Определение № 842 от 14.03.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 842 гр. София, 14.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. Коев

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов като разгледа докладваното от И. Коев Въззивно частно наказателно дело № 20241100607557 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХII от НПК, вр. чл. 306, ал. 3 вр. чл. 306, ал. 1, т.

4 от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от повереника на частния тъжител - адв. И.

М., срещу определение от 20.10.2023 г., постановено по НЧХД № 17014/2015 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 144-и състав, с което частният тъжител К. М. е осъден да заплати в полза на Н.Х.М. сумата от 2987 (две хиляди деветстотин осемдесет и седем) лева, представляващи сторени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на атакуваното определение.

Твърди се, че производството за присъждане на разноски в полза на М. е инициирано със заявление от 01.09.2023 г., което не е било връчено на частния тъжител и неговия процесуален представител, довело до ограничаване правата на същите да вземат становище по въпроса и да направят възражение за прекомерност на претендираните разноски. Излагат се аргументи, че искането на подсъдимата за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение се съдържа единствено в писмено възражение от 03.06.2016 г., скрито в обемното съдържание на изложението и входирано в съда заедно с други документи в деня, в който е проведено и съдебното заседание, поради което предоставеното от съда време на тъжителя и неговия повереник да се запознаят със съдържанието му е било недостатъчно.

Акцентира се, че други искания за присъждане на разноски не са правени в хода на първоинстанционното съдебно производство, поради което и частното обвинение не е взело становище по въпроса. Отделно от това в жалбата се твърди, че присъденият размер на адвокатско възнаграждение е прекомерен, като се излагат конкретни съображения в тази насока. Отправено е искане въззивният съд да отмени атакуваното определение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или да се произнесе по същество като намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

Подадената частна жалба е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, подадена е от легитимирано за това лице и 1 в законоустановения срок.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

От материалите по делото се установява, че по повод тъжба на К. М. срещу Н. М. е образувано НЧХД 17014/2015 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 114- ти състав.

Първоинстанционното производство е приключило с присъда, с която Н. М. е била призната за невиновна и оправдана по повдигнатото обвинение. Във връзка с осъществен въззивен контрол, с Решение от 27.11.2020 г. по ВНЧХД № 444/2020 г., СГС е отменил присъдата на СРС и е прекратил наказателното производство, поради изтичане на абсолютна давност за наказателно преследване. С Решение от 23.03.2023 г. на ВКС по КНС № 1015/2022 г., касационната жалба на подс. Н. М. срещу въззивното решение е оставена без разглеждане.

С молба с вх. № 21008732 от 01.09.2023 г. по описа на СРС, подадена от Н. М., е направено искане за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред СРС.

Софийски районен съд се е произнесъл по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК с определение от 20.10.2023 г., с което е уважил изцяло направеното искане и на основание чл.

190, ал. 1 от НПК е осъдил частния тъжител К. М. да заплати на подсъдимата Н. М., сумата от 2992.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в производството пред СРС и държавна такса за подадената частна жалба. За да постанови атакувания понастоящем съдебен акт, районният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за уважаване на подадената молба. Обосновал е извода си с наличието на предпоставките по чл. 190, ал. 1 от НПК. Съдът е приел, че размерът на разноските се извежда от приложения в материалите по делото договор за правна защита и съдействие, сключен между адв. Н. и подсъдимата М., в който за предоставената услуга е посочен размер на възнаграждение в размер от 2987, 00 лв.

По делото не се спори относно това, кой следва да заплати направените разноски, а единствено касателно техния размер, доколкото жалбоподателят е релевирал възражение пред настоящата инстанция за прекомерност на заплатения хонорар. Според настоящия съдебен състав такова възражение е допустимо при наказателните дела. Няма основания да се счита, че прилагането на този подход е допустимо само в гражданските и в административните съдопроизводства. Няма пречка за приложението на чл. 78, ал. 5 от ГПК по аналогия (въпросът с разноските не касае по същество наказателната отговорност на подсъдимия, а именно във връзка с нея е въведена забраната за прилагането на правила по аналогия). Факт е, че НПК не препраща изрично по този неуреден въпрос към правилата на ГПК, но при изпълнение на задължението си по чл. 188, ал. 1 от НПК да определи размера на разноските, съдът следва да се ръководи от безспорно утвърденото положение, че разноските не могат да представляват средство за възпиране и ограничаване на законоустановените права и възможностите на гражданите за реализирането им, под страх, че при неблагоприятен за страната изход на делото, тя ще бъде натоварена с непосилни по размер разноски за адвокатско възнаграждение. Именно затова за обсъждането на "прекомерността" на адвокатския хонорар е без значение дали страната е загубила делото.

Обстоятелството, че в последния случай е ангажирала неоснователно участието на противната страна в процеса се свързва с необходимостта от възстановяването на понесените от последната деловодни разноски, включително и за адвокатско възнаграждение, но в справедлив и обоснован размер. За последното въззивният съд съобразява и предвиденото в Закона за адвокатурата. Нормата на чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата постановява, че адвокатското възнаграждение се определя с договор между клиента и адвоката, но размерът му следва да бъде "справедлив и обоснован", като не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа, а критериите "справедлив и обоснован" не са отнесени само до минимума.

В настоящия случай въззивният съд намира, че претендираното адвокатско 2 възнаграждение в размер на 2987 лв. е прекомерно и непропорционално спрямо извършената работа. От една страна делото не се отличава с фактическа и правна сложност, отчитайки броя на страните, естеството на повдигнатото обвинение и обема на събраните по делото доказателства. От друга страна за процесуален представител на подсъдимата, която също е юрист по професия, е бил упълномощен нейния син. Видно от приложените от защитата множество писмени доказателства – копия на различни съдебни актове, се установява, че М. е била страна в различни съдебни производства, като процесуалното представителство винаги е било осъществявано от нейния син, както и обратното когато адв.

Н. е бил страна в даден процес, той е ползвал професионалните услуги на своята майка.

Затова за съда възниква основателно съмнение, че в действителност между толкова близки роднини са били уговаряни и най-вече платени толкова високи възнаграждения, при наличие на правната възможност по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закон за адвокатурата за предоставяне на безплатна адвокатска помощ.

По изложените съображения и отчитайки принципа на справедливостта и правилата на добрите нрави, въззивният съд намира, че за постигане на съразмерност и баланс между обществения интерес от справедлив съдебен процес, от една страна, и индивидуалните имуществени права на частния тъжител от друга, сумата, която трябва да плати следва да бъде определена според предвидения в закона минимум. Така на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, дължимото от частния тъжител възнаграждение за оказаната на М. правна защита и съдействие по НЧХД № 17014/2015 на СРС следва да бъде определено в размер на 600 лева. До този размер следва да бъдат намалени присъдените в тежест на частния тъжител разноски в първоинстанционното определение.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Определение от 20.10.2023 г., постановено по НЧХД № 17014/2015 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 144-и състав, като НАМАЛЯВА размера на присъдените разноски, за които е осъден К. А. М., да заплати на Н.Х.М., ЕГН ********** за адвокатско възнаграждение в първа инстанция от сумата 2 987 лв. на сумата 600 лв.

/шестстотин/ лева.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3