Решение № 4402 от 25.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4402 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20251100502343 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 22780 от 16.12.2024 г., постановено по гр.дeло № 22785/2024 г. на СРС, Г.О., 177 състав, е признато за установено, че А. Р. Б., ЕГН: **********, със съдебен адрес гр.София, ул.“********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: 831609046 със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б, на основание чл.422, ал.2 ГПК, вр. чл.318, ал.2 ТЗ, във вр. чл.200 ЗЗД, във вр. чл.110, ал.2 ЗС сумата от 4117,28 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., за имот с адрес: гр.София, ж.к.“********, ведно със законната лихва от 03.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен така предявения иск за сумата от 299,37 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 31.07.2018 г. като погасен по давност; признато е за установено, че А. Р. Б., ЕГН: **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: 831609046, на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 467,74 лева - мораторна лихва за периода от 15.11.2018 г. до 20.07.2021 г. върху доставената топлинна енергия, като е отхвърлен така предявения иск за сумата от 81,42 лева мораторна лихва върху доставената топлинна енергия като погасен по 1 давност; признато е за установено, че А. Р. Б., ЕГН: ********** дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: 831609046, на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.318, ал.2 ТЗ, във вр. чл.200 ЗЗД, във вр. чл.110, ал.2 ЗС сумата от 18,48 лева главница, представляваща стойност на такса дялово разпределение за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., за имот с адрес: гр.София, ж.к.“********, ведно със законната лихва от 03.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. С решението на съда е отхвърлен предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: 831609046 против А. Р. Б., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр.София, ул.“******** иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2,66 лева - законна лихва за забава върху дължимата сума за такса за услуга дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 20.07.2021 г. като неоснователен. С решението на съда е осъден А. Р. Б., ЕГН: ********** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: 831609046 на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 802,75 лева - разноски в производството съобразно с уважената част от исковете. С решението на съда е осъдена „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК:

831609046 да заплати на А. Р. Б., ЕГН: ********** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 69,01 лева - разноски в производството съобразно с уважената част от исковете.

Срещу решението на СРС, Г.О., 177 с-в е постъпила въззивна жалба от А. Р. Б., подадена чрез пълномощника адв.Е. А., с която се обжалва постановеното решение на СРС в частта, в която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, по съображения изложени в жалбата. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец „Топлофикация София" ЕАД, гр.София, чрез своя процесуален представител юрк.Н.П. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда жалбата, като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение - потвърдено в обжалваната от ответника част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Третото лице-помагач „ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО” ООД, гр.София, не взема становище по жалбата.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

2

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, гр.София срещу ответника А. Р. Б. по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, в частта, в която същите са уважени. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че вземанията, предмет на установителните искове са дължими поради проведено доказване на количеството и стойността на потребената от ответницата топлоенергия, както и че същата е изпаднала в забава, тъй като задължението за заплащане на цената на топлинната енергия е срочно. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Противно на изложеното във въззивната жалба изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите изложени в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

3

В практиката на ВКС - определение по ч.гр.дело № 12/09 г. на І г.о., определение по ч.гр.дело № 289/12 г. на ІV г.о., решение по гр.дело № 1740/11 г. на ІV г.о. и др., се приема, че правомощията на въззивната инстанция са ограничени - арг. от чл.260, ал.1, т.3, 4, 5 и 6 ГПК, чл.266 ГПК и чл.269 ог ГПК, както от това каква част от решението на първата инстанция се обжалва, така и относно правилността на обжалвания акт само по релевираните основания и в рамките на заявеното искане за произнасяне от въззивния съд. Предметните предели на въззивното производство се определят от страните, които очертават съдържанието и обема на правния спор, пренесен за разглеждане пред въззивната инстанция, с подадените в сроковете по чл.259 и чл.263, ал.2 и ал.1 ГПК въззивни жалби /първоначални и насрещни/ и отговори. При осъществяване на дейността си съдът се ръководи от разпоредбата на чл.269 от ГПК, която го задължава да провери служебно валидността на постановеното от първата инстанция решение и неговата допустимост само в обжалваната част и ограничава правомощията му за проверка на правилността на решението до заявените в жалбите доводи. Недопустимо е предметът на въззивното производство да бъде променян чрез въвеждане на нов предмет и ново искане, извън преклузивния срок за обжалване.

Спорните по делото обстоятелства, с оглед очертания предмет на въззивната жалба по чл.269 ГПК, са свързани единствено с въведеното от ответника, чрез неговия пълномощник възражение за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, относно необсъждане на събраните по делото доказателства в тяхната цялост, което очевидно водело до неправилност и необоснованост на обжалваното решение, както и за немотивираност на обжалваното решение, респективно за допуснато нарушение на чл.236, ал.2 ГПК.

Въззивният съд не споделя изложените от въззивника- ответник доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при събиране и ценене на доказателствения материал, довели и до нарушение на материалния закон, включително и досежно приетата по делото съдебно- техническа експертиза.

Изготвената съдебно- техническа експертиза е подробна, детайлна и напълно обоснована, като вещото лице е отговорило на всичките му поставени въпроси, с оглед наличната по делото и проверената от него документация. С оглед на което правилно първоинстанционният съд е кредитирал приетото по делото, като неоспорено от страните заключение на вещо лице по допуснатата съдебно- техническа експертиза при решаване спора по същество, доколкото същото е отговорило на всички релевантни въпроси от значение за предмета на делото.

Като неоснователни следва да се преценят и доводите изложени във въззивната жалба за неправилност на решението в обжалваната му част. Противно на изложеното във въззивната жалба обжалваното решение е правилно. Обжалваното решение е и 4 обосновано. Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.

Във връзка с поддържаното от въззивника- ответник оплакване за немотивираност на обжалваното решение, респективно за допуснато нарушение на чл.236, ал.2 ГПК, настоящият въззивен състав приема, че тази правна норма посочва съдържанието на мотивите, като акцентира на пълнотата при оформянето им. В мотивите съдът е длъжен да посочва само обстоятелства и съображения, въз основа на които е изградил убеждението си. Действително липсата на мотиви би лишила погорната съдебна инстанция от възможността да провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение. В процесния случай не е налице липса на мотиви, която да прави обжалваното решение на СРС неразбираемо /дори и чрез тълкуване/ и в този смисъл нищожно. В същото са изложени от съда фактически и правни изводи във връзка със спора между страните по делото. Ако съдът не изложи в мотивите си всички твърдения и възражения на страните или не обсъди някое доказателство, това може да доведе до неправилно решение, поради съществено нарушение на процесуални правила, но тогава не може да има позоваване на нарушение на чл.236, ал. 2 ГПК, а на разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, която се отнася до решението. И това е така, тъй като непълните мотиви могат да не се отразят на правилността на крайния извод на съда.

На следващо място следва да се вземе предвид обстоятелството, че в т.18 от ТР № 1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, както и в редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК е прието, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, изразено в диспозитива му като констатация относно спорното право. По силата на чл.236, ал.2 във връзка с ал.1, т.5 от ГПК, съдът се произнася с решение /като редовен и надлежен съдебен акт/ по основателността респективно неоснователността на исковете, с които е сезиран, поради което и законодателят изисква решението да съдържа "какво постановява съдът по съществото на спора". Релевираните възражения на страните, било правоизклюващи, правопроменящи или правоизменящи, заявени като защита срещу предявен иск, безусловно подлежат на обсъждане в мотивите на съдебния акт, които се излагат към решението и съответно имплицитно се съдържат в диспозитива на решението по същество, доколкото тяхната основателност може да обуслови краен извод за несъществуването, липса или погасяване на конкретно защитимото материалното право, или за неговата трансформация от гледна точка на изискуемост, ликвидност.