Решение № 205 от 03.10.2019, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е № 205 гр. Пловдив, 03.10.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА СТАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МИГЛЕНА МАРКОВА

АТАНАСКА АНАСТАСОВА

В присъствието на секретаря Ина Зяпкова и прокурора Мирослав Христев, след като разгледа докладваното от член - съдията Миглена Маркова ВНОХД №1241/2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното :

С присъда №119/15.04.2019г., постановена по НОХД

№6321/2018г., Районен съд –Пловдив, ХVІ-ти наказателен състав, е признал подсъдимия: Б.К.П. за невиновен в извършване на престъпление по чл.206 ал.2 пр.2, вр. с чл.26 ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото му обвинение.

На основание чл.190 от

НПК направените по делото разноски е постановено да останат за сметка на държавата.

Срещу постановената присъда е постъпил протест от РП-Пловдив с допълнение към него, в които се сочи, че неправилно съдът е преценил, че обвинението не е доказано по категоричен и безспорен начин предвид събраните гласни и писмени доказателства и изложената фактическа обстановка по делото.

Сочи се, че изготвените мотиви са противоречиви, както и че са неправилни изводите на съда, че предмета на престъплението не е лична собственост на подсъдимия, а на дружеството, чийто едноличен собственик и управител е. Излагат се обстойни съображения, в които се сочи, че в случая разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК е неприложима. Иска се присъдата да се отмени и вместо нея да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде осъден по първоначално повдигнатото му обвинение. Алтернативно се иска присъдата да се измени и подсъдимия да се признае за виновен за по- леко наказуемо престъпление – по чл.217 ал.3 пр.2, вр. с ал.1 от НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителя на ОП-Пловдив поддържа протеста и допълнението към него с наведените в тях доводи и искания. Моли подсъдимия да бъде признат за виновен и да му се наложи справедливо наказание.

Подсъдимият лично и чрез защитника си моли съдебния акт на РС-Пловдив да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Излагат се съображения, че алтернативното искане на прокуратурата за осъждане на подсъдимия по чл.217 от НК е неправилно, предвид несъставомерност на деянието по този текст.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните в жалбата и пред настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си по чл. 313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за установено следното:

Протестът е процесуално ДОПУСТИМ, подаден в срок, от процесуално легитимирани лица и е насочен срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Същият не следва да се разглежда по същество в пълнота, тъй като са налице основанията на чл.335, ал.2 вр. с чл.334 т.1, вр. с чл.348, ал.3, т.2 от НПК. При разглеждане на делото на съдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото е налице съществен недостатък на обжалвания съдебен акт - липса на мотиви, което налага съдебният акт на първоинстанционния съд да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Настоящият съдебен състав счита, че постановения от РС-Пловдив съдебен акт не отговаря на изискванията регламентирани в нормите на чл.301 и чл.305 от НПК. Съобразно тях решаващият съд е длъжен да посочи в мотивите си релевантните за повдигнатите срещу подсъдимия фактически обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали са изведени и след всеобхватен анализ и прецизна оценка на съществуващите противоречия в доказателствената маса да изложи правните съображения за взетото от него решение. Настоящият състав на ПОС счита, че е налице противоречие в изготвените от първостепенния съд мотиви. Същият е приел, че подсъдимият неправомерно се е разпоредил с вещите, като по този начин не е запазил правата на кредитора, след което е посочил, че отношенията между кредитор – длъжник / пострадал- подсъдим/ са били почти незабавно уредени, като делата- съдебни и изпълнителни са прекратени, поради погасяване на кредита, което според съда обуславя хипотезата на чл. 9 ал.2 от НК. По- надолу е отбелязано, че това не е основния мотив за оправдаване на подсъдимия, след което е развил теза, че деянието не съставлява престъпление, доколкото инкриминираните вещи не принадлежат на подсъдимия като физическо лице, а са собственост на юридическото лице- „Екопродукт“ ЕООД. Последният извод на съда е в пълно противоречие с приетото от него, че деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като: “ подсъдимия знаел, че вещите не са освободени от залога, не е предал или запазил конкретно получената сума за кредитора и го е принудил да заведе изпълнителни дела“. Обстоятелства изложени от него и в приетата фактическа обстановка.

Изложеното обуславя противоречие в мотивите, а всякога, когато мотивите са неясни, непълни или противоречиви е налице процесуално нарушение, което е от категорията на съществените, тъй като представлява липса на мотиви- Решение № 89 от 17.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 121/2014 г., НК, III н. о. Следва да се отбележи и че съобразно разпоредбата на чл.305 ал.7 от НПК оправдателната присъда не следва да съдържа изрази, които поставят под съмнение виновността на подсъдимия, а изложеното от първостепенния съд, че подсъдимият е действал с пряк умисъл е именно израз, който обуславя съмнение за виновността му.

Гореизложеното налага извода, че в конкретния казус е налице основанието на чл.348 ал.3 т.2 пр.1 –во от НПК , тъй като в контролирания съдебния акт липсват съображения по основните въпроси, на които трябва да отговори решаващият съд в съдебния си акт. Това са въпросите по чл.301 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, а именно има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия, извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация. При това положение съдът намира, че атакуваната присъда е постановена при съществено процесуално нарушение, а именно липса на мотиви, което е абсолютно и безусловно основание налагащо отмяната й. По този начин въззивният съд не може да проконтролира правилността и законосъобразността на взетото от първата инстанция решение и да се произнесе по въпросите, касаещи съществото на делото.

Мотивирането на съдебните решения е елемент на „справедливостта“ на наказателния процес по смисъла на чл.6 параграф 1 от ЕКЗПЧОС, нарушаването на който рефлектира негативно върху възможността да се разберат основанията, послужили за взетото решение от съда, за да се изберат и съответните средства за защита пред по-горната инстанция.

Както вече беше посочено, по-горе визираното процесуално нарушение е от категорията на съществените, то е неотстранимо от настоящата инстанция, което налага атакуваната присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския районен съд, без да се обсъждат останалите изложените в протеста на РП-Пловдив възражения.

По изложените по-горе съображения и на основание чл.335 ал.2 вр. с чл.334 т.1, вр. чл. 348 ал.3 т.2 от НПК, Пловдивският Окръжен съд Р

Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло

Присъда №119/15.04.2019г., постановена по НОХД №6321/2018г. по описа на Районен съд –Пловдив, ХVІ-ти наказателен състав и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Да се уведомят страните, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :