Определение № 1405 от 06.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1405 гр. София, 06.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Димитров

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Кирил Г. Димитров Въззивно частно наказателно дело № 20261100602214 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава XXII от НПК, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.

Образувано е по частен протест на СРП срещу протоколно определение от 17.03.2026 г. по НОХД № 1152/2026 г. по описа на СРС, НО, 16-ти състав в частта, в която съдът е прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото на прокуратурата за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите.

В депозирания частен протест се излагат съображения за неправилност на атакуваното определение на СРС в частта му, в която е прието, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на закона. Твърди се, че при осъществяване на предявеното с обвинителния акт престъпление по чл. 159б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 159а, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК подсъдимите са действали в съучастие при разпределение на ролите, като всеки от тях е осъществил различна форма на изпълнителното деяние на твърдяното престъпление. Поради тази причина и в постановленията за привличане на обвиняем и в обвинителния акт подробно е посочено кога, кой и при какви фактически обстоятелства е изпълнил съответната форма на изпълнителното деяние. В този смисъл не се споделя изложеното от първоинстанционния съд за липса на корелация между повдигнатите 1 обвинения на двамата подсъдими, доколкото разминаването относно периодите и мястото на извършване на твърдените форми на изпълнителното деяние на трафика на хора е обусловено от необходимостта да се посочи при какви фактически обстоятелства всеки един от подсъдимите е осъществил съответната форма на изпълнителното деяние. Акцентирано е, че ако се посочи общ период на осъществяване на инкриминираното престъпление за двамата подсъдими, то би било налице противоречие, доколкото в част от периода единият от тях няма да е осъществявал някоя от формите на твърдяното престъпление. Релевирани са доводи, че съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 2 от 16.07.2009 г. по т.д. № 2/2009 г. на ОСНК на ВКС при осъществяване на някоя от различните форми на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 159а НК и при наличие на общност на умисъла, то съответните лица се явяват съизвършители, тъй като осъществяват едно деяние в различните му форми. В този смисъл се твърди, че в обстоятелствената част на обвинителния акт подробно са посочени факти относно задружната престъпна дейност на двамата подсъдими, поради което и последният отговаря на изискванията на закона. С оглед на изложеното, от въззивния съд се иска да отмени атакуваното определение, като върне делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на същото по същество.

В законоустановения срок не са постъпили възражения срещу подадения частен протест от подсъдимите или техните защитници.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, в контекста на релевираните в частния протест доводи, и след като извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционното определение, намира за установено следното:

Частният протест е подаден в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК от процесуално легитимирано лице и е насочен срещу акт, подлежащ на въззивен контрол, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

Разгледан по същество, подаденият частен протест се явява основателен по следните съображения:

За да прекрати съдебното производство и да върне делото на СРП, първостепенният съд е приел в атакуваното определение, че e налице несъответствие и неяснота относно пределите на обвинението, касаещо 2 инкриминираното престъпление с пострадал И. Г.а. В този смисъл се твърди, че в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че през месец януари 2020 г. двамата подсъдими се разбрали да наберат св. И. Г.а, която да бъде настанена в дома на подсъдимия М. в гр. Хамбург и там да предлага платени сексуални услуги, но в заключителната част на същия деянията за всеки от подсъдимите са описани по начин, който създава неяснота дали се твърди съучастие при извършване на деянието. В тази връзка според първоинстанционния съд липсва корелация в отделните части на заключителната част на обвинителния акт по отношение на вмененото на всеки от подсъдимите престъпление с пострадал И. Г.а, тъй като едно и също деяние се твърди да е извършено в два периода, на две различни места от отделни лица при различна роля на всяко от тях, но без да е описан общият престъпен резултат и общото установено от прокурора деяние. Твърди се, че всички елементи на инкриминираното деяние, което се твърди да е извършено в съучастие, следва да се идентични за всеки от съучастниците, освен ако е налице ексцес на умисъла, което също следва да е изрично посочено. В този смисъл е посочено, че при описание на деянието, вменено на подс. М., липсва позоваване на въвеждането в заблуждение, което е вменено на подс. М., макар и да е описано, че двамата са се разбрали именно за това. С оглед на изложеното, първостепенният съд е приел, че посоченото противоречие е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите, поради което и представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК, налагащо връщане на делото на СРП за отстраняването му.

По отношение на инкриминираното с обвинителния акт престъпление с пострадал св. Р.И., районният съд е посочил, че, макар и лаконично, са описани основните му елементи, но при връщане на делото, прокурорът следва да прецени на база на събраните доказателства каква правна квалификация да даде на „установеното престъпление спрямо Р.И. съобразно и установеното в съдебната практика разграничение между престъпленията по чл. 159а и по чл. 155 НК“.

Въззивният съд намира атакуваното в посочената част определение за неправилно. Практически районният съд не се е съгласил с описаната в заключителната част на обвинителния акт правна конструкция на предявеното на двамата обвиняеми престъпление по чл. 159б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 159а, 3 ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, поради липса на корелативна връзка между периода и мястото на извършване на инкриминираната деятелност от всеки от обвиняемите, без да е описан общ престъпен резултат и общо установено от прокурора деяние. Следва да се посочи, че в случая се касае за усложнена форма на задружна престъпна дейност, като подробни и задължителни указания по приложение на закона в тази насока са дадени в Тълкувателно решение № 2 от 16.07.2009 г. по тълк. д. № 2/2009 г. на ОСНК на ВКС. Именно в т. 2.2 от същото е посочено, че „При външния трафик на хора, конкретното поведение на всеки деец се разглежда спрямо изпълнението на признаците на състава, който от обективна и субективна страна се състои от два отделни акта. Затова не е необходимо всеки от участниците в изпълнението на престъплението да участва лично и непосредствено и в двата акта на състава със съответните форми в първия акт (набиране, транспортиране, укриване или приемане на лицето, лицата или на групата от хора) и в изпълнението на втория акт - превеждането им през границата на страната. … Когато един извършва „превеждането през границата на страната“, друг от съучастниците е осъществил набирането на същото лице или на същата група от хора в едната държава, а трети е приел лицето или на групата от хора в другата държава, всички те, с транспортиращият или превеждащият съучастник, са съизвършители в едно и също престъпление и ще отговарят по чл. 159б НК, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК.

Ето защо, когато една или няколко от формите на изпълнение по чл. 159а НК са осъществени от две или повече лица при общност на вината, и със съзнанието за целта по чл. 159а, ал. 1 и ал. 3 НК , независимо къде те са извършени, в страната или в чужбина, деянието ще се квалифицира по чл.

159б НК, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК“. Тоест, за да се приеме, че в конкретния случай обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК, в обстоятелствената част на същия следва да се съдържат твърдения, че всяко едно от обвиняемите лица е действало при общност на умисъла и със съзнанието за целта по чл. 159а, ал. 1 НК, като е конкретизирано какви действия е извършил всеки от тях при осъществяване на отделните елементи на двуактното престъпление по чл. 159б НК. В настоящия случай, въззивният съд счита, че на стр. 3, първи абзац от обвинителния акт ясно е описано, че двамата обвиняеми са постигнали помежду си предварителна уговорка М. да набере св. И. Г.а, като й предложи работа като сервитьорка в гр. Хамбург и 4 транспортира последната до там, превеждайки я през границата на страната, а обв. М. да я настани в осигуреното от него жилище на горепосочения адрес и да я мотивира да предоставя платени сексуални услуги на трети лица. Тоест, в обстоятелствената част на обвинителния акт при спазване и на стандарта, заложен в т. 4.2 от Тълкувателно решение № 2 от 2002 г. на ОСНК на ВКС, са посочени факти относно предварителната съгласуваност на двамата обвиняеми при осъществяване на твърдения общ престъпен резултат, при съзнаване на всеки от тях на общата цел по чл. 159а, ал. 1 НК – използване на И. Г.а за развратни действия. Описани са и конкретните действия на всеки от обвиняемите при предварително разпределение на ролите за постигане на преследваната цел.

В съответствие с описаното от фактическа страна, в заключителната част на обвинителния акт е посочено по отношение на всеки един от обвиняемите какво конкретно действие е извършил като форма на изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление по чл. 159б НК, на кое място и в кой период е осъществено същото. Действително е налице различен период и място на осъществяване на предявената на всеки един от обвиняемите деятелност, част от общата такава по чл. 159б НК, но въззивният съд счита, че предвид твърдението на прокуратурата за осъществяване от двамата обвиняеми в хронологическа последователност на различни форми от изпълнителното деяние и на различни места (обв. М. - набиране чрез въвеждане в заблуждение на пострадалата, след което транспортиране от България до Федерална република Германия, а обв. М. – набиране и приемане след това на лицето вече на територията на Федерална република Германия чрез използване на принуда), то няма как в заключителната част на обвинителния акт да има съответствие във фактическото описание на престъплението спрямо двамата обвиняеми в темпорален аспект, форма на осъществено изпълнително деяние и място на извършването му. В този смисъл липсва твърдяното от районния съд основание и необходимост за описание в заключителната част на обвинителния акт по отношение на обв.

М., че са извършвани действия след 01.02.2020 г. на територията на Федерална република Германия, каквито са вменени на обв. М., защото в обстоятелствената част на обвинителния акт ясно е посочено, че неговата роля, предварително съгласувана с другия обвиняем, е била само за извършване на действия на територията на Република България и е свързана с 5 първоначалното набиране и транспортиране на пострадалата извън страната.

Обратно на това, няма как на обв. М. да бъде вменено в заключителната част на обвинителния акт, че е извършвал съставомерни действия като форма на изпълнителното деяние преди 02.02.2020 г. на територията на Република България, каквито са вменени на обв. М., доколкото в обстоятелствената част на същия ясно е посочено, че той е извършвал действия по набирането и приемането на лицето след тази дата и само на територията на Федерална република Германия. В този смисъл, макар и да няма идентичност в заключителната част на обвинителния акт между предявеното на всеки един от обвиняемите престъпление по чл. 159б, ал. 2 НК относно време, място и конкретно извършени действия, е налице корелативна връзка между двете обвинения, която е фактологично обезпечена в обстоятелствената част на обвинителния акт с посочване от прокурора на всички факти и обстоятелства, обуславящи наличието на елементи от състава на инкриминираното престъпление. Следва да се посочи, че дори в заключителната част на обвинителния акт при описание на предявеното на обв. М. обвинение за престъпление по чл. 159б НК е посочено, че последният е набрал и приел пострадалата след като преди това тя е била преведена през границата на страната – през ГКПП „Калотина“, от другия обвиняем. В този смисъл, въззивният съд намира за неправилни твърденията на първата инстанция за липса на корелативна връзка между предявените на обв. М. и обв. М. обвинения за извършено престъпление по чл. 159б НК при форма на съизвършителство. Дали обвинението е основателно и дали е налице ексцес на умисъла по отношение на някой от обвиняемите, са въпроси, на които първоинстанционният съд следва да даде отговор едва с крайния си съдебен акт. Прокуратурата е описала по недвусмислен начин вмененото на всеки един от обвиняемите престъпление, като липсва противоречие или неяснота в обвинителната теза.