Определение № 52 от 16.01.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52 гр. Плевен, 16.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. Г. като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г. Въззивно частно гражданско дело № 20254400501093 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274 и сл. вр. чл. 248 от ГПК .

С определение № 934/31.10.2025 г. по гр.д. № 102/2025 г. по описа на съда Левчанският РС е оставил без уважение като неоснователна молбата по реда на чл. 248 от ГПК на „Стик - Кредит“ АД, гр. Шумен за изменение на решение № 228/01.10.2025 г. по делото в частта за разноските за адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗАдв., присъдени в полза на ЕАдв.Д „Е. И.“, гр. Пловдив, представлявано от адвокат Е. И. в размер на 960 лв. с ДДС.

Недоволно от постановеното определение е останало дружеството частен жалбоподател „Стик - Кредит“ АД, гр. Шумен, което чрез пълномощника си адвокат Х. М. от САК от представляващото АД „Нестори, Угляров, М.“, гр. София го обжалва пред въззивния съд като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в полза на упълномощения адвокат се дължи адвокатско възнаграждение без да съобрази, че е налице само един договор за правна помощ, сключен между адвокатското дружество и ищеца, въз основа на който чрез размножаването му се образуват множество дела, тъй като в договора не е посочен номер на дело, спорещи страни и предмет на иска, а единствено, че адвокатското възнаграждение ще се заплаща по реда на чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗАдв. и процесуалното представителство ще се осъществява пред РС Левски по гр.д.. Счита, че въз основа на същия договор са образувани 1 още 4 дела между страните и тъй като същият не е индивидуализиран не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение въз основа на същия.

Позовава се на цитирана съдебна практика в този смисъл. Счита, че по делото не е доказано, че са налице предпоставките на чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗАдв. и неправилно първоинстанционният съд е отказал да уважи доказателствените искания на страната, направени с молбата по чл. 248 от ГПК в тази насока с цел събиране на информация за имущественото състояние на ищеца към момента на образуване на делото, като счита, че има правна възможност за това в производството по чл. 248 от ГПК и цитира практика на ВКС в тази насока, както и в такава, в която се приема, че и съдът има задължение в тази насока без да е направено възражение от другата страна при наличие на доказателства по делото. Счита, че от представените по делото справки от ТД на НАП се установява, че за 2024 г. ищецът Н. Л. Н. е получил по трудови правоотношения суми в размер на общо 47 699,89 лв., както и за същата година от посочена компания още 18 579,12 лв. и общият размер на доходите му показва, че за 2024 г. е имал възможност да заплати адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ, респ. че не е бил материално затруден. Твърди се, че общо този ищец е подал искови молби /ИМ/, въз основа на които са образувани 11 граждански дела против дружеството, същите са с един и същ процесуален представител и идентично съдържание, въпреки, че е имал възможност да образува едно гражданско дело по всички и поведението му представлява превратно упражняване с права с цел неоснователно обогатяване и увреждане на дружеството – жалбоподател. С частната жалба също се прави доказателствено искане за изискване и прилагане на всички ИМ от този ищец, както и списъците за разноски към всяка от тях с цел да се установят твърденията в частната жалба. Позовава се на цитирана практика на СГС, в която е прието, че въз основа на общия материален интерес по всички еднакви дела между страните следва да се определи едно адвокатско възнаграждение по едно от делата, а по останалите да не се присъжда с цел да се предотврати злоупотреба с право от страна на ищеца. Според частния жалбоподател неправилно първоинстанционният съд е присъдил отделни възнаграждения по всеки от исковете без да съобрази, че с тях се защитава един материален интерес и той е цената на иска по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, а именно 240 лв.. Наред с гореизложеното частния жалбоподател счита, че неправилно първоинстанционният съд е определил по чл. 38 ал. 2 от 2

ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв. без да съобрази, че определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение не е адекватен на положения труд от адвоката на ищеца по делото. Позовава се на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. съгласно което размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/2004 г. на ВАС нямат обвързващ съда характер и цитирана практика на ВКС, в която се приема, че от значение следва да са вида на делото, количеството на извършената работа, правната и фактическата сложност на делото, процесуалното поведение на страните, обстоятелството, че съдът и сам следи служебно за неравноправни клаузи в договорите. Позовава се на решение на СЕС от 13.07.2023 г. по дело С-35/2022 г. и решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-417/2022 г., съгласно които съдът следва да извърши преценка относно добросъвестното упражняване на правата от страна на потребителя в съдебния и извънсъдебния етап от отношенията му с търговеца, като в конкретният случай, че да съобрази липсата на опити от страна на ищеца за доброволно уреждане на спора преди да образува посочените от частния жалбоподател 11 дела против него, част от които вече са приключили в негова полза. В заключение се иска от въззивния съд да отмени изцяло обжалваното определение, да измени решението, с което са присъдени разноски по чл. 38 от ЗАдв. като постанови, че такива не се дължат или алтернативно да определени значително по-нисък и справедлив размер на адвокатското възнаграждение по този ред.

В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от ответника по същата адвокат Е. И., в качеството на представляващ ЕАдв.Д „Е. И.“, гр. Пловдив, в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Счита съобразно цитираната актуална практика на ВКС, че Наредба № 1/2004 г. на ВАС няма обвързващ съда характер, но може да служи за ориентир при определяне на разноските за адвокатско възнаграждение, вкл. при служебното им определяне, а наред с това в цитирано определение на ВКС, постановено след обявяване на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. се приема, че при предявява на няколко иска, предметът на делото се усложнява, което е от значение за преценката за фактическата и правна сложност на делото, респ. за размера на адвокатското възнаграждение. Счита, че правилно съдът е определил отделно адвокатско възнаграждение по всеки от исковете с оглед формираната практика на ВКС в тази насока, като не е съобразил правната и фактическа 3 сложност на делото, като счита същата не следва да има съществено значение, така както няма при определяне на размера на държавната такса по делото.

Излагат се подробни доводи относно тезата, основана на цитирани решения на СЕС, че неприсъждането на справедлив размер на възнаграждението в полза на адвокати, осъществявящи безплатна правна помощ на потребители ще има възпиращ ефект да се търси защита на потребителски права по съдебен ред, тъй като адвокатите работят в конкурентна среда и това може да доведе до ограничаване на възможността на потребителя да получи качествена адвокатска услуга, респ. качествено правосъдие. Според ответника по жалбата следва да се има предвид, че тези адвокати изпълняват социална защита и не работят в условия на пазарна конкуренция при свободно договаряне на размера на възнаграждението си, а осъществяват особено съдействие на държавата да изпълнява задълженията по провеждане на държавна политика в областта на спорове, произтичащи от КЗПЧОС и Директива 2003/8/ЕС за подобряване на достъпа до правосъдие по трансгранични спорове и занижаването на възнагражденията им постига забранен от Съюзното право резултат – изкривяване на конкуренцията. Позовава се на практика на СЕС в тази насока. Позовава се също на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С438/2022 г. и счита, че присъдените разноски следва да са в разумен размер, пропорционален на разходите в производството. Счита, че не е необходимо договора за правна помощ да бъде представен по делото в оригинал и след като между страните няма спор относно представителната власт завереният от адвоката препис е достатъчен, като наред с това счита, че и при липса на представен договор за правна помощ възнаграждение на адвоката се дължи след като по делото е оказано правно съдействие. В заключение се иска от въззивния съд да потвърди обжалваното определение.

Плевенският окръжен съд, като прецени доводите в частната жалба и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба се явява подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК с оглед подаването й с електронен подпис на 14.11.2025 г. при наличие на правен интерес за страната от обжалване на атакуваното определение с приложена е квитанция за внесена държавна такса в дължимия размер, поради което е редовна и допустима.

Разгледана по същество частната жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА.

4

От приложеното гр.д. № 102/2025 г. по описа на ЛРС се установява, че същото е приключило с влязло в сила решение по съществото на спора, а именно решение № 228/01.10.2025 г., с което са уважени изцяло предявените от ищеца Н. Л. Н. против ответника „Стик - Кредит“ АД, гр. Шумен искове с правно основание чл. 22 вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 1041086/18.01.2024 г. поради противоречие с нормите на ЗПК и с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за сумата от 240 лв., представляваща получена без основание сума по нищожния договор между страните. С решението ответното дружество е осъден да заплати на основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. на пълномощника на ищеца адвокат Е. И., в качеството на представляваща ЕАдв.Д „Е. И.“, гр. Пловдив адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв. с ДДС. За да определи посоченият размер на възнаграждението по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАДв. съдът е изложил подробни доводи, че възнаграждението следва да бъде определено поотделно по всеки от исковете в минимален размер, предвиден в Наредбата № 1/2004 г. на ВАС за възднагражденията за адвокатската работа при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото, обема на конкретно извършената адвокатска работа от пълномощника на ищеца - провеждането по делото на повече от едно заседание, изразените становища, своевременното изменение на цената на втория иск. Съобразил е, че съгласно чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела при защита по дела с интерес до 1 000 лв. минималното възнаграждение е 400 лв., след което е приел, че по всеки от исковете следва да бъде определено възнаграждение на адвоката в този размер и върху същото да се начисли ДДС.

Решението е съобщено на пълномощника на ответното дружество на 06.10.2025 г. и по делото на 15.10.2025 г., в срока за обжалването му е постъпила молба по реда на чл. 248 от ГПК от адвокат Х. М., в качеството на пълномощник на „Стик - Кредит“ АД, гр. Шумен., с която се иска изменение на решението в частта относно разноски относно присъденото адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА чрез неприсъждането им или съществено намаление на размера на присъденото възнаграждение. В молбата са изложени доводите, които са преповторени в частната жалба, поради което не следва да описват повторно, направено е искане за изискване на всички искови молби на този ищец по конкретно посочени дела, приложена е съдебна практика в 5 подкрепа на изложените доводи.

В законният срок е постъпил писмен отговор по молбата по чл. 248 от ГПК от адвокат Е. И., в качеството на представляваща ЕАдв.Д „Е. И.“, гр.

Пловдив, в която е изложено становище за неоснователност на молбата, в която са изложени доводите, които са преповторени в отговора на частната жалба, поради което не следва да описват повторно. С отговора са представени в оригинал по делото договора за правна помощ и адвокатското пълномощно, чиито заверени преписи са представени с ИМ За да остави без уважение молбата по реда на чл. 248 от ГПК ЛРС е приел, че е налице сключен договор за правна помощ по делото и такава е осъществена реално от адвокат Е. И., че адвоката няма задължение да посочва в договора номера на делото, тъй като е логично договора да се съставя преди образуване на делото, че няма задължения при липсва на изрично оспорване да проверява налице ли са предпоставките на чл. 38 ал. 1 от ЗАдв., че липсва законова разпоредба, която да задължава едно лице да разреши всичките си спорове в едно производство и не е налице злоупотреба с право, още повече, дори всички спорове да се решат в едно производство при съобразяване на чл.