да се отчете като положително. На следващо място, видно от обясненията, дадени от работодателя, последният заявява, че се касае до инцидентен случай във връзка с моментна свръх натовареност на обекта по повод футболен турнир в гр. Обзор за периода 21-25.08.2023 г., като е поет ангажимент да не се допускат подобни нарушения за вбъдеще. Всичко изложено, мотивира съдът да приеме, че нарушението се явява инцидентно, характеризира се като сравнително леко и не може да обоснове определяне на санкция в размер по-висок от законоустановения минимум.

Във връзка със становището на процесуалния представител на наказващия орган в смисъл, че размерът на наложената санкция е определен при съобразяване на броя на констатираните нарушение от процесния вид при проверката от 22.08.2024 г., съдът намира същото за несъстоятелно. Съгласно изложените в обжалваното постановление мотиви отсъства обсъждане досежно броя на констатираните нарушение на чл. 303, ал.

3 от КТ на жалбоподателя към 22.08.2024 г. Нещо повече, дори да се приеме, че такива нарушения са били установени при процесната проверка, то те не биха били годни да обосноват случая като по-тежък, докато не се стабилизират актовете, с които се ангажира отговорността на жалбоподателя за тях. В този смисъл, следва да се отбележи, че по делото не са ангажирани доказателства, а наказващият орган не е формирал извод, жалбоподателят да има налагани санкции за нарушения на КТ в мИ.л период, още по-малко за такива по чл. 303, ал. 3 от КТ.

Предвид посоченото и взимайки предвид липсата на данни по делото за предходни нарушения на жалбоподателя на трудовото законодателство, съдът намира, че справедливият размер на имуществената санкция, която следва да му бъде наложена за процесното нарушение е в предвидения законов минимум. С така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.