Решение № 1001 от 19.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1001 гр. София, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Т. Ж. П.а Вълчева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20221000501649 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение № 260123 от 14.10.2021 г., постановено по т. д. № 25/ 20219 г. на Окръжен съд – Враца ответникът М. А. С. е осъден да заплати на „Вива Кредит“ ООД на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД сумата 48 024.60 лв. главница по частичен иск с пълен размер на претенцията от 174 385.47 лв., дължими по оговор за паричен заем „Вива „кредит Ипотека ВИП“ от 28.09.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от депозиране на исковата молба на 08.02.2019 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 2 027.71 лв. обезщетение за забава за периода от 10.09.2018 г. до 08.02.2019 г.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът М. С., който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост. Поддържа, че неправилно съдът е възприел заключението на мнозинството от експертите по приетата тричленна съдебно-почеркова експертиза вместо особеното мнение на вещото лице Д., и така е достигнал до погрешния извод за валидно възникнало отношение по процесния договор за заем, какъвто ответникът не бил сключвал. При изложени подробни съображения в подкрепа на единичната съдебно-почеркова експертиза и необосноваността на изводите на мнозинството от тройната, вкл. и относно факта, дали сумата е получена и 1 разходвана от самия него, жалбоподателят моли да бъде допусната нова тройна съдебно-почеркова експертиза и след като се установи, че оспорените от него документи не носят неговия подпис, да бъде отменено обжалваното решение изцяло и вместо него предявените искове да бъдат отхвърлени.

Въззиваемото дружество „Вива Кредит“ ООД оспорва въззивната жалба по съображения, изложени в депозирания по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор. Моли решението да бъде потвърдено.

Третото лице-помагач В. И. оспорва въззивната жалба, като развива доводи за неоснователност.

Третото лице-помагач на страната на ищеца Т. Г. П. не ангажира становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото и инвокираните доводи и възражения на страните в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „Вива Кредит“ ООД срещу М. А. С. за присъждане на сумата от 48 024.60 лв., частичен иск с пълен размер на претенцията от 174 385.47 лв., дължими по договор за паричен заем „Вива „кредит Ипотека ВИП“ от 28.09.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от депозиране на исковата молба на 08.02.2019 г. до окончателното й изплащане, както и за плащане на сумата от 2 027.71 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 10.09.2018 г. до 08.02.2019 г.

От фактическа страна, при съвкупната преценка на събраните поделото по делото доказателства, се установява, че на 28.09.2016 г. между страните е сключен Договор за паричен заем „Вивакредит Ипотека ВИП“, по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответника заем, при годишна лихва от 40.20 %, в размер на 150 000 лв., по указания в чл. 3 начин: 100 938.40 лв. – по банков път по сметка на заемополучателя в „Алианцбанк България“ АД в деня на учредяване на ипотека върху описания в чл. 5 от договора магазин на ул. „Алабин“ № 35 в гр. София; 16 221 лв. - за погасяване на парично задължение на Г. Л. С. към заемодателя, по банкова сметка в „УниКредит Булбанк“ АД; и 84 717.40 лв., за погасяване на задължение на третото лице-помагач Т. Г. П. към „ЕЙДЖИБИ ФИНАНС“ АД, също по сметка в „УниКредит Булбанк“ АД. Годишният процент на разходите по кредита е 50.51 %, а начинът на връщане на заема – на вноски, които за първите 20 месеца са в размер от по 5025 лв., а за останалия срок от 40 месеца – по 6861.55 лв.

За обезпечаване на изпълнението на задължението за връщане на заема от трето за спора лице „Кардинал 07“ ЕООД, с управител – ответникът М. С., е учредена договорна ипотека с нотариален акт № 200, том III, дело № 469/2016 г. на нотариус В. И..

Порази допусната забава при погасяване на задълженията за плащане на главница и договорна лихва, на основание чл. 12, ал. 2, т.7 от договора за заем заемодателят „Вива Кредит“ ООД е обявил целия кредит за предсрочно изискуем с нотариална покана, връчена редовно на 10.09.2018 г. Не се спори, 2 че задължението за връщане на заетата сума не е изпълнено от заемателя.

При твърдения, че никога не е сключвал процесния договор за заем, нито е упълномощавал друго лице да сключи такъв, ответникът М. С. и жалбоподател в настоящото производство оспорва пълномощното от 28.09.2016 г. , с което третото лице-помагач Т. П. е упълномощена да го представлява при сключване на процесната сделка, както и пълномощното от 04.10.2016 г., с което като управител на „Кардинал 07“ ЕООД е упълномощил същото лице да представлява едноличното дружество пред нотариус при учредяване на договорната ипотека с нотариален акт № 200/2016 г. Оспорени са и протокола, с което едноличният собственик на капитала на дружеството е взел решение за извършване на ипотеката, както и подписите в декларациите по чл. 264 от ДОПК и по чл. 25 от ЗННД, съставени за сключване на същата сделка.

Във връзка с оспорването пред първоинстанционния съд са изслушани и приети две съдебно-почеркови експертизи: единична и тройна. Според заключението на първата от тях, изготвена от в.л. П., ответникът М. С. категорично и без съмнение се е подписал и е изписал лично трите си имена под оспорените пълномощни, както и под останалите оспорени документи, а също така и под пълномощното за откриване на банковата сметка и спесимена. Тъй като вещото лице за изготвяне на заключението си е използвало освен предоставения по делото сравнителен материал още и други образци, събирани от него от други дела между същите страни, в приложение на чл. 201 от ГПК съдът е назначил повторна съдебнопочеркова експертиза, която е разширил в тройна.

Според заключението на мнозинството от експертите, подписът в пълномощното, заверено от нотариус И., е положен от ответника С., както и текстът за упълномощител. От същото лице – М. С., са изпълнени и подписите в протокола за едноличен собственик на капитала на „Кардинал 07“ ЕООД от 30.09.2016 г., под декларацията по чл. 264 от ДОПК и под декларацията по чл. 25 от ЗННД. Експертизата не е установила признаци на „автоподлог“. Няма признаци за изпълнение на подписите или на текста при необикновени условия – умора, болест, алкохол, депресия, необичайна поза и др. под.

Този извод кореспондира на останалия доказателствен материал. От показанията на разпитания пред Окръжния съд свидетел П. – помощник-нотариус при нотариус И. се установява, че пълномощното е заверено от него в пълно съответствие с изискванията на закона. В частност, свидетелят сочи, че в кантората няма и никога не е съществувала практика на неприсъствени заверки на подписи.

Че оспорените подписи са положени именно от ответника С. косвено се потвърждава и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

Според заключението посочената в договора за заем сума от 150 000 лв. е реално изплатена по банков път от заемодателя, при това – по посочения в самия договор начин: 16 221 лв. – за погасяване на задължение по договор за заем на трето за спора лице (Г. С.), 84 717.40 лв. за погасяване на задължения по договор за заем на третото лице-помагач Т. П. и остатъка от 3

48 024 лв. – по банкова сметка на заемополучателя С. в "Алианц Банк България“ АД. Заемът не само е преведен реално, но и е бил изплащан от страна на ответника в продължение на година и половина, за който период М. С. е платил 86 810 лв., от които договорна лихва в размер на 70305 лв. Последната вноска, направена от ответника С., е била в размер на 5000 лв. на 30.03.2018 г. с която е погасена частично 14-та вноска по договора за заем.

Пред въззвния съд е допусната и приета нова тройна съдебнопочеркова експертиза, чието единодушно заключение категорично и еднозначно потвърждава изводите на мнозинството от тройната експертиза, приета пред първата съдебна инстанция, а именно, че подписа и текста с изписване на трите имена за упълномощител в пълномощно нотариално заверено рег. № 14995/04.10.2016 г. и рег. № 14996/04.20.2016 г. за удостоверяване на съдържание е положен от ответника М. А. С.. Подписът за едноличен собственик на капитала в протокол от общо събрание на „Кардинал – 07“ ЕООД еот 30.09.2016 г. и ръкописно изписания текст „едноличен собственик“ са изписани от ответника М. А. С.. В представеното за изследване пълномощно няма признаци на имитация, техническо подправяне, пренасяне от друг документ и др. Не са установени признаци на автоподлог. Не са установени данни и за изпълнение на текста и подписите при необикновени условия като умора, болест, алкохол, депресия, интоксикация, неприятности от личен характер, неудобна поза и пр.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Налице е валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за заем, който е едностранен, реален и неформален. Едностранен, тъй като от сключването му възниква задължение само за заемополучателя – да върне заетата сума; реален, тъй като въпреки постигнатото съгласие договорът се смята сключен едва от момента на предаване на заетата сума (или други еднородни и заместими вещи); неформален, тъй като писмената форма, в която обикновено се сключва, не е такава за действителност, а служи само за доказването му. Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи с всички относими и допустими доказателствени средства, че е предал на заемателя сумата, предмет на договора, както и че това е станало именно на основание соченото заемно правоотношение, а на ответника – че е върнал заетата сума.

Доказването на последното обстоятелство следва да бъде пълно и главно. В настоящия случай с установяването чрез съдебно-почерковите експертизи, че подписът за заемополучател в процесния договор за заем е положен от името на ответника въз основа на пълномощно, което той собственоръчно е подписал, следва да се приеме, че волеизявлението е негово, той се е съгласил да бъде обвързан по така сключената облигация, т.е. да получи предоставената сума по посочения в договора начин и да я върне при уговорената лихва и в определените срокове. Както заключенията на съдебнопочерковите експертизи, приети пред първоинстанционния съд, така и заключението на съдебно-почерковата експертиза, прието пред въззивната инстанция са категорични, че ответникът М. С. е подписал както процесното пълномощно, с което е упълномощил третото лице-помагач Т. П. да го 4 представлява при сключване на процесната сделка, така и пълномощното, с което като управител на „Кардинал-07“ ЕООД е упълномощил същото лице да представлява едноличното дружество пред нотариус при учредяване на договорната ипотека, а така също и протокола като едноличен собственик на капитала за овластяване на управителя да сключи сделката. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, заемната сума е преведена изцяло по банков път така, както е било уговорено – една част по личната сметка на ответника С., а другата – по банкови сметки на трети лица. С превеждането на сумата по уговорения между страните начин заемът се счита сключен. По какъв начин заемополучателят ще изразходва заетата сума, респ. дали с нея ще облагодетелства трети лица и при какви условия, не е част от фактическия състав на договора за заем. В случай, че някое от тези трети лица е получило съответната парична сума без основание от ответника, ще следва да му я върне, но тези отношения между тях не могат да се противопоставят на заемодателя. Същевременно ответникът, който е получил заема, не ангажира каквито е да е било доказателства, че е върнал заетата сума, нито твърди, че е настъпило подобно обстоятелство. Така допуснатото неизпълнение е основание за ангажиране на договорната му отговорност.