Решение № 3561 от 26.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3561 гр. София, 26.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20261110206934 по описа за 2026 година

I.). ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО е образувано по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ОБЖАЛВАН Е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР Серия К №

12566010 от 27.01.2026г., с който за административно нарушение по състава на чл. 189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП на Р. В.

Л., с ЕГН: ********** му е наложено административно наказание парична „глоба“ в размер на 49.99 (четиридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки) лева с равностойност от 25.56 евро (двадесет и петдесет евро и петдесет и шест евро цента).

ТВЪРДИ СЕ, ЧЕ процесният електронен фиш е неправилен и незаконосъобразен, като постановен при съществени процесуални нарушения.

Релевират се подробни доводи и съображения за липсата на административно нарушение. В съдебно заседание жалбоподателят Л., редовно призован, се явява лично, като се изразява становище пред съда за основателност на въззивната жалба лично и в писмено становище на неговия професионален защитник. Излагат се допълнителни съображения и доводи. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА е редовно призована, като изпраща представител. В подробна писмена защита и в съдебно заседание се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

1

СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА от 20.04.2026г. (с клеймо на пратка от тази дата) е депозирана в законоустановения преклузивен срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН вр. чл.189, ал.8 от ЗДвП от датата на връчването на ЕФ виж лист 2 (две) от СП - като липсват запазени писмени доказателства за връчването на ЕФ (разписка), от процесуално легитимирана страна по законов ред; с обоснован и доказан правен интерес, срещу законов вид на санкционен акт по ЗАНН - електронен фиш, подлежащ на законов съдебен контрол пред родово, местно и функционално компетентен въззивен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

III. ) . РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

IV. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Предмет на въззивно обжалване е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР Серия К № 12566010 от 27.01.2026г., с който за административно нарушение по състава на чл. 189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП на Р. В. Л., с ЕГН: ********** му е наложено административно наказание парична „глоба“ в размер на 49.99 (четиридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки) лева с равностойност от 25.56 евро (двадесет и петдесет евро и петдесет и шест евро цента).

Жалбоподателят Р. В. Л. станал правоспособен водач на МПС - категория „В“ към 23.09.1996г. и за периода от 23.06.1997г. до 10.12.2025г. същият бил общо санкциониран над 60 (шестдесет) пъти с издадени наказателни постановления за многобройни и различни по вид административни нарушения, включително и за такива нарушения по 21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Л. и за периода от 02.07.2009г. до 03.04.2026г. същият бил общо санкциониран над 80 (осемдесет) пъти с издадени електронни фишове за многобройни административни нарушения по 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП (в значителна степен).

Собственик на МПС - л.а. „Сеат Ибиза“ с рег. № ****** към 27.01.2026г., в 22:10 часа, се явявал да е юридическото лице „П*ТЕТ“ ЕООД, съгласно заявление за регистрация на негово име в СДВР-ОПП с № 014869118/07.05.2025г.

Н а 27.01.2026г., в 22:10 часа лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № ******* се е движел в гр.София по бул. „Александър Малинов“ до номер 63, с посока на движение от улица „Свети Киприян“ към улица „Професор Александър Тодоров-Балан“ при законово ограничение от 50.00 км/ч в населено място, без да е необходимо ограничението да е въведено с пътен знак 2

В-26 (съгласно справките и транспортната схема на Столична община от 26.05.2026г. - на лист 32 и сл. от СП), със скорост на движение от 64.00 км/ч или при привишение от 14.00 км/ч над допустимото и след приспадане на 3% толеранс в полза на водача. Нарушението е било заснето с АТСС «1035ЕАА1010800Е0» - мобилна система за видеоконтрол, проверена на 24.09.2025г., съгласно протокол № 391-СГ-ИСИС/24.09.2025г., и считаща се за валидна и след срока й на валидност до 06.10.2019г. на основание чл.30, ал.5 от Закона за измерванията и съгласно писмен отговор на БИМ от 01.08.2026г.

(на лист 132 и сл. от СП). За установеното деяние е била изготвена снимка по клип от използваното техническо заснемащо устройство.

С писмена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП физическото лице Д* Е* Л.а като законен представител на юридическото лице „П*ЕТ“ ЕООД посочила жалбоподателят Р. В. Л., че на 27.01.2026г., в 22:10 часа е управлявал лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № *******. Срещу жалбоподателя Л* бил съставен ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР Серия К № 12566010 от 27.01.2026г. Същият не е подавал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.

ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА СЕ УСТАНОВЯВА по еднопосочен начин и непротиворечиво от събраните по делото писмени доказателства, въз основа на които е издаден обжалваният електронен фиш, които съдът кредитира изцяло. Доказателствената съвкупност е пълна. Спорът е по правото, а не по фактите и/или доказателствата. С оглед липсата на противоречия или непълноти в доказателствения материал, съдът не следва да излага подробни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН по силата на основния принцип на формалната логика и тълкуването “per argumentum a contrario”.

V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

СЪДЪТ НАМИРА, с оглед събраните по делото доказателства, че правилно и законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Р. В. Л., с ЕГН: **********, за това, че 27.01.2026г., в 22:10 часа, е управлявал лек автомобил лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № ******* като се е движел в гр.София по бул.

„Александър Малинов“ до номер 63, с посока на движение от улица „Свети Киприян“ към улица „Професор Александър Тодоров-Балан“ при законово ограничение от 50.00 км/ч в населено място, без да е необходимо ограничението да е въведено с пътен знак В-26 (съгласно справките и транспортната схема на Столична община от 26.05.2026г. - на лист 32 и сл. от СП), със скорост на движение от 64.00 км/ч или при привишение от 14.00 км/ч над допустимото и след приспадане на 3% толеранс в полза на водача.

С електронният фиш са отчетени благоприятни факти в полза на водача Л. относно скоростта на движение и положението му не може да бъде влошено, поради принципа “reformatio in pejus”.

В 14 (четиринадесет) дневен срок от връчване на електронния фиш жалбоподателят Л. не е представил в СДВР-ОПП писмена декларация с посочване на друго лице, което да е управлявало евентуално процесният автомобил. Същият е бил посочен по чл.189, ал.5 от ЗДвП от физическото 3 лице Д* Е* Л.а като законен представител на юридическото лице „П*ТЕТ“ ЕООД, че че на 27.01.2026г., в 22:10 часа е управлявал лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № ******.

Съдът не споделя доводите от въззивната жалба и писмената защита, че е било нарушено правото на защита на жалбоподателя Л., според който не му е била предоставена възможност да подаде законовата декларация по ЗДвП и/или че е бил налице проблем (неизправност) относно заснетото административно нарушение чрез АТСС «1035ЕАА1010800Е0» - мобилна система за видеоконтрол, проверена на 24.09.2025г., съгласно протокол № 391-СГ-ИСИС/24.09.2025г., и считаща се за валидна и след срока й на валидност до 06.10.2019г. на основание чл.30, ал.5 от Закона за измерванията и съгласно писмен отговор на БИМ от 01.08.2026г. (на лист 132 и сл. от СП).

Налице са категорично доказателства за авторството на деянието. Не е налице неяснота относно часа на нарушението - на 27.01.2026г., в 22:10 часа.

Съдът кредитира доказателствата на БИМ от 01.08.2026г. (на лист 132 и сл. от СП), че използваната АТСС е била изправна и работеща, като валидна по силата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията. По тези съображения, съдът не споделя противоположните доводи на жалбоподателя Л. от писмената му защита и жалбата му. Следва да се отчете, че инициативата да подаде такава декларация е само на жалбоподателя Л. и се основава на личната му преценка.

Липсва обратно доказване по делото, че евентуално друго лице е управлявало инкриминираното МПС. Налице са писмени доказателства, че жалбоподателят Л. е субект на деянието. Съдът отчита, че в законовия срок от 14 (четиринадесет) дни жалбоподателят Л. не е оспорил надлежно пред административно-наказващия орган (а не пред съда), че друго лице е било съпричастно към събитието. Съдът отчита, че липсата на парични средства и възможности не освобождава длъжника от отговорността му към неговия кредитор. Тази липса на парични средства може да бъде временна. В случая, доказателствените материали са еднопосочни и те установяват, че жалбоподателят Л. е осъществил обективната и субективната страна на деянието. В настоящия случай не намира приложимост възражението за неспазен срок от 6 (шест) месеца от извършването на деянието за съставяне на АУАН. Правилна е преценката на наказващия орган, че се съставя електронен фиш. Поради това съдът не споделя доводите и възраженията от въззивната жалба за приложимостта на ТР № 4 от 29.03.2021г. на ВАС по тълк.дело № 3/2019г. относно уредените принципи за откриването на нарушителя - това правно положение не се прилага за електронните фишове по ЗДвП, тъй като защитата на собственика на МПС е чрез писмена декларация по ЗДвП. При електронните фишове се изисква административно-наказващият орган да прекъсва теченето на обикновената погасителна давност в рамките на абсолютната погасителна давност (това правно положение е спазено). В настоящия случай не се съставя АУАН съгласно ЗДвП. Не са изтекли сроковете на абсолютната давност от датата на извършването на нарушението, за да има основание да не се съставя електронен фиш. По реда на чл.34 от ЗАНН се прилагат сроковете от шест месеца от узнаването на нарушението, но не покъсно от една година от извършването му - но само при съставянето на АУАН.

4

В случая, съдът намира, че тази процедура не се прилага, доколкото е съставен електронен фиш, каквато възможност е уредена в ЗДвП.

РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА ВЪЗЗИВНИЯ СЪД НАМИРА, ЧЕ жалбоподателят Р. В. Л* е осъществил от обективна страна състава на вмененото му в отговорност административно нарушение по чл. 189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е управлявал процесният лек автомобил със скорост от 64.00 км/ч при ограничение от 50.00 км/ч в рамките на населено място (съгласно транспортните схеми на Столична община, приложени по делото). Изпълнен е фактическият състав на възведеното административно нарушение. С оглед на това, при спазване на предвидената законова процедура, правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността именно на жалбоподателя Л. за извършеното нарушение.

ИЗПЪЛНЕНИ СА ПРЕДПОСТАВКИТЕ на материалния закон. Съдът намира нарушението за безспорно установено от показанията на техническото средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес, поради което съдът кредитира изцяло приложената по преписката снимка, както и останалия непротиворечив доказателствен материал.