Решение № 576 от 15.03.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 576 гр. Бургас, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20222120105083 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявената от „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД против З. В. Щ. искова молба, с която се моли да бъде признато за установено съществуването на вземания на ищеца към ответника в общ размер от 4 560 лв., от които 4 500 лв. – дължима главница по Договор за банков кредит № ***/*** г. и 60 лв. – разходи за обявяване на предсрочна изискуемост, както и законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2022 г. до окончателното й изплащане, които суми са предмет на Заповед № 349/31.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документи по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 598/2022 г. по описа на БРС. Претендира се и осъждане на ответника да заплати на ищеца направените разноски в настоящото и в заповедното производство. При условие на евентуалност, а именно ако установителният иск бъде отхвърлен изцяло или частично, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземането преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, ищецът е поискал да бъде осъдена ответницата да му заплати сумата от 4 500 лв., представляваща дължима главница по горепосочения договор за банков кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.01.2022 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен Договор за банков кредит № *****/*** г., по силата на който ищецът е предоставил на ответницата кредит в размер на 4 500 лв. за лични нужди, който е следвало да бъде погасен в срок до 10.06.2025 г., с 12-месечен гратисен период за издължаване на главницата, на 48 месечни вноски в размер на 93,75 лв., платими след изтичане на гратисния период. Твърди се също така, че на падежните дати 10.07.2021 г., 10.08.2021 г. и 10.09.2021 г. ответницата не е погасила дължимите три месечни вноски в 1 общ размер от 281,25 лв., с оглед на което на 16.09.2021 г. банката е изпратила покана за доброволно изпълнение и предсрочна изискуемост, с която е поканила ответницата в 1месечен срок да плати всички просрочени задължения, както и изрично я е уведомила, че ако не плати сумите в посочения срок, всички непадежирали вземания по договора за кредит ще станат предсрочно и изцяло изискуеми, като тази покана е била връчена на ответницата на 07.12.2021 г. (съгласно направеното уточнение в съдебно заседание) чрез ЧСИ Д. Н. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Просрочените задължения не са били платени в указания в поканата срок, поради което на 11.01.2022 г. е настъпила предсрочна изискуемост на всички задължения по договора за кредит, след което банката се е снабдила със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за дължимите от ответницата суми. Моли се ако съдът установи, че предсрочната изискуемост не е настъпила, да бъде прието, че с исковата молба банката обявява всички неизискуеми вземания по процесния договор за предсрочно изискуеми, във връзка с което е предявен и евентуалният осъдителен иск. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа исковете, ангажирани са доказателства.

Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, а осъдителните искове са с правни основания чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от назначения особен представител на ответницата, в който се твърди, че исковете са неоснователни. Заявено е, че след като ответницата не е била намерена на постоянния и настоящия си адрес, като е било установено, че тя не живее там, а собственик на имота е Т. Р., то именно това лице е следвало да поеме ангажимент да уведомява ответницата за всички получени съобщения.

Поради това се твърди, че банката не е обявила предсрочната изискуемост на ответницата, нито настоящата искова молба би могла да се приеме като писмено уведомяване на ответницата за тази предсрочна изискуемост. Особеният представител на ответницата се явява в съдебно заседание, поддържа отговора. Не ангажира доказателства.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 598/2022 г. на БРС, с издадената по това дело Заповед № 349/31.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е разпоредено длъжникът З. В. Щ. да заплати на кредитора „Общинска банка“ АД следните суми: 4 500 лв. - главница, дължима по договор за банков кредит № ****/*** г., 60 лв. – извънсъдебни разходи, законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2022 г. до изплащане на вземането, както и 141,20 лв. – деловодни разноски. Препис от заповедта за изпълнение е бил връчен на длъжника по реда на чл 47, ал. 5 от ГПК, поради което заповедният съд е указал на заявителя възможността да предяви иск за вземането си, като такъв иск е бил предявен в срок и по повод на него е образувано настоящото производство.

По делото е представено копие на Договор за банков кредит № ****/*** г., сключен между страните по делото, с който ищцовото дружество е предоставило на ответника кредит в размер на 4 500 лв. за задоволяване на лични нужди, при 0,00 % годишна лихва, който е следвало да бъде погасен в срок до 10.06.2025 г., с 12-месечен гратисен период, след изтичането на който се дължи заплащане на месечни погасителни вноски съгласно приложен към договора погасителен план.

2

В чл. 11, ал. 1 на договора са посочени случаите, в които банката има право да обяви за предсрочно изискуеми всички непадежирали вземания, произтичащи от договора, единият от които е ако кредитополучателят не е погасил изцяло в срок която и да е погасителна вноска по главницата.

В чл. 13, ал. 11 на договора са посочени адресите на страните, на които е следвало да бъдат изпращани всички уведомления, съобщения, искания, покани и др. във връзка с договора, а съгласно ал. 13 – 15 всички писма, уведомления, известия, извлечения и др. документи във връзка с договора за кредит трябва да бъдат изпращани от банката до кредитополучателя на посочения в ал. 11 адрес за кореспонденция, вкл. и ел. поща, и ще се считат за достигнали до и получени от адресатите им, като опитът за връчване на уведомления и изявления ще се счита за надлежно връчване от страна на банката и полагане от нейна страна на дължимата грижа за уведомяване на кредитополучателя, като последният ще се счита за уведомен за всички писма, уведомления и др., изпратени от банката на посочения в ал. 11 негов адрес за кореспонденция, без да е необходимо потвърждение от негова страна.

Договорът, приложение № 1 към него и погасителният план са двустранно подписани от страните по тях, като подписите не са оспорени по делото, поради което съдът намира, че договорът е валидно сключен и е породил правното си действие.

С покана за доброволно изпълнение и предсрочна изискуемост от 16.09.2021 г. банката е уведомила ответницата, че не е платила три погасителни вноски в общ размер от 281,25 лв., с падежни дати 10.07.2021 г., 10.08.2021 г. и 10.09.2021 г., като тя е поканена в едномесечен срок от връчване на поканата да погаси всички свои просрочени задължения.

Със същата покана банката е уведомила ответницата, че при непогасяване в дадения й срок на всички изискуеми и просрочени задължения, произтичащи от договора за кредит, банката обявява всички непадежирали/неизискуеми вземания за предсрочно и изцяло изискуеми.

Видно от приложените уведомление и разписка за извършени от ЧСИ Д. Н. действия по връчване на книжа/призовки, ответницата е била търсена от връчителя три пъти на посочения в договора за кредит неин адрес – на 05.10.2021 г., 16.10.2021 г. и 22.11.2021 г., но не е била открита, като по сведения на домоуправителя там не живее такова лице, а живее лицето Т. Р.. Последният е дал сведения на връчителя, че З. Щ. не живее и никога не е живяла там, а преди 20 години са й направили адресна регистрация на адреса. При последното си посещение на адреса на 22.11.2021 г. връчителят е залепил уведомление на табло до входната врата на адреса. С оглед на това следва да се приеме, че поканата е била редовно връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 07.12.2021 г. с изтичането на двуседмичния срок от залепване на уведомлението, като съдът намира за изцяло неоснователни възраженията на особения представител на ответницата във връзка с редовността на връчването.

Представени са фактура от 17.12.2021 г. и платежно нареждане от 31.12.2021 г., удостоверяващи, че за връчване на поканата до ответницата банката е платила на ЧСИ Н. сумата от 60 лв.

3

По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е констатирало, че отпуснатият кредит от 4 500 лв. е бил усвоен изцяло от ответницата на 11.06.2020 г. В заключението е посочено, че първата падежна дата след изтичане на едногодишния гратисен период е била на 10.07.2021 г., но З. Щ. не е направила погасителни вноски на падежните дати 10.07.2021 г., 10.08.2021 г. и 10.09.2021 г. Според вещото лице към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 28.01.2022 г. – непогасените задължения на З. Щ. по договора за кредит, при условие на настъпила предсрочна изискуемост, са били в размер на 4 500 лв., от които 656,25 лв. – непогасени вноски към 28.01.2022 г. и 3 843,75 лв. – предсрочно изискуеми вноски. Вещото лице също така е установило, че след 28.01.2022 г. до 09.02.2023 г. (датата на изготвяне на заключението) няма направени погасителни вноски по процесния договор за кредит, в резултат на което няма промяна в размера на непогасените задължения на З. Щ. към 09.02.2023 г.

При така представените доказателства, съдът намира, че предявеният установителен иск е доказан и основателен по следните съображения:

Установи се по делото, че ищецът е предоставил на ответницата безлихвен банков кредит в размер на 4 500 лв., който е бил усвоен в пълен размер.

Установи се също така, че по договора е бил уговорен едногодишен гратисен период за погасяването му, като падежът на първата дължима погасителна вноска е бил на 10.07.2021 г.

От ангажираната експертиза се установи, че ответницата не е платила нито една погасителна вноска, с оглед на което съдът намира, че са били налице условията на чл. 11, ал. 1, т. 1 от договора за банков кредит за обявяване на предсрочна изискуемост на всички непадежирали задълженията по него, като това е било сторено от кредитора с отправена покана до кредитополучателя. Съдът намира, че поканата за доброволно изпълнение и за обявяване предсрочна изискуемост на кредита е била връчена редовно на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, тъй като тя е била търсена от връчителя на посочения в договора за кредит адрес за кореспонденция, който съвпада с постоянния и настоящия й адрес, но не е била открита там, като връчителят е събрал информация, че тя не живее на този адрес. Поради това и тъй като ответницата не е имала регистриран трудов договор, съответно е било невъзможно връчване на поканата чрез работодател, както и с оглед клаузите на чл. 13, ал. 13 – 15 от договора за кредит съдът намира, че поканата е редовно връчена на ответницата, съответно същата е била уведомена редовно за обявената от банката предсрочна изискуемост на задълженията й по договора за кредит преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Видно е също така от експертизата, че непогасеното задължение на ответницата по процесния договор е в размер на 4 500 лв. – дължима главница.

Доказаха се също така направени от ищеца разходи в размер на 60 лв. във връзка с обявяване предсрочната изискуемост на задълженията по кредита, които също следва да бъдат поети от ответницата.