Решение № 339 от 19.03.2019, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е №

339 гр. Пловдив, 19.03.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ граждански състав в публичното заседание на 05.03.2019 год. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА

ПИСОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

РАДОСТИНА СТЕФАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦОНКОВА, като разгледа докладваното от съдия Писова в. гр. д. № 2685/2018 год. по описа на съда, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 317 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 67 588/12.11.2018 год. от Н.Й.Р. ищца в първоинстанционното производство против решение № 3634/30.10.2018 год., постановено по гр.д. № 16 858/2017 год. на РС Пловдив ХІ гр.с., в с което са отхвърлени предявените от нея обективно съединени искове с пр. осн. чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 от ГПК; да бъде отменено уволнението й със Заповед № 14/28.08.2017 год. на председателя на Читалището, с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото й правоотношение е прекратено е прекратено на осн. чл.330, ал.2, т.6 от КТ; да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „****** „ на Читалището и да й бъде изплатено обезщетение за оставането й без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 28.08.2017 год. – 28.02.2018 лв. в размер на 4548.18 лв.

В жалбата се излагат съображения, че решението е незаконосъобразно, неправилно и немотивирано, напълно противоречиво и несъобразено със събраните по делото доказателства.

Иска се от настоящият съд да го отмени и постанови ново, с което да уважи предявените искове.

Претендират се разноски за двете инстанции.

В отговора на исковата молба и в писмената си защита въззиваемата страна излага съображения за неоснователност на жалбата; иска решението като правилно и законосъобразно да се остави в сила, ведно със законните последици.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част.

По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Касателно правилността му съдът намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове с пр. осн. чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 от ГПК; за признаване като незаконно уволнението извършено със Заповед №14/28.08.2017 год. на председателя на Читалището, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото й правоотношение е прекратено е на осн. чл.330, ал.2, т.6 от КТ; отмяната на уволнението и възстановяването й на заеманата преди него длъжност „****** „ на Читалището; както и изплащането на обезщетение за оставането й без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 28.08.2017 год. – 28.02.2018 лв. в размер на 4548.18 лв.

От представените доказателства следва, че жалбоподателката-ищца е назначена и е работила по безсрочен трудов договор № 2/01.01.1997 год. като *** при ответното Читалище до датата на уволнението й със Заповед № 14/28.08.2017 год. на председателя на същото.

Съгласно представеното решение за вписвания в Регистъра на ЮЛНЦ при ПОС- л. 40 по настоящото дело жалбоподателката-ищца е избрана за касиер на същото по решение на Настоятелството, без да има качеството на член на Настоятелството.

Първото възражение, което се прави в жалбата, правено и пред първата инстанция, е че Заповедта за уволнение следва да се издаде по решение на Настоятелството, а не еднолично от Председателя, тъй като на длъжността „*******“ ищцата е била назначена от Настоятеството съгл. чл.18, ал.3 от действащия Устав – приложен към делото на РС.

Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че това възражение е неоснователно. Председателят на Читалището е негов представителен орган и като такъв сключва и прекратява трудовите договори със служителите, т.ч. и със ***, без значение дали е член на Настоятелсдтвото или не. Това му задължение и правомощие е предоставено в чл.17, ал.2, т.5 от Устава на Читалището.

Поради това, и Заповед №

14/28.08.2017 год. е валидна, тъй като е издадена в рамките на компетенциите на Председателя на същото – респ. представляващ работодателя и му в качеството му на такъв.

Със Заповед № 14/28.08.2017 год. се налага дисциплинарно наказание „уволнение“ на жалбоподателката и трудовия договор № 2/01.01.1997 год. с нея е прекратен без предизвестие.

В диспозитива на Заповедта нарушенията не са визирани. Такива са посочени в мотивната й част и се изброяват като:

-виновно нарушение на трудовата дисциплина – не се явявала на работа повече от два дни без наличие на основателна или уважителна причина в периода 29.06.2017 год. – 19.07.2017 год. без разрешение на работодателя, което е нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.1 от КТ, за което е предвидено налагане на дисциплинарно нарушение;

-неявяване на работа на

11.08.2017 год. без разрешение на работодателя, което е нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.1 от КТ и

-за цялостното й поведение за изпълнение на служебните й задължения за което е констатирано, че не отговаря на изискванията на чл.126,т.1,т.3,.4 и т.7 от КТ.

Настоящата инстанция счита, че следва да разгледа трите основания по отделно и в тяхната и съвкупност и да отчете как те обосновават нарушение на трудовата дисциплина:

Заповедта за уволнение е незаконосъобразна съобразно визираното виновно нарушение на трудовата дисциплина – не явяване на работа повече от два дни без наличие на основателна или уважителна причина в периода 29.06.2017 год. – 19.07.2017 год. без разрешение на работодателя, което е нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.1 от КТ, за което е предвидено налагане на дисциплинарно нарушение.

От приложените към дело на настояащата инстанция доказателства се установява, че жалбоподателката е заявявала и на нея и са били разрешавани отпуски за 2016 год., ползвани през същата; за 2016 год. ползвани през 2017 год.,както и такива за календарната 2017 год.

Същата заявява в исковата молба, че от полагащият й се за 2016 год. платен годишен отпуск не е могла да използва до края на същата година, 15 работни дни поради заболяване, обстоятелство което не се оспорва с отговора на исковата молба и в хода на производствата пред двете инстанции.

Съгласно разпоредбата на чл.173, ал.5, изр. 1 от КТ платеният отпуск следва да се използва до края на календарната година, за която се отнася.

Съгл. чл.176, ал.1 от КТ ползването на отпуск може да се отложи за следващата календарна година, когато работникът или служителят ползват друг вид отпуск.

Обстоятелството, че ищцата е била в болнични през 2016 год. не се оспорва от работодателя и е основанието за неизползване на 15 работни дни от 2016 год. до края на същата.

Тази отпуска за календарната 2016 год. може да се отложи при три хипотези: на чл.176, ал.1 т.1 от КТ – от работодателя по важни производствени причини; от работника или служителя, когато ползва друг вид отпуск – т.2 или по искане на работника или служителя със съгласието на работодателя.

Съгл. чл.176, ал.2 от КТ отложеният или не ползвания до края на календарната година отпуск задължава работодателят да го осигури ползването му до средата на следващата календарна година-, т.е. м.юни 2017 год.

Безспорно е, че жалбоподателката не е ползвала целият си отпуск за 2016 год. до края на същата година, поради болнични и са й останали неизползвани 15 дни от него.

От представените по делото болнични листове и експертни решения на ТЕЛК - л.л. 55,56,57 и 58 е видно, че до 28.06.2017 год. същата е била в отпуск по болест, поради което не е могло да се осъществи ползване на отпуска оставал от 2016 год. до 30.06.2017 год. – съгл. разпоредбата на чл.176, ал.1 и ал.2 от КТ.

Съгл. чл.176, ал.2 от КТ е предвидено когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна, но не по-късно от 6 мес. от края на календарната година за която се полага.

От този следва, че са визирани двете хипотези на фактическо състояние – отложен отпуск – при хипотезите на чл.176, ал.1, от КТ по т.1 – от работодателя и по т.2 – отложен по искане на работника или служителя със съгласието на работодателя

В чл.176, ал2 от КТ е предвидена и хипотеза, при която отпускат не е ползван – към която се отнася хипотезата на чл.173, ал.1, т.1 от КТ – ползване на друг вид отпуск, майчинство, отпуск поради смърт, болнични както в случая – отпуск по болест или други полагащи се по КТ.

Съгл. цитираната ал. 2 обаче за работодателят остава задължението да осигури ползването на този отпуск до края на 6 месеца на следващата година. Това задължение е императивно, поради което работодателят следва да организира работата така, че да я осигури било по искане на работника или служителя, било чрез лична инициатива, като покани работника или служителя своевременнно да я заяви за ползване и да я разреши съобразно производствения процес и в съответствие с него до средата на следващата година.

В конкретния случай ищцата има не ползван отпуск за 2016 год. и председателят на читалището е следвало да й осигури ползването на същата до края на м. юни 2017 год. По делото няма данни ищцата да е поискала ползване на този отпуск до 15.06.2017 год. Няма данни и работодателят, чрез Председателят на

Читалището да е изпълнил задълженията си по чл.176, ал.2 от КТ.

Жалбоподателката е заявила за ползване този отпуск с две молби входинари под № 29 и № 30 от 15.06.2017 год. -л.л.75 и 74 по делото на ПРС, за периода 29.06.2017 год. – 19.07.2017 год., като се е съобразила с указанията от съответните институции, за ползване на стари отпуски.

На същите две заявления с дата

23.06.2017 год. е записано „Не разрешавам“ и подпис, който не се оспорва, че е на председателя на Читалището.

„Не разрешавам“, респ. отказа на работодателя не е мотивиран, при положени, че се касае за неползван отпуск за предходна година.

Мотивирането на отказа, респ.- „Не неразрешавам“ се обуславя от разпоредбата на чл.176, ал.1 от КТ, когато се касае за календарната година. По аргумент от това, задължението за мотивиране на отказът да се разреше ползване на отпуск от предходна календарна година – 2016 год. важи в още по-голяма степен, поради наличие на задължение за работодателя да осигури ползването. Изразът ….“работодателят е длъжен да осигури ползването му“….. вменява задължение за инициатива и организация от страна работодателя на производствения процес, част от който е и правото за ползването на отпуските на работниците и служитеите съгл. КТ.

Немотивираното „Не разрешавам“ на председателя на Читалището отден нарушение на КТ се явява и нарушение на Устава Читалището чл.17, ал.2, т.1 да ръководи дейността на Читалището съобразно закона – КТ.

Следователно, Председателят не е спазил задължителната за него трудова дисциплина - да организира и разреши ползване на отпуск от предходна година до средата на следващата, съобразно задължението си по КТ, като не е обосновал отказа си с производствена необходимост.

Законът – КТ, а и Устава на читалището не уреждат права между подчинен и подчиняващ. И това е така защото правилата за трудовата дисциплина се отнасят в еднаква степен съобразно задълженията им и за работодателя и за работника и служителя.

Следователно, като е вписал „не разрешавам“ без мотиви за отказ, налице е неоснователен такъв.

В публичното заседание пред настоящия съд на 11.02.2019 год. л.41 и следв. по делото на ПОС свид. Д. П. се опита да обоснове отказа